Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Съседи на самолети - съдба и перспектива за жителите на "Враждебна"

Снимка: БГНЕС

Коронавирусът приземи самолетите по света и за два месеца осигури тишина и спокойствие и на живеещите в близките до столичното летище квартали. Това е на път да се промени заради падането на ограниченията и отново подвига въпроса ще има ли скоро план за противодействие на шума.

Докато разхожда детето си по улиците в квартал „Враждебна“, над младо семейство прелита самолет. Дали са излитащи или кацащи – няма значение, шумът е еднакъв, казват родителите. „Шум си е. Но аз съм от 20 и кусур години тук, в квартала, и не ми прави вече впечатление“, признава младият баща. „Ние сме свикнали, не ги чуваме“, допълва майката.  

Подобни отговори ще чуете и от още над 4 хиляди души, които от десетилетия са съседи на най-голямото и натоварено летище в България – софийското.

Близостта му до квартала го прави привлекателно за инвеститори откъм възможности за работа, но постоянният шум е безспорен минус.

„Ние сме свикнали вече. 40- 50 години сме тука. И с шума съм свикнала." За жителите на Враждебна двата месеца без полети заради коронавируса са били истинска благословия. Сега връщането към нормалното ги връща и към живота им с постоянния шум от ниско захождащите самолети.

„Беше много по-добре, беше много спокойно и беше ОК. От две-три седмици всичко си е постарому.“

„Шумно е, да. Възобновиха се полетите и отново си е шумно.“

„През деня съм свикнала, но през нощта са много шумни.“

„Много е шумно. През нощта са много активни. След 12 часа стават много шумни.“

Така звучат гласовете на жителите на „Враждебна“. Някои от тях, които будуват през нощта, описват в детайли случващото се. „Понеже и аз не спя цяла нощ, защото съм възрастна - много излитат самолети. Един и половина, или два - някой или каца, или…. Ние ги виждаме в цял ръст. Виждаме и пътниците вътре. Един таман излети, след две минути и друг. Паднаха ни комините. Погледнете! Нов комин сме сложили, паднаха ни комините. Тука, точно над нас.“

И така е не само в квартал „Враждебна“, а и в район „Подуяне“, става ясно от въпрос на депутатите от БСП Димитър Данчев и Росен Малинов. От писмения отговор на министъра на транспорта Росен Желязков става ясно, че мирът и спокойствието в граничните на летището райони зависи единствено от концесионера, който трябва да следи нивата на шум и да изготви план за действие.

Миналата година е била изготвена стратегическа карта за шума за Летище София, която е била одобрена от Министерството на здравеопазването. В края на април тази година е възложено разработването на план за действие. Този план трябва да намали шума в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен период, пояснява министър Росен Желязков.

Министърът информира в писмения си отговор, че има вече проведена обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на план за действие. До края на 2020 година планът трябва да бъде изготвен, разгледан и одобрен от експертен съвет към Министерството на здравеопазването. От 2013 г. до момента приходите от т. нар. „такса шум“ са в размер на 6 142 000 лева. Основно тя отива за хардуерна и софтуерна поддръжка на системата за мониторинг на шума, профилактика и персонал.

Смяната на маршрутите е една от мерките, които през 2018 година летището представи, за да намали шума над друг столичен квартал – Долни Богров.

Сред модерните мерки е изграждането на звукови бариери по пистите. Амстердамското летище "Схипхол“ си има цял парк със специален ландшафт, който намалява идващия от летището шум. За да намали шума от третата си писта британското летище „Хийтроу“ предлага в проекта си много зелени площи, както и сериозна програма за шумоизолиране на части и публични сгради.

Засега жителите на „Враждебна“ могат само да си мечтаят за подобни екстри. Шумът е проблем главно за новодошлите в района, не и за свикналите с него, казват те. И си припомнят стари протести, които не са довели до успех. 

„Заселили сме се тука, какво - да си продаваме къщите, ли? То едно време е било на края на града. Направиха и нов терминал. Ходихме, правихме жива верига преди години. Не се получи нищо“, разказват те.

„Смениха прозорците и то в другия край само. Това беше. Проектите за обезшумяване. Прозорците на 20 къщи на едната улица.“

„Тя не върши работа тази дограма. Шума не го изолира.“

„Доколкото знам, на запад всички хора, които живеят около такива райони, са компенсирани от страна на държавата точно заради този шум. По принцип съм чула, че ежегодно се дават обезщетения заради този шум. Финансови обезщетения, изолации се правят. Би трябвало да не е за сметка на хората, които живеят...“

Снимки в текста: БГНЕС


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Експерт: Винената култура се развива. 80 изби предлагат винен туризъм

"Виното е интелектуален продукт . С консумацията научаваме любопитни факти за самия регион, как се произвежда, откриваме философията и страстта, която са вложили в него неговите създатели." Това каза пред БНР Гергана Тодорова – винен специалист, главен редактор на първия онлайн пътеводител за винен туризъм у нас. Винарските изби, които..

публикувано на 22.07.24 в 13:40
Елица Бъчварова

Елица Бъчварова: Македонският въпрос е болката на Балканите

55 години след първото издание на книжния пазар отново излиза романът на Свобода Бъчварова "Литургия за Илинден". "Македонският въпрос е много болезнен, тежък, многостранен въпрос за България. Болката на Балканите ", каза пред БНР дъщерята на авторката – Елица Бъчварова, социолог и антрополог. "Това не е монопол на македонското движение...

публикувано на 22.07.24 в 11:05

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица

Куманско селище откриха археолозите от Историческия музей в Горна Оряховица при проучванията на средновековен некропол, източно от крепостта „Ряховец“ и в непосредствена близост до депото за отпадъци на железничарския град. По покана на Националния исторически музей горнооряховските археолози ще покажат находките си през годините от..

публикувано на 21.07.24 в 06:36

Гай Анжел спасява хора от удавяне вече 26 години

Яфо дълго време е бил „българската столица на Израел“. Всяко момче е мечтаело да бъде велик футболист в представителния отбор на града - Макаби - Яфо, чийто треньор е бил от „Левски“ - София. Е имало е и такава, чийто поглед е бил вперен в синьото море, ограждащо западната част на града. Сред тях е бил е Гай Анжел, който не веднъж от ранна пролет до..

публикувано на 21.07.24 в 06:09
Живка Милова

Живка Милова учи българчетата на родния им език под звездите на Фамагуста

Какво е да учиш българчета на български език под звездите на Фамагуста, как се пишат новини за българите далеч от родината и как българската държава подкрепя тези две дейности, разказва Живка Милова в разговор с Ася Пенчева. Паралимни е кипърски град в окръг Фамагуста и освен прекрасните плажове и луксозни хотели, има и българско..

публикувано на 21.07.24 в 05:54
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09