Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Сценарии за бъдещето - адаптиране към променения климат или миграция

Снимка: БТА

Тазгодишният януари според Световната метеорологична организация глобално за света е бил най-топлият, откакто се правят метеорологични измервания.

 „Ту ни е студено, ту ни е топло и всеки път казваме – такова нещо не се е случвало, но то се случва все по-често“, казва гл. ас. д-р Лилия Бочева от Националния институт по метеорология и хидрология. Тя ръководи отдел „Метеорологични експериментални данни“ в Департамент „Метеорология“.

Всеки вече усеща, че нещо се случва и времето не е такова, каквото го помни, отбелязва Лилия Бочева.

Температурите глобално наистина растат. Средно за България последните 10-15 години са сред най-топлите, откакто се правят метеорологични измервания. Честотата на топлите години зачестява. 2019-а е била най-топлата година за нашата страна от 1930 г. насам, пояснява тя в предаването "Нощен хоризонт".

Глобалното затопляне се отразява различно в различните региони на света. На Балканите например промените не са толкова резки, колкото в централните части на Европа. При нас промените се изразяват в увеличен брой на екстремните явления – например за кратко време пада голямо количество дъжд, обикновено през лятото, зачестяват и продължителните суши.

Торнадо в България би могло да се прояви навсякъде, у нас обаче това явление не е толкова мощно и продължителността му не е повече от половин час, обичайно 10-15 минути на неголяма площ, когато е на сушата. През 1906 година има съобщения за вихър, довел до валеж от риба край морето. Тези явления над морето обикновено са далече от брега, траят десетина минути и се разпадат. Торнадото в България по международната скала попада в най-ниската степен, разказва Бочева. И добавя, че честотата на такива явления не нараства, просто сега имаме повече възможности да ги документираме, защото всеки ходи с телефон в джоба си.

Промените в климата като термин се появяват през средата на 70-те години, а по-мащабни дискусии в научните среди се водят от 80-те години на миналия век.

Неблагоприятните последици ще бъдат видими за следващите поколения. Изменението на климата не е толкова актуално за толкова хора, защото не е нещо, което се случва днес, утре или вдругиден, бързо и сега, изтъква гл. ас. Лилия Бочева. 

Климатът на много места ще стане по-неблагоприятен и по-недружелюбен към хората и хората ще трябва да се адаптират към него или ще се стигне до т.нар. климатична миграция.“

 „Температурата, границата от 1 градус над тези отпреди 100 години вече е мината. Това, за което се борим, е да ограничим това нарастване. Защото не е без значение дали глобалната температура нараства с части от градуса или с цял градус. Разликите са огромни“, коментира специалистът по климата.

Чертаят се различни сценарии, най-неблагоприятният от които е в края на настоящото столетие температурата да се увеличи с 3-4 градуса, което за някои държави би било катастрофално. Затова сега стремежът е на фона на единия градус увеличение, който вече е факт, процесът да бъде задържан до 2 градуса, допълва Лилия Бочева.

При изработването на климатичните сценарии учените се опират върху математически модели, спътникови изследвания, статистика от наземни измервания.

Цялото интервю в детайли слушайте в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15

Конференция за хората с увреждания откроява пробойни в системата за подкрепа

Като държава отдавна сме поели ангажимента да спазваме Конвенцията за правата на хората с увреждания, които обаче продължават да бъдат изключвани и много често стават жертва на насилие . Това каза в интервю за БНР адвокат Анета Генова, основател на фондация "Кера", преди конференцията "Правата на хората с увреждания: защита от насилие,..

публикувано на 18.04.24 в 10:17
Д-р Явор Владимиров

Д-р Явор Владимиров: Асистираните репродукции са водещи с покачващ се успех всяка година

Желанието да станеш родител и това да имаш наследник е съвсем естествен човешки стремеж. Съвременният начин на живот обаче, дефинира много репродуктивни проблеми . Причините са различни, но трудностите в зачеването намират своето решение в асистираната репродукция. Много са хората, в чието семейство е проплакало бебе, именно с нейната..

публикувано на 17.04.24 в 08:41