Весела Чернева: САЩ насилват Сърбия и Косово към сделка, опасна за региона

В момента администрацията на американския президент Доналд Тръмп насилва Сърбия и Косово към едно споразумение, чиито резултати могат да бъдат след това много опасни за региона, заяви пред БНР Весела Чернева, директор на Софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Тя каза това в отговор на въпрос дали е актуален сценарий за размяна на територии между Сърбия и Косово, като опит за разрешаване на конфликта, с оглед на това, че по-рано тази седмица върховният представител на ЕС по външната политика и политика Жозеп Борел не се е противопоставил на подобен вариант.

„Тук говорим за етническа поляризация. Ако се стигне до размяна на територии, която местното население или населенията, за които се отнася, не приемат, това може да донесе сблъсъци и напрежения в етническите общности в другите страни в региона“, обясни тя в интервю за предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

И посочи, че отдавна се говори за желанието на Република Сръбска да се отдели от Босна и Херцеговина, че в Република Северна Македония има два етноса, както и че това е опасно и за Черна гора по същата причина.

„За съжаление плодовете на едно такова споразумение, наложено насила, ще трябва да бере ЕС и най-вече страните в региона“, каза Чернева.

Според нея Сърбия и Косово трябва да постигнат споразумение, тъй като настоящата ситуация дестабилизира не само тях, а и целия регион, каза Чернева. Но подчерта, че „каквото ѝ споразумение да бъде постигнато, то трябва да бъде водено от ЕС и приемано от населенията, за които се отнася“. 

За напрежението между София и Скопие

По отношения на Република Северна Македония България и Гърция направиха две големи стъпки с подписването на договора за добросъседство и Преспанското споразумение съответно, с което се стигна до разбирателство за името ѝ, членството ѝ в НАТО и зелена светлина за започване на преговори за присъединяване към ЕС, каза Чернева. Тя припомни и срещата, организирана от България по време на председателството ѝ през 2018 г., когато в дневния ред на съюза бе вкарана европейската перспектива за Западните Балкани.

„България е направила много за Северна Македония през тези години. Това че в момента в Скопие реториката е много изострена, отдавам преди всичко на изборите там“, каза Чернева. Но посочи още, че националистите в двете страни „не си губят времето, те много добре знаят как да се хранят от такъв тип кризи“.

Според Чернева в ЕС този „леко свадлив тон между съседи не се приема много добре“. Тя обаче посочи, че България е страна членка на ЕС и останалите членки трябва да се съобразяват с нейните изисквания и интереси. Но добави:

„Хубаво е България да има по-широка политика по отношение на региона, за да може такъв тип реакции да бъдат приемани в един конструктивен контекст, а не като свадливост“.

Според нея София и Скопие трябва да следват модела на Германия и Франция, които преди 70 години направиха невъзможно да има нова война между тях обединявайки своите индустрии и разширявайки това обединение с повече страни, създавайки ЕС.

За интереса на България

Според Чернева интересът на България по отношение на Северна Македония и Сърбия е двете да станат членки на ЕС.

„Това означава обаче, първо, да не внасят своите двустранни спорове в Съюза, т.е. Сърбия ще трябва наистина да признае Косово, преди да влезе в ЕС. Също така те трябва да постигнат онова качество на демокрацията си, което се изисква по копенхагенските критерии“.

За европерспективата на Западните Балкани

Перспективата за членство в ЕС на страните от Западните Балкани, ако въобще съществува, тя е много отдалечена във времето, каза Чернева, коментирайки резултатите от виртуалната среща на върха между Евросъюза и страните от Западните Балкани, която им обеща 3,300 млрд. евро помощ за справяне последиците от Covid-19. Но същевременно предупреди шестте държави, стремящи се към членство в ЕС, че трябва да се придържат към външнополитическите цели на съюза.

„В декларацията от Загреб няма обещание за членство, а фигурира обтекаемата формулировка европейска перспектива, което в момента е слабостта в имиджа на ЕС“, отбеляза Чернева. Тя посочи, че от 2003 г. страните от региона получават обещания, че вратата на ЕС е отворена, но поне от четири години думата „разширяване“ все повече се избягва в Съюза.

„Страните от региона знаят, че перспективата за членство не е под носа им“.

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.