Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Даниел Коен: Нека се следим доброволно, вместо да ни следят службите

Мъж в Милано с маска използва телефона си.
Снимка: БТА

Водещи университети по цял свят пишат и мислят стратегии за излизане от кризата и ограничителните мерки. И ако ги прочетете и си мислите, че ще се успокоите, че светът ще се върне все някога към нормалното - ще бъдете жестоко разочаровани.

Всички стратегии до една предвиждат или масови тестове, или масово наблюдение на всеки човек, следене на локация и на движения в замяна на свободата да излезеш навън и да не гледаш пролетта през прозореца.

Мерки за наблюдение вече се прилагат в редица държави, приложение беше направено за отрицателно време и в България.

Какви са рисковете, кой е най-разумният компромис или баланс между здравето и личното пространство, между свободата и правото да вървиш. За предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ Тоня Димитрова разговаря с Даниел Коен - директор Стратегии и разузнаване към института Аба Ебан в Израел.

- Само за месец март в света са приложени 21 различни мерки за масово следене - можем ли да обясним и да разграничим различните видове наблюдение, които се използват срещу разпространението на Covid-19?

- Бих ги разделил на доброволни и задължителни мерки. Първият тип наблюдение се основава на мобилни приложения, които изискват съгласие и се препоръчват на хората да си изтеглят на телефоните, за да се следи дали са били в контакт с някой, който е заразен с коронавируса. Другият тип пак е базиран на следене с GPS на телефоните от полицията, но при него не се изисква съгласие. Подобни са мерките на службите за сигурност в Израел - те са уникални.

Трябва да се обмисли възможното нарушаване на личното пространство и как се съхранява информацията. А за да направим това първо трябва да разберем механизмите за контрол върху тези мерки -  дали някой гарантира, че данните, събирани от правителствата, основно от министерствата на вътрешните работи, ще бъдат премахнати, когато кризата с коронавируса свърши или пък след една, две седмици или месец.

И последното - дали се комбинират различни мерки, дали се използват само клетъчни телефони или и лицево разпознаване от улични камери за наблюдение, или друго.

- Може ли да се каже, че когато данните са анонимни, всъщност не се нарушават законите за защита на личните данни?

- Със сигурност, докато сме в карантина. Но ако помислим за времето, когато бъдат вдигнати ограничителните мерки и хората излизат повече навън, тогава най-ефективният начин ще бъде наблюдението на конкретни хора. Ако някой е имал положителен тест за коронавирус и излиза, тогава наблюдението върху него трябва да бъде извършвано по най-бързия начин.

Как може това да се прави ефективно с много хора едновременно? Трябва да се създадат карти с горещи точки около зоните, където е бил заразен човек. Това със сигурност не може да бъде направено по анонимен път. Трябва да знаем точно кой е този човек, да се свържем с него и да идентифицираме неговите контакти.

- Какви са мерките, които Израел предприема - световните медии съобщават, че се използват същите методи, които са използвани за следене на терористи - трябва ли да се стига толкова далеч?

- За да придобиете представа какво се случва, ще ви начертая пътя на наблюдение. Общо взето започва с диагноза за Covid-19, номерът на личната карта на заразения или номерът на телефона му се дава на службите за сигурност, те започват да го следят с GPS, анализират данните от 2 седмици назад и установяват всеки, който е бил в контакт с този заразен.

Не знаем как точно се прави това, но знаем, че по принцип службите имат достъп до много лична информация и знаят как да комбинират това, с което разполагат от различни бази данни. Все пак искам да подчертая, че това са само спекулации - не знаем какво точно правят. Вероятно могат да установят колко дълго е продължил контактът - минути или часове. След това тази информация се предава на здравното министерство и оттам се свързват с хората чрез СМС или телефонно обаждане и ги молят да се самоизолират, тъй като са били в контакт със заразен пациент.

- И как приемат хората всичко това?

- Общественото мнение е разделено. Като цяло хората искат всичко това да свърши по-бързо, защото са измъчени от икономическите загуби. Но когато се предприема метод, използван по принцип в борбата срещу тероризма, не всички са категорични, че с така им се нарушава личното пространство и че това трябва да спре. Но от друга страна няма и всеобща подкрепа за използването на такива мерки.

Експертите по лични данни, юристите, казват, че това е проблем. За първи път службите за сигурност използват такива методи срещу цивилни граждани. Как да сме сигурни, че това ще спре, когато пандемията свърши? А от друга страна не знаем и кога ще свърши. Може да е сега, но може да има и втора, та дори и трета вълна следващата година.

В действителност тези мерки могат да ни съпътстват месеци и дори години. А през това време може да ни споходи друга криза и е много лесно да намериш причина да си запазиш тези правомощия. Така че - трябва да се търси механизъм, който да гарантира, че има контрол.

- А в Азия мерките за наблюдение са крайно инвазивни - създадена е дори публична карта на хората с инфекции, следят се транзакции с кредитни карти в Южна Корея, а същевременно страната пожъна голям успех в овладяването на епидемията. Показва ли това, че крайно инвазивните мерки са наистина ефективни?

- Южна Корея води също и по количество тестове, така че не знаем коя мярка е по-ефективна. Аз бих казал, че мерките са ефективни, когато се комбинират. Идентификация на заразения, следене и възпиране на вируса сработи като модел в Южна Корея и хората знаят кой точно е заразен, а могат и да докладват на полицията, когато някой нарушава изолацията.

Но не вярвам, че това е най-ефективният метод. Трябва да мислим и за времето след коронавируса. Това, което започваме да наблюдаваме сега е сингапурския модел, където има приложение „Трейстугедър“ - да се следим заедно, разработено от властите там. Те използват блутут сигнала на телефоните и установяват дали сте били близо до заразени хора. Информацията е налична на телефона на всеки потребител и се изтрива автоматично след 21 дни.

Мисля, че комбинацията от различни мерки е ключова, проследяването трябва да бъде прозрачно и всички страни да могат да упражняват контрол.

- Прозрачност е ключовата дума. Какви са рисковете, ако няма прозрачност и имаме ли нужда тя да бъде засилена?

- Да, имаме нужда. Ако мислим за дните след коронавируса, нямаме избор освен да търсим как да се запази доверието между гражданите и правителството. А когато няма прозрачност, както е в Китай например, хората няма да спазват правилата. Защото ако карантината продължи, те няма да приемат мерките насериозно.

За да се гарантира прозрачност, трябва да има механизъм за контрол. Насред множеството експертни критики в Израел, политическите проблеми и липсата на функциониращ парламент - преди 2 седмици беше създадена парламентарна подкомисия за контрол на наблюдението, оглавявана от генерал-майор Габи Ешкенази от партията „Синьо бяло“. Те започнаха да задават тежки въпроси към службите за сигурност и към здравното министерство и хората започнаха да получават отговори, които дават повече прозрачност, по-добро разбиране как се използват технологиите, доколко са ефективни.

- Всъщност ние сега осъзнаваме реално как сме били следени, единствената разлика е, че правителствата вече имат достъп до всички тези инструменти, така ли е?

- Да, това е напълно вярно. Има и друг модел - във Великобритания си сътрудничат с „Гугъл“, „Майкрософт“ и с други компании с големи масиви данни. Във Великобритания се опират на факта, че така или иначе тези компании събират информация и тя може да бъде използвана за създаване на карти с горещи точки и да улеснят следенето на евентуално заразени хора.

- Така или иначе компаниите ни следят. Знаем какво се случи в Съединените щати след 11 септември 2001-а. Знаем и какво разкри Едуард Сноудън. Така или иначе информация за всички нас е събирана. Така, че за борба с коронавируса не са измислени нови средства. Няма нищо ново и непознато тук.

- Не отворихме ли кутията на Пандора с масовото следене - как се спира това, няма ли да се намират нови и нови причини, които да оправдават следенето? А и вече се видя, че когато трябва да избират между здравето и сигурността и личното пространство от друга страна - първите две са по-важни за хората?

- Вижте, хората отдавна жертват личните си данни, за да си купят нещо ново, да си купят телефон, нова джаджа или дори тениска от онлайн магазин. Още преди години всички ние решихме да се откажем от личното си пространство, и то не по политически причини, и да допуснем до него частни компании. Така че - нищо ново не се случва.

Има шанс тези мерки да останат, светът е изправен пред нещо огромно и носещо фундаментална промяна в ежедневието ни. Най-малкото тук в Израел хората носят маски - нещо, което не сме и предполагали, че ще се случи. Вярвам, че това ще остане така и след коронавируса. Същото ще се случи в някои държави и с инструментите за следене на хората - в държави със слаба опозиция или в такива, в които гласовете в защита на демократичните ценности са прекалено тихи.

За да предотвратим такъв феномен, трябва да използваме доброволни приложения, като това в Сингапур - с отворен код. И да се намери начин те да станат по-ефективни и повече хора да ги изтеглят на телефона си.

В Израел, например, ако между 15 и 20 процента от населението изтеглят едно доброволно приложение - то няма да работи. Необходими са между 70 и 80 процента от населението, защото само когато карантината свърши, ще може да се каже - ето това е ефективно, нека използваме това приложение, вместо да ни следят службите. Хората трябва да разберат и да бъдат мотивирани да участват.  А за да се случи това, трябва да има прозрачност.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Ивайло Мичев, Явор Наумов – заместник началник на станцията, Петър Чилов, Христо Михалев, Даниел Инков, Румен Иванов

От покрива на България - връх Ботев: Оцеляваме трудно, но с екипност!

"Качихме се четирима колеги, техничари, но нямах никаква представа тогава къде заминавам, при какви тежки зимни условия, коментира за БНР и инж. Маринов.  "Качихме се там с вертолет и заварихме там хора без електричество, само с един дизел-агрегат, с мощност 30 киловата, само за техниката и съоръженията, всичко друго беше студ и мраз, така започна..

публикувано на 15.07.24 в 14:25

Мъж в инвалидна количка: Най-лесно се придвижвам... със самолет

Най-достъпни са Варна и Бургас, защото дотам може да се стигне съм самолет. Тази горчива равносметка прави Митко Александров, млад мъж в инвалидна количка. Митко  мечтае София да бъде достъпен град подобно на други големи градове по света, където е бил. Митко е програмист. Според него Санкт Петербург е най-достъпният град за хора с..

публикувано на 15.07.24 в 09:38

Кои нови системи за сигурност станаха задължителни за автомобилите от 7 юли?

Множество нови системи за сигурност станаха задължителни за автомобилите от 7 юли . Включително и т.нар. "черна кутия", която ще записва данни за движението определено време при и след пътен инцидент.  Последните  данни на Агенция за пътна безопасност  отчитат, че средната възраст на автопарка в България е над 20 години , а в Европейския съюз..

публикувано на 14.07.24 в 21:10

Жените с рак на гърдата могат да вдигат тежко, да ходят на плаж, да ядат всичко

Никакво физическо натоварване за онкоболните хора – един от най-разпространените митове у нас, който се дава като лекарска препоръка. С оборването на тази и други препоръки са се заели онкохирургът д-р Ваня Митова и екип от специалисти по физическо натоварване, хранене и психологическа подкрепа на пациентки с рак на гърдата. В петък те..

публикувано на 14.07.24 в 06:39

Във Враца откриха кът, посветен на 155 години от основаването на читалището в града

През седмицата в зала „Нова история” на музея във Враца беше открит временен експозиционен кът, посветен на 155-та годишнина от основаването на Врачанското читалище. Експозицията представя част от богатата история на читалището със снимки, документи и вещи, които се съхраняват в музейните фондове. „Българско читалище въ Враца” е..

публикувано на 14.07.24 в 06:23

Петър Ефтимов за това как астробиологията търси живот в Космоса

Сещате ли кой е филмът, в който се разказва за това, как извънземни изпращат на Земята схема, по която учените построяват апарат и правят контакт с друга цивилизация в Космоса. В главната роля беше Джоди Фостър. Филмът излиза през 97 ма и печели сърцата на публиката по целия свят. Сценарист на научно фантастичната лента "Контакт" е Карл..

публикувано на 12.07.24 в 14:45

Валери Чуков за вота на Острова: Не голяма победа на лейбъристите, а катастрофална загуба на консерваторите

Обединеното кралство избра лявата Лейбъристка партия да управлява през следващите 5 години. " Не става дума за някакъв завой вляво, не става дума за голяма земетръсна победа на Лейбъристката партия ", казва Валери Чуков, бивш редактор в някогашната Българска секция на Световните служби на BBC. " Благодарение на мажоритарната..

публикувано на 08.07.24 в 08:12