Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Записки от Пушево

В селото на каменните къщи и кактусите някога всеки втори мъж бил мелничар

Инфекцията от коронавируса и днешната извънредна обстановка върнаха живота във великотърновското село Пушево, селото на каменните къщи и кактусите, където е била и първата индустриална воденица в България.

Каменни дувари, които спират тишината. Няма кръчма и аптека, а някогашната здравна служба е превърната в пощенска станция, където пощальонът от съседното село идва веднъж в седмицата. Един смесен магазин, който е за всичко. И безброй кактуси на източния склон, които никой не помни кой вятър ги е довял. 

Това е Пушево – каменното село, в което и къщите, и огромните плевни са от камък – спомен, че някога наблизо е имало кариера, а от поминъка преди повече от век няма и помен. 

През 1877 година в селището е заработила първата индустриална воденица в България и всеки втори мъж е бил мелничар.

Пред кметството срещам Пенка Минчева, ходила за пенсията и да се види с кметския наместник. „Хубаво си живеем и с надежда“, споделя пенсионерката. „Нормално и всичко си имаме. Уважение имаме един към друг, спокойно се живее. Надеждата - поне по-зле да не става, надяваме се за по-добре. Пенсийки имаме, градинки имаме, деца имаме, помагат. Аз съм на края на селото. Дори пред къщите си имаме кактуси и са нацъфтели. Радва ни. Който обича цветята, радват ни“, разказва тя.

Много се историите за това как жълтоцъфтящите кактуси са се озовали преди много години в балканското село. Никой обаче не знае кога е поникнал първият кактус, разказва кметският наместник Юлия Костадинова, която през последните години е превърнала местността в туристическа атракция.

Това са растения, които не са характерни за нашите ширини и по някакъв начин са се появили. Иначе са много красиви. Не зная дали сме единственото българско село с кактуси, може да има и някъде другаде. Много от хората, които идват тук, си вземат от кактусите и си ги развъждат по домовете. Кактусите заемат един цял скален склон в източната част на селото, в местността Дола. Там върви едно поточе в малко каньонче. Местността е много приятна за отдих и за почивка“.

Кактусовата гора тепърва цъфти, а около чешмата под нея се е събрала голяма група великотърновски пенсионери, дошли на първата си разходка след месеците на социална изолация

„Тук природата ни впечатлява и гъстонаселените кактуси, и това, че се поддържат и не са унищожени. Много добра гледка“.

„В Пушево ме впечатлиха кактусите, защото никога не бях чувала за полето на кактусите и дойдохме да ги видим. Красиви са“.

„Мен всичко ме впечатлява, защото е въздух, зелено, хората тук – всичко е от душа, все едно, че се познаваме от 100 години. Разтваря ми се душата“.

От няколко години в първата половина на юни в Пушево се организира празник на кактусите, но тази година ще пропуснат.

140 са жителите на Пушево, основно пенсионери. Животът се върна с коронаинфекцията, селото се оживи, твърди кметският наместник Юлия Костадинова.

„Сега във връзка с Covid-инфекцията населението нарасна неимоверно много. Само по настоящ адрес се регистрираха над 60 човека, а да не говорим за всички други, които се заселиха за известно време в Пушево – от София, от Русе, просто от всички части на България, които имат връзка с Пушево, всички се прибраха. Имаше нещо много мило в тази ситуация – как всички изведнъж се върнаха към родното“, коментира Костадинова.

Хората преосмислиха приоритетите си и се върнаха към корените си, разказва Надка Павлова, председател на клуба на пенсионера в Пушево.

„Обработваме малко земята и съчетаваме приятното с полезното, да си произведем зеленчуци. Помагаме на самотни хора от селото. Това отношение за някои е направо много добре, защото няма кой да се грижи за тях и когато се полагат грижи от социална дейност, за тях е приемливо, десет човека са“.

Все повече млади семейства, включително и чужденци, купуват къщи в Пушево. Безмълвните дворове и улици отново се огласят. Селото вече си има 7 деца. За лятната ваканция при баба и дядо е дошла 8-годишната София. „Като у дома, защитена от природата. Мога да се разхождам и да играя на воля. По-хубаво ми е в Пушево, отколкото в парковете в Търново“.

Децата са новата надежда на селото и затова тази година с десетте хиляди лева по програмата „Местни инициативи“ и полагащите се от общинския бюджет още 5 хиляди лева в Пушево избрали да асфалтират улицата, където са домовете на англичаните и на младите български семейства с децата, уточнява кметският наместник Юлия Костадинова, която управлява селото четвърти мандат.

„Направихме точно тази улица, която беше изцяло пръст и кал. Тя е най-южната за селото, най-крайната, точно там живеят четири деца. Аз съм особено доволна от това, че направихме тази улица, за да можем по някакъв начин да улесним тези хора, защото те са избрали нашето село и за нас това е един вид задължение. Най-вече искам да имаме пътища, по които всеки да може да върви. Тук живеят възрастни хора, трудноподвижни. Искам да има достъпна среда до всеки един човек в Пушево“.

Най-южната новоасфалтирана улица се оказва и най-стръмната, нагоре по баира към подножието на планината. Докато човек се катери и наслаждава на красивите нови и реновирани стари къщи, все от камък, и на перфектно поддържани градини и площи пред имотите, може да срещне някой от местните, излязъл да плеви лехите. 

Анка Аврамова е създател на певческата група „Съгласие“. Над 100-годишната ѝ народна носия е извадена за проветрение до зеленчуковата градина, подредена под конец.

„Всяка година я правим така. И цветята – най-важното, което обичам най-много, разменяме си ги, сортираме си ги, селекция. Надеждата ни е да ни минава по-приятно времето“.

Снимки: Здравка Маслянкова



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Калинка Александрова Янчева

Рецепта за дълголетие - 99 годишната баба Калинче от село Варвара

" Да обичаш, да не мразиш никого, да не мислиш лошо" - това е най-добрата рецепта за дълголетие според 99-годишната баба Калинче от пазарджишкото село Варвара.  Калинка Александрова Янчева е родена на 13 април 1925 година . С нея ни среща адв. Николай Баташки, когото слушателите познават от месечното издание на Правната рубрика на..

публикувано на 18.07.24 в 16:53

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със славното историческо минало на града, но и с настоящето на града", каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33