„Това, което свързва страните в ЕС - големи и мощни, малки и слаби - е европейското право. То е ядрото на съюза.“

В това е убеден проф. Вернер Шрьодер, който ръководи Института за европейско право в университета в Инсбрук. А поводът за разговора с уважавания юрист е последното съдебно решение на Конституционния съд на Германия. За първи път съдиите в Карлсруе влязоха в открит спор с Европейския съд в Люксембург, което може сериозно да разклати устоите на Европейския съюз. Както стана ясно от коментар на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, спорът за паричната политика на Европейската централна банка може да доведе до наказателна процедура срещу Германия.

„Това че председателят на ЕК задава въпроси, е напълно нормално“, заяви германският канцлер Ангела Меркел, поне видимо не особено притеснена.

„Искам силна обща валута, силно евро и за това ще работим“, коментира по-нататък Меркел съдебното решение на Конституционния съд в Карлсруе, който постави под въпрос програмата на ЕЦБ за изкупуване на държавни облигации. Защото според Меркел това решение е шанс за ускоряване на интеграцията в еврозоната.

В близо 100-страничен документ германският Федерален конституционен съд обясни, че програмата на Европейската централна банка за закупуване на държавен дълг, която тя започна през 2015 г., противоречи на Конституцията на Германия. Според съда в Карлсруе централната банка е превишила компетентността си. Точно обратното прецени в края на 2018 година Европейският съд в Люксембург. В подкрепа на тогавашното съдебно решение се изказа управителят на Централната банка на Франция Франсоа Вилероа дьо Гало, след като германските конституционни съдии оспориха действията на Европейската централна банка.

„На този етап ще спомена само две убеждения, които смятам, че са много прости и ясни. Първо, нашите действия са абсолютно пропорционални на мандата на Европейската централна банка, както потвърди Съдът на Европейския съюз през декември 2018 г. И второ, що се отнася до бъдещето, ние сме решени да изпълняваме мандата, който ни дават европейските договори“, коментира Дьо Гало.

Опасност, че съдебното решение от Германия може да се окаже бомба със закъснител и за следващи програми на ЕЦБ, видя и еврокомисарят за икономиката Паоло Джентилони:

„Потвърждаваме върховенството на европейското право. Решенията на Европейския съд са задължителни за всички национални съдилища. Винаги сме спазвали и изцяло подкрепяме независимостта на Европейската централна банка в нейната парична политика“.

Че Конституционният съд на Германия оповести решение, което уронва стабилността на ЕС, е убеден професорът по европейско право в университета в Инсбрук Вернер Шрьодер. „За радост на илибералните демокрации“, допълва юристът.

„Когато Конституционният съд на най-голямата и вероятно най-влиятелната държава в Евросъюза каже, че няма да спазва европейското право, защото в конкретния случай го смята за противоречащо на собствената си Конституция, това е като покана към онези страни-членки, които и без това са скептично настроени към европейското законодателство, да престанат да го следват. Имам предвид, разбира се, Полша. Ако всички решат да не спазват европейското право, това ще е краят на ЕС

Притеснявам се за единството в Европейския съюз. Съюзът е правна общност. Това означава, че решенията на Европейския съд трябва да се следват. И не на последно място последствията са негативни за самия Конституционен съд на Германия, за неговия имидж и за доверието в Германия като цяло.

Застрашена е независимостта на ЕЦБ. Застрашено е отношението към решенията на Европейския съд, най-висшия съд на Европейския съюз, който контролира европейските институции“, смята проф. Шрьодер.

Конституционният съд на Германия даде на Европейската централна банка три месеца да оправдае паричната си политика от 2015 г. и да покаже, че ползите от масовото изкупуване на държавни облигации са повече от страничните ефекти. Ако банката не го направи, германските съдии ще забранят на Бундесбанк да участва в сегашната корона-схема за подпомагане.

За проф. Шрьодер това изискване е чиста формалност.

„Аргументите на Европейската централна банка трябва да се харесат на германския Конституционен съд. Не е ясно обаче, кой точно трябва да предостави тези аргументи. Защото ЕЦБ е независима и нито едно национално правителство не може да й поставя задачи.

Естествено, ЕЦБ ще предостави своите аргументи, но въпросът е, че с това нещата няма да приключат. Ще има нови жалби. Убеден съм. Да не забравяме, че в момента тече нова финансова програма във връзка с коронакризата за общо 750 млрд. евро. Отсега мога да се обзаложа, че и срещу тази програма ще има жалби. Така че спорът, какви са правата на Европейската централна банка, ще продължи. Ще продължат да оспорват правото й да провежда парична политика. Не вярвам, че с предоставянето на поисканите аргументи нещата ще приключат“.

Упрекът на германските конституционни съдии към ЕЦБ е, че с облигационната си програма е провеждала икономическа, а не парична политика за стабилизирането на еврозоната след дълговата криза.

„Зависи, как искаме да стабилизираме еврозоната. ЕЦБ трябва да гарантира стабилност на цените. А част от ценовата стабилност е поддържането на ниска инфлация. Банката си е поставила за цел, инфлацията да е около два процента. Изкупувайки облигации, банката помпа средства в еврозоната и така стимулира инвестициите. Всяко поевтиняване на общата валута влияе върху икономическата политика, върху държавния дълг, върху бюджета, върху цените на имотите, върху спестяванията и т.н. Така че да твърдиш, че Европейската централна банка няма право да изкупува облигации, означава, че ѝ отнемаш задължението да изпълнява една от основните си задачи“, посочва Шрьодер.

Не мина и седмица от решението, и председателят на германския Конституционен съд Андреас Фоскуле и докладчикът по делото Петер Хубер се видяха принудени да обясняват логиката на разсъжденията си във вестникарски интервюта. Съдия Хубер изрази съжалението си, че решението на съда в Карлсруе е било силно приветствано във Варшава и Будапеща. „Не сме разбрани правилно“, казва той за „Зюддойче цайтунг“.

„Изобщо не съм съгласен с тези обяснения. Всеки юрист трябва да мисли и за последствията от решенията си.

Много е странно, че конституционни съдии се видяха принудени да коментират решението си. Това не допринася за имиджа им. Цели 100 страници не са им стигнали да се аргументират. Имам усещането, че расте страхът им, че съдебното решение ще бъде възприето погрешно.

Европейският съюз е правна общност. Авторът на това твърдение от 1958 година е немският юрист Валтер Халщайн, първият председател на Европейската комисия. Според него ЕС не притежава друга власт, освен съдебната. Съюзът се основава на взаимното доверие, че всички страни-членки ще се придържат към европейското право. Без европейското право ЕС ще се разпадне, защото правото е неговата единствена спойка“, отбелязва Шрьодер.

Тази спойка атакува основателят на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ Бернд Луке, който подаде жалбата в Конституционния съд в Карлсруе. Днес малцина си спомнят, че Луке, който междувременно напусна АзГ, я създаде след финансовата криза като евроскептична партия. След петгодишно чакане Бернд Луке с широко грейнала усмивка приветства решението на германския Конституционен съд от 5-ти май:

„Удовлетворен съм, защото Конституционният съд постанови, че Европейката централна банка е превишила правата си. Това важи и за Европейския съд, който се опита да пробута програмата на централната банка, без да анализира икономическите последствия от политиката за изкупуване на облигации.

Целта уж беше да се поддържа инфлация под два процента. Това не стана. Нещо повече - изкупуването на облигации имаше негативни последици. След това категорично решение на Конституционния съд мисля, че дойде време да се сложи край на тази политика“.

Политика за изкупуването на активи, която целеше да свали лихвите и да създаде условия за инфлация близка до два процента. Най-яростните критици на тази политика, чрез която Европейската централна банка наля над два и половина трилиона евро в еврозоната, бяха германци, припомня юристът проф. Вернер Шрьодер:

„Жалбоподателите са хора, известни с евроскептицизма си. Те не само се обявяват срещу изкупуването на облигации, те са срещу всякаква форма на финансиране на еврозоната. Същите хора вече са подавали жалби в Конституционния съд срещу фискални мерки, като например Европейския стабилизационен механизъм. Те ще са първите, които ще подадат жалба срещу еврооблигациите“.

Еврооблигациите, в днешно време добили популярност като „коронаоблигации“, са ябълката на раздора между европейския юг и север. Затова държавният секретар във германското финансово министерство Йорг Кукийс побърза да уточни:

„Решението на Конституционния съд не се отнася до новите програми на Европейската централна банка.

Въпреки това остава усещането, че решението на конституционните съдии може да послужи за алиби на Германия да постави под съмнение участието си в „Пандемичната програма за спешни покупки“, както е наречен безпрецедентния спасителен пакет на ЕЦБ за закупуването до края на кризата с коронавируса на още облигации на стойност 750 милиарда евро. Проф. Шрьодер засега не вижда такава връзка:

„Решението на съда отдавна е готово и трябваше отдавна да бъде оповестено. А фактът, че го направиха сега, по време на коронакризата, е лошо избран момент. Конституционните съдии в Карлсруе отдавна са се прицелили в Европейската централна банка. Мисля, че няма връзка с коронакризата, а става дума по-скоро за това, каква парична политика преследва ЕС. Именно тя не се харесва на Конституционния съд. Оповестяването на решението по време на коронакризата обаче прибави и чисто политически смисъл на темата“.