Протестите срещу ограничителните мерки заради коронакризата в Европа нямат потенциал да родят нова политическа формация, смята социологът професор Дитер Рухт - директор на Института за изследване на протестните движения в Европа.
За предаването „Събота 150“ той коментира разнородния състав на демонстрантите:
„На пръв поглед ги обединява протестът срещу ограниченията във всекидневието. Другото общо - без да е общ знаменател по своята същност, е генералното недоволство от политиката. Всички те споделят неприязън към политическия елит“.
В Германия крайнодясната парламентарна партия „Алтернатива за Германия“ се опитва да извлече ползи от подкрепата за протестите, но проф. Рухт е скептичен:
„Мисля, че потенциалът на „Алтернатива за Германия“ е на път да се изчерпи. Ако не ни застигне втора вълна на заразата не вярвам да успея да привлекат много нови симпатизанти“.
Най-масови са протестите в Германия. Днес Федералната република отбелязва 71 години от приемането на основния си закон, Конституцията. Именно нея видяха застрашена хилядите протестиращи в Берлин, Щутгарт и Мюнхен през последните седмици. С развети шведски знамена и запушени от маски усти някои от тях носеха Конституцията на ръце, за да демонстрират, че с ограничителните мерки се нарушават гражданските им права, гарантирани от основния закон.
Кои са протестиращите и какъв е потенциалът им – това обяснява проф. Дитер Рухт в разговор с Весела Владкова.
„Много различни хора протестират. Има хора, които са притеснени от социалните измерения на кризата и не виждат перспектива за себе си заради наложените ограничения. На улицата са и хора, които имат съвсем други подбуди и протестът им не е продиктуван от коронакризата, а просто търсят публика за идеите си. Такива са антиваксърите, като при тях може би има някаква връзка с коронавирусната инфекция. Но има и природозащитници, и противници на 5G мрежата заради уж опасното излъчване. Има, разбира се, и привърженици на конспиративните теории, на езотериката и други, които просто търсят публичност“, каза той. И добави:
„Има също левичари, които обаче постепенно се оттеглят от протестите. И не на последно място има една много голяма група привърженици на крайнодесни движения, които използват случая за пропаганда на идеите си и се опитват да привлекат нови привърженици“.
- Само наложените ограничения заради Covid-19 ли обединява тези хора, проф. Рухт?
- На пръв поглед ги обединява протестът срещу ограниченията в ежедневието. А другото общо, без да е общ знаменател по своята същност, е генералното недоволство от политиката. Всички те споделят неприязънта си към политическия елит.
- По време на демонстрациите в няколко западногермански градове се чуха призиви, да запазим Германия от налагането на диктатура. Трябва ли политическият елит да приема на сериозно критиката на протести, които издигат такива лозунги?
- Това зависи от вида на критиката. Ако твърденията на протестиращите са, че живеем в диктатура и фашизъм, че Конституцията е суспендирана и т.н., тогава политиците не трябва да реагират. Привържениците на екстремистки теории по принцип не се поддават на диалог.
Сред протестиращите има обаче и разумни хора, които смятат, че ограничителните мерки са закъснели, че е липсвала добра координация между управляващите, че критериите за измерване на опасността от заразата непрекъснато са били променяни, че Швеция върви по друг път, който може би не е напълно лишен от резон. Политическият елит не може да помине тази критика. Напротив, трябва да се говори за тези неща.
- Мнозина видяха в антикоронапротестите възникването на ново хомогенно протестно движение като „Пегида“. Зад съкращението се крие името на организацията „Патриотични европейци срещу ислямизацията на Запада“. „Пегида“ възникна през есента на 2014 година като ислямофобско движение първо в Източна, а след това и в Западна Германия, а бежанската криза година по-късно беше вятърът в платната му, преди да изгрее звездата на крайнодясната „Алтернатива за Германия“. Има ли нещо общо между тогавашния протест на „Пегида“ и сегашните демонстрации, проф. Рухт?
- Има известни сходства. Нещо повече - хора, които тогава излязоха на улицата под знамената на „Пегида“ сега отново протестират. В източните провинции дори са преобладаващата част. Освен това омразата към политическия елит беше в основата и на протестите на „Пегида“. Въпреки това обаче не бих казал, че наблюдаваме раждане на нова „Пегида“, защото това движение имаше много компактен идеологически профил на крайнодясна организация. При днешните протести няма такова нещо.
- За възхода на „Пегида“ и „Алтернатива за Германия“ преди 5-6 години имаше упреци към политическия елит, че е подценил недоволството на хората. Взеха ли си поука политиците?
- Важна е поуката да правиш разлика между хората. Не трябва да се допуска пренебрежително отношение към всички демонстриращи. Трябва да ги изслушаме, да говорим с тях и да ги приемем на сериозно от една страна, и от друга - да оборим абсурдните и екзотични конспиративни теории, които някои от протестиращите разпространяват . И от трета - категорично и ясно да посочим политиците от крайната десница, които се опитват да „яхнат“ протеста.
- Имате предвид крайнодясната парламентарна партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), нали?
- Да, имам предвид „Алтернатива за Германия“, чиято основна тема - бежанците - изпадна от дневния ред. Хората в момента не се вълнуват толкова много от бежанците и АзГ търси нова тема, която да си присвои. Но не само „Алтернатива за Германия“ посещава протестите. Там има и хора от Националдемократическата партия и от други още по-радикални формации, които търсят нови привърженици.
Мисля, че потенциалът на „Алтернатива за Германия“ е на път да се изчерпи. Ако не ни застигне втора вълна на заразата, не вярвам да успеят да привлекат много нови симпатизанти. Освен това „Алтернатива за Германия“ в момента има съвсем други проблеми - партията е на път да се разцепи, след като двата основни лагера се скараха непоправимо.
- Може би протестите срещу рестрикциите са добър повод АзГ да отвлече вниманието от вътрешните проблеми…
- Теоретично да, но не мисля, че ще успеят, защото „Алтернатива за Германия“ не е водещата формация на протестите. Те проспаха началото на демонстрациите и сега се опитват да наваксат. Освен това мисля, че не могат да си позволят да критикуват всички наложени заради пандемията ограничения, още по-малко да я отричат, защото е пределно ясно, че зараза има.
- Възможно ли е протестът да роди ново политическо движение?
- Не, не вярвам. Защото протестиращите са много различни хора. А и обединяващото е коронакризата, която все пак е ограничена във времето.
- Има вече създадена партия „Съпротива 2020“...
- Това е въздух под налягане. Зад тази формация стоят трима неопитни в политиката аматьори, които в такива времена като днешните бързо стават видими в мрежата. Те твърдят, че партията им е набрала хиляди членове, но действителността е друга. Медиите също малко лекомислено ги преекспонираха, опасявайки се, че се ражда нова мощна партия. Но днес вече знаем, че „Съпротива 2020“ не е нищо друго, освен въздух под налягане.
- Наложените заради пандемията ограничения едно по едно отпадат. Това вероятно отнема от силата на протеста, но трайно ли е това усещане?
- Да, това е моето очакване. Когато се върнем окончателно към нормалния ритъм на живот, протестът срещу рестрикциите ще изгуби притегателната си сила. Всичко това обаче важи, ако ситуацията наистина се успокои и няма втора вълна. В противен случай не изключвам още по-масови протести.
Интервюто може да чуете от звуковия файл.
Испанското правителство одобри законопроект за намаляване на работната седмица от досегашните 40 на 37,5 часа. Промяната трябва да бъде одобрена от парламента, където не е сигурно, че ще получи подкрепа. Вицепремиерът и лидер на крайнолявата партия "Сумар" Йоланда Диас направи нова стъпка към изпълняването на целта, заради която влезе в правителството..
Властите в Мексико започнаха да съсредоточават 10 хиляди войници по границата със САЩ, преде АФП. Президентът Клаудия Шейнбаум разпореди изпращането на подкрепленията в изпълнение на ангажимента си пред Доналд Тръмп да засили мерките срещу нелегалния трафик на мигранти и фентанил. В замяна президентът на Съединените щати се съгласи да отложи с..
Над 50 тона хуманитарна помощ за Газа сe намират на пристанището в кипърския град Лимасол и се подготвят за изпращане към израелското пристанище Ашдод, съобщиха от външното министерство в Никозия. Досега по морския хуманитарен коридор от Кипър за палестинския анклав са преминали близо 24 000 тона стоки от първа необходимост. Хуманитарната помощ от 101..
За бойкот срещу високите цени в хранителните вериги по примера на хърватите на 13 февруари се обявиха от Федерацията на потребителите в България, движението "Системата ни убива" и Обединените пенсионерски съюзи. Отправен беше и призив към правителството да одобри списък от 70 основни хранителни продукта, на чиито цени да бъде поставен "таван". В..
Подкрепата на германските избиратели за консервативния блок ХДС/ХСС отбелязва лек спад три седмици преди предсрочните парламентарни избори на 23 февруари. Социолозите отдават това на действията на кандидата за канцлер Фридрих Мерц, който миналата седмица използва подкрепата на крайната десница при гласувания в Бундестага за втвърдяване на миграционната..
Украинският президент Володимир Зеленски съобщи, че екипът му вече е в контакт на специалния пратеник на Вашингтон за Украйна Кийт Келог и съветника по националната сигурност Майкъл Уолц и че има "работни дати" за посещение на американска делегация, предаде Ройтерс. Коментирайки интереса на американския президент Доналд Тръмп към украинските редки..
Министерството на външните работи призова българските граждани на Цикладските острови, които са взели решение да не напускат земетръсната зона, да се свържат с посолството ни в Атина и да предоставят свои данни за контакт в случай на необходимост. Хиляди жители на Санторини и близките острови се евакуираха през последните дни с кораби и самолети,..
Ролята на тези управляващи не е да изправят държавата на крака, първата им грижа е да се наместят те! Това мнение изказа пред БНР политологът Слави..
Държавата има проблем с прозрачността, вече сме във втората четвърт на XXI век, и в администрацията, като Министерството на финансите нямаме дори..
В момента всеки се упражнява на тема ДДС в ресторантьорството , но без аргументи за връщане на 20%. Това заявява Георги Тръпков, хотелиер и..