Какви спомени крият пасторалните пейзажи около Искър и могат ли да се пресекат планинските вериги на биографичните истории? Калин вече е направил 4 видеоинтервюта с местни хора от врачанското село Зверино. Не крие, че в главата си има поне още 10-15 разговора, които иска да осъществи.
За Калин идеята да започне да снима видеата тип "малки истории" зрее твърде дълго. Възхищавайки се на свой учител по английски, някъде там, в междината между гимназията и университета си мислел как някой ден трябва да направи поредица от биографични видеоинтервюта, а той би бил първият събеседник. Учителят, който бил енциклопедична личност и син на свещеник, починал, а Калин и до днес съжалява, че не е бил първият гост в рубриката му.
Да "прелистиш" живота на местните невинаги се оказва лесна задача. Хората, които имат най-много за разказване, се притесняват най-много от това историята им да получи публичност, сподели Калин Дацов. Типичен пример е местният учител по история и физкултура и треньор по футбол. „Той е бивш футболист, играл е срещу ЦСКА, играл е срещу „Интер“ в Италия. Има много истории зад гърба си.“ Отнело им време да го убедят, че е хубаво да ги разкаже.
Няма как една история да не ти повлияе, признава Калин. След като един човек застане пред камерата ти, малко или много се сближаваш с него, някои ти стават приятели. Казва, че тези истории подхранват любопитството му. „Като пъзел ми е, опознавам хората, опознавам селото.“ Откъснал се вече години от местния колорит, през тези истории и завръщанията си той поддържа жива връзка със Зверино.
Той обаче „колекционера“ не само образи и разказани истории, а и зрънцата зверински диалект.
Иска някой ден да превърне рубриката си в YouTube в книга. „С не много страници, сам ще си го финансирам. Просто искам да оставя нещо след себе си за селото. Въпреки че е толкова близо: 70-80 до от София, говорът е много различен, много е цветен.“
Периодично през видеата на Калин се прокрадва звук от преминаващите през дефилето влакове. Зверино е железничарско село.
Повечето хора ги познавам като параван на моя живот, през обичайните поздрави за добър ден и добър вечер, но много често се оказва, че не знаем почти нищо за хората, с които делим една ограда, признава Калин Дацов. „Като се разговори човек с тях, като ги върнеш малко назад в миналото, можеш да откриеш много интересни неща.“
Вече три години Калин поддържа Фейсбук страницата на село Зверино, където качва снимки и видеа. Веднъж му попадат албуми на ученици от Зверино на местен фотограф – чичо Борис. На една от снимките се откроява ученик в костюм. Започва да разпитва и се оказва, че това е брат на прабаба му, който през 20-те години на миналия век е участвал активно в създаването на местното читалище и на духовия оркестър, както и в изнасянето на първата театрална постановка. „Той е бил човек тясно ангажиран с културната дейност в селото, впоследствие 1957 година е кмет на селото…“
Населението на Зверино е около 1500 души, а местните хора се радват на усилията на Калин да пази паметта на селото.
„Това, което аз правя, го правя буквално за тях. Има много от тях, които живеят в чужбина и това им е единствената връзка със селото, с актуалното, което се случва.“
Целият разговор е в звуковия файл.
Снимки: Калин Дацов"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..
"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..
Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..
Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..
19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура Отзвук от 19-та Световна среща на..
Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио. Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт. Тя е изключителен..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..
От година на година лятото в Силистренско става все по-горещо, а зимите все по-меки. Последно Дунава е замръзвал през 2017-та година, а жегите при..
Няма увеличение на натовареността на работа на фериботния терминал за тежкотоварни автомобили край Силистра, след началото на ремонта на Дунав мост...