Щефан Майстер: Без Китай няма да бъде постигнат траен мир в Украйна

Интервю на Весела Владкова с Щефан Майстер

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Русия е изтеглила всички свои военни кораби от Азовско море – твърдението е на украинските военноморски сили. Според говорителя им Дмитро Пленчук изтеглянето се дължи на успешните украински удари по анексирания Крим. През Азовско море руската армия осигурява доставките за окупационните сили на полуострова.

Това е само един щрих от общата картина на войната на Русия срещу Украйна в Черноморския регион. "Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна предефинира регионалния ред в Черноморския регион, променя неговата геополитическа идентичност и създава дълбоки последици за глобалната и особено европейската динамика на сигурността", пише Щефан Майстер, един от авторите в книга, посветена на Черно море. Майстер е анализатор от Германското дружество за външна политика.

Широкомащабното нахлуване на Русия в Украйна Черно море се превърна в ключов регион, където ще се преговаря за новия европейски ред за сигурност, смята той.

"Ситуацията е много динамична. Пластовете се разместват още от анексирането на Крим през 2014 година и още повече след руското нахлуване в Украйна през 2022-ра. Войната - освен че има за цел да унищожи Украйна, трябва да затвърди позицията на Русия на хегемон в Черно море. Но това не се получава - от една страна заради целенасочените украински удари по руски военноморски бази, а от друга - заради укрепването на НАТО в региона, особено в Румъния."

Москва предупреди, че Русия ще сметне каквито и да било планове за установяване на постоянно присъствие на военни кораби на НАТО в Черно море за заплаха за своята сигурност. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрично спомена България и Румъния, две черноморски държави, членки на Алианса. Какво предизвика това поредно размахване на пръст, д-р Майстер?

"НАТО инвестира много средства и усилия в разширяването на военновъздушната база в Констанца, а това със сигурност се следи внимателно в Москва. Алиансът очевидно иска да укрепи позициите си в Черноморския регион. Затова Кремъл реагира нервно със заплахи към Румъния и България. В същото време не виждам основания за такива заплахи, защото Турция не би позволила прекомерно увеличаване на присъствието на военни кораби в Черно море. Въпреки че е член на НАТО, Турция иска да остане ключов играч и няма да допусне силна натовска конкуренция."

Изказването на Песков беше в коментар на указ на украинския президент Володимир Зеленски, с който влезе в сила стратегията на Киев за морска сигурност. Тя включва изграждането на военноморските сили на Украйна и осигуряването на постоянно присъствие на силите на НАТО в Черно море.

"Дори и да е така - Москва реагира със заплахи, както винаги, но тези заплахи не бива да се възприемат прекалено сериозно. Нека погледнем реалистично - Украйна няма капацитета да изгради силен черноморски флот. Естествено, Киев би искал НАТО да увеличи присъствието си в Черно море, но в момента това е невъзможно. Може би един ден, ако Украйна се присъедини към Алианса, балансът ще се промени, но в момента не виждам как това може да стане. В момента по-скоро ми се струва, че Украйна успява да нанесе неприятни щети на руския черноморски флот. Една от най-успешните контраоперации на украинците е именно срещу руския черноморски флот, срещу анексирания полуостров Крим, срещу тамошните военни пристанища. Така че руснаците са притеснени и затова реагират със заплашителни думи към този или онзи."

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Пък и да не забравяме конвенцията от Монтрьо, която забранява присъствието на военни кораби на трети страни във водите на Черно море за повече от 21 дни. Заплашените от Песков България и Румъния освен в НАТО, членуват и в ЕС, накъдето се е отправила и Украйна. С какво може ЕС да допринесе за сигурността в Черноморския регион, д-р Майстер? Или НАТО е гарантът за сигурност?

"Мисля, че гарантът за сигурността е НАТО. Затова по-голямата част от европейските страни членки на пакта са решени да укрепват и да развиват отбранителните способности на НАТО вместо да изграждат паралелни военни структури. Но въпреки това смятам, че ЕС ще играе все по-голяма роля и в областта на сигурността, но по-скоро чрез изграждането на допълнителна инфраструктура, логистика, вериги на доставки, инвестиции и т.н. В момента се работи по новата стратегия на Евросъюза за Черноморския регион и всичко това е предмет на този документ."

Заплахи бяха отправени наскоро и към Армения заради съвместните военни учения с НАТО, което по думите на говорителката на руското външно министерство дестабилизира региона. Армения по-рано обяви, че ще напусне Организацията на Договора за колективна сигурност - организация, доминирана от Русия. В региона на Южен Кавказ също има разместване на пластовете. Колко трудно е да се удържи балансът на силите между Русия, Турция, Азербайджан, пък и Иран?

"Старият ред приключи. Втората война в Карабах и руското нахлуване в Украйна окончателно промениха съотношението на силите, включително и в Южен Кавказ. Русия вече не е хегемонът, а Азербайджан и Турция се превърнаха в ключови регионални сили. Именно те ще диктуват правилата в създаващия се пред очите ни нов ред в тази част на света. Но е много важно да се разбере, че вече няма хегемони, какъвто беше Русия след разпадането на Съветския съюз, пък и преди това. Времената са други, но това автоматично означава и нестабилност. Не е изключено между Армения и Азербайджан отново да прехвръкнат искри.

Регионалните сили като Турция и Русия, но и Иран, искат да държат ЕС и НАТО далеч от региона. Затова очаквам, че ще бъде вдъхнат живот в позабравения формат "3+3". Става дума за идея на Турция за решаване на регионалните проблеми на регионално ниво, без намесата на външни фактори. Т.е. трите кавказки държави с трите регионални сили - Русия, Турция и Иран. Или още по-точно: идеята е САЩ, НАТО и ЕС да бъдат държани настрана. Затова смятам, че този формат вероятно ще бъде възроден.

Друг рисков фактор е Грузия. Не знаем какво ще стане на парламентарните избори наесен. Ако Грузия тръгне към Русия, ако Азербайджан се затвърди като авторитарен режим и задълбочи партньорството с Русия, Турция и Иран? Съвсем различен ще бъде сценарият, ако в Грузия победят прозападните сили. Тогава ЕС ще играе съвсем различна роля в региона. В момента Южен Кавказ се намира на кръстопът. Наистина не е ясно накъде ще тръгне. Да не говорим, че в условията на нестабилност изходът от войната в Украйна добива още по-голямо значение."

Друга световна сила - Китай - също се опитва да се намеси в регулирането на световните конфликти. Наскоро обяви "пробив" в Близкия изток с посредничеството между палестинските "Фатах" и "Хамас". Тази седмица украинският външен министър Дмитро Кулеба беше в Гуанджоу за да говори за мир в Украйна. Поглежда ли обаче Китай и към Черноморския регион, който за Пекин сякаш е нещо като задния двор на съюзника Русия?

"Китай гледа картата и къде минават търговските маршрути. През Южен Кавказ и Черноморския регион минава пътят към Европа. Досега Черноморският регион не беше приоритет за Пекин, но интересът на китайците расте и най-пресният пример е дълбоководното черноморско пристанище Анаклия в Грузия, което ще бъде изградено и управлявано от китайски компании. Това е гигантска инвестиция в стратегическа инфраструктура.

Пекин прилага познатата схема - влиза на атрактивни за него пазари чрез държавно гарантирани инвестиции. В Черноморския регион схемата не е по-различна. Успоредно с това Китай сключва двустранни търговски спогодби. Пример от региона е Грузия. Има сближаване и с Азербайджан - президентът Алиев участва в срещата на върха на Шанхайската организация за сътрудничество и разговаря със Си Цзинпин."

Каква е оценката Ви за дипломатическите усилия на Китай за войната в Украйна? Украинският президент Володимир Зеленски непопитан заяви, че мисията на външния му министър Кулеба в Китай била успешна, а Пекин признава териториалната цялост на страната му.

"Едно мисля, че вече е ясно на всички - без Китай няма да бъде постигнат траен мир в Украйна. Китай едва ли ще бъде неутралният посредник, който може да събере двете страни на масата за преговори, но без Китай няма да стане. Китай може и да е тих съюзник на Русия, но не е гръмогласен противник на Украйна. Затова смятам, че решението на Киев да се опитва да присъедини Китай към усилията в търсене на път към мира е правилно.

За нас в Европа също е важно да разберем, че трябва да говорим с Китай за спиране на войната. Китай е изключително важен играч на световната сцена - икономически, политически, всякакъв. Не можем да го игнорираме. Китай няма сам да донесе мир, но трябва да го приобщим към европейските дипломатически усилия чрез различните международни организации."