Книгата живее нов живот у нас. Съвсем наскоро тя беше издадена самостоятелно в безспорно красиво издание с твърди корици.
Творбата е пренаписвана многократно
Раждането на творбата минава през доста перипетии.
„Твърде неконвенционална за нашата британска публика… реалистична, непредразполагаща, непривлекателна“. С тези думи критикът Едуард Гарет определя книгата, която е отхвърляна 20 пъти преди да бъде публикувана.
Книгата е създадена като естетичен ескиз с името „Портрет на художника“ през 1904 година. Джойс я предлага на списание „Дейна“, но я отхвърлят. Тогава писателят решава да я преработи в автобиографичен роман с работно заглавие „Стивън героят“ под влияние на старинна английска балада. Работи над текста 2 години паралелно с писането на разказите от сборника „Дъблинчани“.
Неудовлетворен от резултата, през 1907 г. отново започва да пише „Портрет на художника като млад“. Завършва го 4 години по-късно, но през 1913-1914 г. отново го преработва. През 1914 г. романът излиза като подлистник на списание „Егоист“, а две години по-късно е издаден и като книга.
Първото ехо на постмодерните нюанси в рисунъка на портрета от художника на думи Джойс, подгизнал в красивата сложност на езика му, изобразява конфликта, контраста, сблъсъка на християнските догми с бягството в галоп към символа на артистичната свобода – не само да действаш без ограничения, но и да съзезерцаваш, да чувстваш и да бъдеш.
Из сложно красивия свят на Джеймс Джойс и „Портрет на художника като млад“ ни води един от най-изтъкнатите ни преводачи - Иглика Василева, превела „Одисей“ на Джойс, определян като "библията на постмодерната литература".
"Със сигурност това е един от стълбовете на литературата на модернизма. Много важен е този роман, защото е първият на Джойс. Той тръгва от една страшна аморфна маса. Непрекъснато си е нахвърлял някакви неща, от които е смятал, че ще стане роман. Той прави това, докато пише разказите си „Дъблинчани“. Тези неща набъбват докъм 400 страници. Но, разбира се, никой не може да публикува такова нещо. Той най-накрая осъзнава и прави тези 5 глави на „Портрета“, които са прекрасни, стегнати. Това е първият роман на Джойс. Това е първият Bildungsroman на ирландската литература. И за първи път въвежда, това е важно, героя си Стивън Дедалус, който след това продължава и в „Одисей“ да бъде един от главните герой, заедно с Леополд Блум."
За да ни разкрие всичко това, Джойс използва модернистичната нехронологичност, линеарното повествование:
"В "Портрета" това е много ясно и хубаво направено. Той тръгва по така установения ред, героя го срещаме още от малък. Може би ключовата глава и най-важното нещо в този роман е проповедта на отец Арнал. Все пак не забравяме, че Джойс учи в йезуитски колеж. Тази проповед на отец Арнал е проповед за ада и за вечното проклятие и абсолютно е в стила, и в духа на Игнатий Лойола. Тя е блестящо направена. Междувременно се случва едно посещение при проститутка на самия Стивън. Това още повече засилва усещането му, че той трябва да се пребори с тези предразсъдъци, освен с тежкото си материално положение. Тази реч като че ли предопределя неговия отказ да стане йезуитски свещеник. И тук са вплетени най-страшните неща на католицизма, с които този млад дух трябва да се пребори. Даже в един момент той казва, цитирам по памет, „да живееш, да се заблуждаваш, да падаш, да побеждаваш, но от живота да създаваш живот“, посочва Иглика Василева.
История за зимен ден и ново раждане
Новото самостоятелно издание на творбата на Джойс у нас идва благодарение на неслучайна среща на Гергана Димитрова, редактор на книгата и главен редактор на издателството, което я издава.
"Идеята за трето раждане на тази книга в България се появи през януари. Имахме среща с Николай Б. Попов. Тогава не подозирах, че той е преводач на "Портрет на художника като млад". Срещнахме се, за да сключим договор за превод с неговата майкаq от немскиq на Йозеф Рот. Тогава в разговора стана ясно, че той е преводачът на тази книга на Джойс. Аз реших, че наистина е време тя да се появи отново на книжния пазар. Защото в момента дори и кратко време е нужно, за да се изгуби една книга от вниманието на читателите. Последният път, когато е издавана, е през 1999 година", уточнява Гергана Димитрова.
Какво е един портрет без своя художник?
Милена Вълнарова е автор на корицата и цялостното графично оформление на книгата. Съвсем по джойсовски нещата са многопластови, а в унисон с историята на многото преработени издания на "Портрета", Милена Вълнарова прави десет варианта на корица.
"Избрахме най-кондензирания вариант, ако можем така да го наречем. Тя събира в себе си няколко от главните символи и пластове на книгата. Целта ми беше това да е нещо просто и да е разбираем символ. Там виждаме крила, пътища, част от лабиринт, изобразени с прости средства. Опростяването е и заради това, че е твръда корица. Не всичко може да стои добре на твръда корица.
Предизвикателството да издаваш Джойс във времена на бързосмилаемост
Още за новия живот на книгата може да чуете в звуковия файл.
Преди дни Българското национално радио – институция отбеляза своите 90 години и е неразделна част от живота на поколения българи. БНР отбеляза 90-ата си годишнина с грандиозен концерт в Софийската опера и балет През всички тези десетилетия БНР е било с вас – до вашите сърца, както в делник, така и в празник . За да отбележим тази..
Обществено недоволство предизвика новината, че сградата на "Балкантон" в квартал "Лагера" в София ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде изграден административно-жилищен комплекс. На протест пред емблематичната сграда граждани настояха тя да бъде запазена, а представител на собствениците обяви, че събаряне няма да има. "Самата сграда..
На днешния ден се навършват 131 години от рождението на цар Борис Трети - Обединител. Знае се, че Русе е бил любим град на първия ни следосвобожденски монарх - княз Александър Батенберг. Тук за пръв път той стъпва на българска земя, тук се весели с дипломатите от мисиите на европейските страни и намира спокойствие от софийските политически..
Другарят - господин - бай Атанас стои на сигурна позиция: да бъде винаги на власт и нокога във опозиция! Годината е 1950 г., когато забраненият от комунистическата власт писател Светлозар Димитров, известен като Змей Горянин пише тази епиграма. Днес обаче сме 2025 г., имаме от почти две седмици редовно правителство. Епиграма за него все..
Наричаме ги клошари, те нямат дом, живеят на улицата. Подминаваме ги често с погнуса, защото не изглеждат добре, мръсни са, миришат, а на някои от тях им личи, че добре са се почерпили, с алкохол. Ще ви разкажа за трима бездомници, които срещнах по софийските улици. Първият намирам в центъра на София. Изоставен от майка си, отгледан от осиновители,..
Елтън, Джон, Йоко и белите орхидеи. Приказка за музиката и семейството Връщаме лентата в радиото назад. На една и съща улица в съседни кооперации порастват братята Димитър и Иван Милеви и братята близнаци Александър и Константин Петрови. Баба им ги нарича "Кокосашо" . Големия Бъндарак ги надушил, че са "нечувани..
Разказ за три премахнати творби - разрушени, замазани или свалени от изложбените зали. Това представя изложбата " Забранено изкуство ", която е изследователски проект на куратора Ралица Герасимова. Разглеждат се три случая на цензура: унищожената изложба „Терен и конструкции” на Веселин Димов, представена във Варна през 1982 г.,..
Истинската причина за отлагането на искането на извънреден оценителски доклад от ЕК за еврозоната е, че управляващата коалиция възнамерява да внесе в..
"Политическите опозиционери в Сърбия нямат нито потенциал, нито капацитет да се борят с дълбоката държава. Един от възможните изходи е протестиращите да..
Един безуспешен опит на БАБХ да прехвърли отговорността на бизнеса. Такава оценка даде Симеон Караколев, председател на Национална асоциация на..