Николай Сванидзе: Денят на победата всъщност е ден на мира

Русия посреща юбилейната 75-та годишнина от победата във Великата отечествена война в условията на строга карантина заради коронавирусната инфекция. За първи път от 25 години на Девети май не се състоя традиционният Парад на победата на Червения площад в Москва, който беше отложен за по-късна дата. Задължителното честване на празника с военен парад беше въведено с федерален закон през 1995г. Отложени бяха и станалите особено популярни през последните години шествия на безсмъртния полк, по време на които участниците носят портретите на преминалите през фронта свои покойни роднини и близки.

Макар и без масови публични мероприятия хората ще отбележат 9 май, защото нищо не може да изтрие спомена за високата цена, която плащат руснаците и останалите народи на бившия Съветски съюз по време на войната - 27 милиона жертви.

За 9-ти май като ден за патриотичен възторг или за сериозен размисъл за най-голямата трагедия в историята на 20-ти век, и за употребата и злоупотребата с историческата памет е следващата среща в „Събота 150“. Той е с Николай Сванидзе - известен историк, журналист и член на Съвета по правата на човека при президента на Русия. С него разговаря кореспондентът ни в Москва Ангел Григоров.

- Как ще повлияят на празничната атмосфера въведените в страната ограничения заради коронавирусната инфекция?

- За каква празнична атмосфера изобщо може да става дума?! Какъв празник, когато хората си стоят вкъщи?! Не просто си стоят вкъщи, но и се страхуват за живота си, за здравето си и за бъдещото си благосъстояние. Бих казал, че да говорим за празник не е уместно.

- Поправете ме ако греша, но ми прави впечатление, че още от началото на годината в Русия се наблюдава мощна патриотична мобилизация. В публичните си изяви президентът Путин обръща специално внимание на Втората световна война. На какво се дължи това?

- Всъщност тази патриотична кампания започна не в началото на годината, а много преди това. Мисля, че тя е свързана с юбилейната 75-а годишнина от победата. Нашата политическа власт отдавна залага на историята. Тя искаше да я използва за повишаване на рейтинга и легитимността си, за да затвърди това, което беше замислено чрез зануляването на президентските мандати и поправките в конституцията.

Темпераментът, с който се обсъждат нашите исторически победи и търсенето на нашите врагове винаги помага за повишаването на рейтинга. По този начин ще бъде увеличена избирателната активност по време на гласуването за поправките в конституцията. Защото основната поправка, разбира се, не е свързана с Бога, с това, че бракът е съюз между мъжа и жената, а с възможността Путин да се кандидатира отново, сякаш никога досега не е бил наш президент. Той разчиташе, а и продължава да разчита, че преобладаващото мнозинство ще гласува за тази поправка. Сега, разбира се, става все по-трудно да се разчита на това.

- Възможно ли е патриотичната кампания да е руският отговор на опитите за ревизиране на историята на Втората световна война в някои европейски страни?

- Ако говорим за принципните резултати от войната, то никой не ги ревизира. Страните от Оста - хитлеристка Германия, милитаристка Япония и фашистка Италия - претърпяха поражение. А съюзниците в антихитлеристката коалиция, начело със Съветския съюз, удържаха победа. Никой не може да ревизира това. Никой не се опитва да спори по тази тема, защото е безсмислено. Ако някой се опита, би било смешно и глупаво. Също толкова смешно и глупаво би било всеки от победителите да започне да дърпа​ чергата към себе си. Този спор няма да може да бъде решен и затова той е напълно деструктивен сам по себе си. Победиха всички заедно.

- Какво мислите за резолюцията на Европейския парламент, в която пише, че Втората световна война е пряк резултат от нацистко-съветския договор за ненападение, известен като Пакта "Молотов-Рибентроп"?

- Тя е прекалено рязка, но също така не можем да кажем, че ние изобщо не сме имали отношение към започването на Втората световна война от страна на Хитлер. Имали са отношение и англичаните и французите, които сключиха Мюнхенския сговор с Хитлер. Честно казано, разликата е в това, че те не оправдават Мюнхенския сговор. А у нас на най-високо политическо равнище се говори, че Пактът „Молотов-Рибентроп“ не само е бил неизбежен, но е бил сключен по забележителен начин, че това е триумф на съветската дипломация. Не мога да разбера как може да се хвалиш с нещо, от което трябва да се срамуваш.

- Ще ви дам друг пример. В официално изявление на Евросъюза по случай 75-ата годишнина от освобождаването на Освиенцим се казва, че съюзниците са освободили концентрационния лагер, без да се уточнява, че това всъщност е дело на Червената армия. Нима това е случайно?

- Мисля, че не е случайно. Червената армия освободи Освиенцим и това е исторически факт. Още веднъж казвам, че разговорът, при който всеки дърпа чергата към себе си и твърди, че главната заслуга е негова, е напълно деструктивен и от наша страна, и от страна на нашите опоненти.

- Можем ли да кажем, че историята се използва за конюнктурни политически цели и в Русия, и в редица европейски държави?

- Разбира се, че се използва за конюнктурни политически цели. Втората световна война, която е Велика Отечествена за Съветския съюз и за Русия, е мащабно историческо събитие и, разбира се, винаги съществува изкушението то да се използва за политически цели. Това не е осъдително, но трябва да се прави много по-коректно.

- Какво лично за вас означава датата 9 май?

- 9 май е Ден на победата, но бих казал, че това название не отразява в достатъчна степен отношението към този ден, което се е създало в нашето семейство и в страната сред хората, които са имали отношение към войната. Поколението на победителите си отиде. Най-младите, които са воювали са на по 93-94 години. За съжаление мъжете в Русия не живеят дълго и затова тези хора вече са много малко. Тези, които не са имали отношение към войната гледат на нея през призмата на победата.

Денят на победата всъщност е ден на мира. На 9 май 1945-а хората са празнували мира, а не победата над Хитлер. Ясно е, че тя е била извоювана, но това е станало по-рано. След Сталинград е било ясно, че ще бъде постигната победа. След Курск вече не е имало никакви съмнения, че е счупен гръбнакът на хитлеристката машина, че Хитлер е покойник. Затова на 9 май са празнували не победата, в която отдавна никой не се е съмнявал. Празнували са, че са престанали да стрелят, че ще има мир.

Затова сега, когато виждаме това милитаристично въодушевление, когато обличат децата във военни униформи, когато боядисват детските колички в зелено, когато пишат по колите „Можем да повторим“… Какво можете да повторите, глупаци? 30 милиона загинали съветски хора?! Ето това е голямата разлика между моето възприятие на Деня на победата и възприятието на много други хора, включително на част от нашето политическо ръководство за съжаление.

- Освен военни униформи за деца в магазините се продават балони във формата на танкове и оръдия и всякакви странни аксесоари, свързани с Деня на победата. Струва ми се, че 9 май е превърнат в успешна търговска марка.

- Така е. Налице е търговска марка с някакъв узаконен псевдопатриотичен уклон. Но това не е най-страшното. По-страшно е милитаристичното съдържание, което се придава на този празник. Празникът на мира сякаш се превръща в празник на войната, на милитаризма, на това, че сме готови отново да воюваме. С кого? За какво? Не е ясно.

- Отива ли си заедно с ветераните и здравословният човешки страх от войната?

- До голяма степен да. Разбира се. Ветераните също са били различни. Воювали са милиони хора. Ако вземем отношението на ветераните фронтоваци към войната като цяло, то Денят на победата е бил празник на уморени хора… Уморени, тъжни, победили, но и загубили много на фронта, преживели много. Както правилно се пееше в старата съветска песен, това е "празник със сълзи в очите".

Превръщането на всичко това в някакво радостно и бляскаво мероприятие въвежда в заблуждение младежта, която си мисли, че на 22 юни 1941 година Хитлер ни е нападнал, а след това е дошъл Денят на победата. А в промеждутъка между 22 юни и 9 май не е имало нищо. Не е имало война, не е имало ужаси. Затова обичам да гледам старите съветски филми за войната и не обичам новите. Новите филми са като екшън игри за компютър. А старите филми, правени от хора, които са воювали, не са за войната, а за хората на фронта. За човешките отношения, за човешкото благородство, за преодоляването на страха, за мъжеството, за хората в екстремна ситуация.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.