Ще успеят ли финансовите мерки на ЕС да смекчат кризата от коронавируса

Финансовите министри на страните от еврозоната успяха да се договорят за пакет от мерки, с които да послужат като спасителен пояс на давещите се в рецесия държави - членки на Европейския съюз. Въпреки че взеха решения, които би трябвало да помогнат и "бедните" съседи извън валутния съюз, 19-те министри не успяха да се споразумеят за едно - ще бъдат ли емитирани общи еврооблигации, които станаха популярни като „коронаоблигации“.

Разделителните линии не са заличени, а след като договарянето на първия спасителен пакет отне толкова време, най-вероятно планът за възстановяване, заложен в следващата многогодишна финансова рамка, отново ще стане повод за тежки преговори. Освен това в европейската хазна вече няма да попадат британските вноски, категорични са повечето анализатори.

И с усмивка прибягват до цитат от един от емблематичните автори на шотландското Просвещение, който казва: „Намирайки се в рамките на една парадигма, е много трудно да си представим друга парадигма.“ "За да научиш хората да обичат справедливостта, трябва да им покажеш резултатите от несправедливостта", е казал шотландският икономист Адам Смит.

В дните на пандемия от Covid-19 - макар и всички да сме заедно в кораба на европейската икономика, който очевидно е застрашен от потъване, държавите - членки повече разсъждават върху несправедливостта и още се учат да обичат справедливостта.

Странен формат за решенията

„Малко е странно, че решенията бяха взети на ниво Еврогрупа, след като два от трите инструмента са на ниво 27 страни - членки. Единствено Европейският стабилизационен механизъм обхваща само държавите от еврозоната, докато схемата SURE и Европейската инвестиционна банка обхващат всички страни - членки на Европейския съюз. Струва ми се, че решенията трябва да бъдат взети от 27-те държави. Най-малкото, гаранциите за Европейската инвестиционна банка най-вероятно ще се разпределят между всичките й страни - акционери и това ще стане пропорционално на базата на притежаваните от тях акции“, каза Грегъри Клийс от базирания в Брюксел икономически институт „Брюгел“.

Късно в четвъртък финансовите министри от еврозоната се обединиха около три мерки - първата - вече споменатата схемата за подпомагане на заетостта за 100 милиарда евро.

„Това, че говорим за инструмент на европейско равнище, всъщност е много добре. Инструментът SURE e нов и бе предложен от Европейската комисия, за да позволи на страните да вземат кредит, с който да финансират запазването на работните места. Целта е така да се предотвратят фалити на компании, които не могат да си позволят да продължат да плащат заплати, но се вярва, че след кризата могат да стъпят на краката си. Инструментът е важен и трябва да се приложи във всяка държава - членка, за да се „замрази“ икономиката и да се предотвратят масови фалити“, каза още той.

С д-р Петер Фиш, бивш служител в различни европейски институции, говорим, докато си почива у дома в град Кобург. След като отбеляза важността на това място за българската история, Фиш припомни, че това е отработен инструмент от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в качеството ѝ на германски министър:

„Тя беше социален министър в Германия, освен всички останали длъжности, които е заемала. Докато беше в това министерство, тя предложи подобна схема на германския народ, а сега инструментът SURE. Тя се състоеше в намаляване на работното време и компенсиране на част от заплатите, така че компаниите да не уволняват служителите си. Истината е, че тази схема беше много успешна по време на финансовата криза през 2008-2009 година, защото запази донякъде заетостта. Фирмите можеха да задържат персонала си, въпреки че не му плащаха от собствените си пари“.

Втората линия е свързана с Европейската инвестиционна банка и е за 200 милиарда евро. Целта й е да се осигури евтино кредитиране на малките и средни предприятия, за да „изплуват“ след кризата, коментира Клийс.

„Това на практика е най-добрата част от споразумението. Много е добре, че ще се увеличи огневата мощ на Европейската инвестиционна банка. Говорим за 200 милиарда евро“.

И третата линия - насочена единствено към страните от еврозоната, е чрез Европейския стабилизационен механизъм и наличните в него 240 милиарда евро, които са крайно недостатъчни, смята Клийс.

Съмнения дали договореното е достатъчно

„От тази гледна точка аз не смятам, че това е достатъчно, защото държавите просто няма да прибегнат до този инструмент, а ще потърсят финансов ресурс от пазарите. Европейската централна банка вече взе достатъчно мерки, за да е сигурна, че всяка държава би могла да набере евтин ресурс от пазарите. Проблемът, който ще се появи, когато кризата приключи - може би догодина, е, че страните ще имат много голям дълг спрямо брутния си вътрешен продукт. Особено държавите, които са ударени най-много от кризата, ще бъдат ужасно задлъжнели. Тогава може да бъде направена същата грешка, каквато при предишната криза - програма за лишения и стягане на колана“.

Същото опасение споделя и Линда Зейлина от мозъчния тръст Re-Define:  

„Това е малко е глупаво, защото се нуждаем от много по вид парични канали и инструменти. Хубаво е, че се стигна до тук. Механизмът за запазването на заетостта ще помогне, но не и като самостоятелен инструмент. Много скоро ще видим кривата, по която се движат всички икономически показатели - и на национално, и на европейско ниво. Видът ѝ ще е много притеснителен и ще покаже, че са необходими още действия“.

Т.е. директни субсидии към хората. Зейлина е убедена и в необходимостта от въвеждането на универсален базов доход, защото в противен случай колкото и пари да бъдат наливани за спасяване на икономиката, хората няма да ги усетят.

Докато всички тези пари, които всъщност са капка в морето, не достигнат до всички европейски граждани, механизмите няма да проработят. Те обаче единствено ще подхранват евроскептицизъм. Болката ще бъде много голяма, яростта също. Да не забравяме, че рецесията ще ги подхрани.

"За" и "против" еврооблигациите

И поглед напред - корабът на европейската икономика потъва в рецесия, но поне част от пасажерите и екипажа ще бъдат спасени - било чрез лодки, било чрез луксозни яхти, ако се хванем за репликата на австрийския финансов министър Гернот Блюмел. Като представител на „пестеливите“ държави той има своите аргументи.

Те се споделят и от Петер Фиш, особено на въпроса дали трябва да бъдат емитирани общи европейски облигации:

„Позволете ми да бъда честен. Аз трябва да подчертая, че съм германец и естествено съм доста повлиян от отразяването на темата тук, което е доста скептично, да не кажа негативно. Това е така, защото за нас е много важен въпросът кой ще връща този общ дълг, особено в ситуация, когато някои от най-засегнатите държави не могат да го направят.

Еврооблигациите или коронаоблигациите, както напоследък станаха популярни, са много сложен инструмент. Би отнело две или три години преди реално да може да се оперира с него. Също така не трябва да забравяме, че за да ги направим функциониращи, ние трябва да променим Европейския договор. Това от своя страна води до още една допълнителна трудност, а именно - необходимостта от референдуми в част от държавите - членки - например Франция, Дания и Нидерландия. И ако ме питате дали има някакъв шанс да се получи позитивен резултат, аз ще отговоря – категорично не“, каза Фиш.

Грегъри Клийс е убеден, че еврооблигациите са добра идея и ще даде животоспасяваща глътка въздух на държавите – удавници.

А Линда Зейлина обръща внимание на предложението на Нидерландия да предостави 20 милиарда евро "подарък" на закъсалите държави, но да се избегне поемането на общ дълг на еврозоната.

„Нещо“ е по-добре от „нищо“. Мисля, че е добро предложение, ако коронаоблигациите никога не получат зелена светлина. Обаче и тази помощ е много малка капка в морето, но показва изключително ниско ниво на солидарност. И също така да не забравяме, че и най-умните икономисти не могат да прогнозират по какъв начин и как кризата във всяка отделна държава и дали няма да се окаже, че има още страни, които са много тежко ударени, а ние все още не може да оценим това“, каза тя.

„Когато искаш да направиш подарък, това никога не е лоша идея. Приятно е. Мисля, че всички обичаме подаръците.  В случая с Нидерландия обаче има много неприятно усещане, за скрита цел зад този хубав подарък. От една страна си готов да подариш, но от друга - отказваш да си солидарен с плащането на общ дълг. Смятам, че нидерландците се опитват да ни пробутат много умен трик, но той няма да им се получи. Просто подаръкът им е много малък“, допълни Петер Фиш.

Тази теза се споделя и от Ян Палмовски от Гилдията на европейските изследователски институти.

На въпрос - ще успеят ли по-бедните държави да се възползват в достатъчна степен от договорените инструменти, Палмовски е категоричен:

„Това винаги зависи от това как се използват и как са структурирани инструментите. Председателят на Европейската комисия съвсем ясно подчерта, че тя настоява парите да отидат там, където са най-спешно необходими. В случая с коронавируса аз не мисля, че въпросът може да се постави като бедни срещу богати или Изтока срещу Запада. Тук наистина въпросът е кои икономики са най-сериозно ударени. Ето защо в тази криза за първи път може да се види различен подход на общоевропейско ниво, за да се помогне за възстановяването на отделните страни – членки“.

А план за възстановяване?

Говори се за план за възстановяване, но ще бъде ли Европа готова с него, след като отпаднат ограничителните мерки с цел предотвратяване на разпространението на Covid-19, а пораженията от месеците изолация са поставили икономиката ни в състояние, често сравнявано с това след Втората световна война

„Трябва да бъде готова. Ние все още нямаме следваща многогодишна финансова рамка. Също така трябва да имаме и годишен бюджет за 2021 година, което прави срока за решение много кратък. Разбира се, може и настоящата рамка да продължи да действа, но ако искаме да отговорим на кризата и да запазим европейската идея, трябва да се стигне до споразумение. Натискът е много голям, но аз съм оптимист, че до няколко месеца ще се стигне до компромис, а оттам и до споразумение. В него трябва да се включва и дългосрочният план за възстановяване на Европа“ допълни Палмовски. И продължи:

„Но също така аз съм убеден, че не можем да очакваме всичко да се случи за една нощ. Дори на национално ниво ние не знаем как изглеждат плановете за възстановяване на отделните страни - членки. Те просто още не са ги изработили. Няма как да очакваме бърза реакция на общоевропейско ниво, след като още на национално ниво държавите не са готови с такава във вътрешен план. Много е важно обаче да сме сигурни, че отделните национални планове за възстановяване и общоевропейският такъв се развиват паралелно и синхронно, за да може да има ефект“.

Нови или стари приоритети

Според него в следващата многогодишна финансова рамка сред най-важните приоритети трябва да е науката. Ако бяхме си научили урока от ТОРС (SARS) кризата, макар и многократно по-лека, щяхме да знаем, че подкрепата за учените е най-важна, коментира Палмовски.

Петер Фиш има друга визия.

„Мисля, че би било добра идея да не забравяме приоритетите, които имахме преди около година. Говоря за Зелената сделка и изобщо "зелената идея" в начина ни на живот. Мисля, че възстановяването на Европа трябва да подкрепи "позеленяването" на начина ни на живот и на икономиката ни. Така ще ударим с един куршум два заека - и ще се възстановим, и ще помогнем на планетата си. Би било много добра политика, но напълно съзнавам, че е много по-лесно да се изрече, отколкото да се осъществи“, допълни Петер Фиш, който, както живее в богатата германска провинция Бавария.

А тъй като започнахме с цитат от Адам Смит, ще завършим с такъв:

„Всъщност Бог е на страната на най-големите банкови сметки“.

Анализът може да чуете от звуковия файл.