Проф. Щраубхаар: Време е за нова сделка за Евросъюза

Очаквано, без резултат завърши вчерашната европейска видеосреща на върха. Тема на разговора бяха 750-те милиарда евро, които ЕК иска да раздаде като кредити и грантове на страните-членки за справяне с икономическите последствия от пандемията Covid-19.

Сметката ще дойде след кризата. Тя ще е главозамайваща и ще я плащаме всички ние и нашите деца. За пореден път няма да я плащат виновниците, макар виновник за икономическата криза, в която влизаме, да е пандемията.

За щедрото раздаване на държавни пари Весела Владкова разговаря с проф. Томас Щраубхаар, икономист в университета в Хамбург.

„В краткосрочен план това е правилното решение. В такива ситуации трябва бързо да се заделят големи суми, защото много малки и средни предприятия имат нужда от спешна финансова инжекция. Така хората получават известна увереност, че им се подава ръка“, каза той в предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“.

Същото важи и структуроопределящи компании, като „Луфтханза“ и „Ер Франс“, за да бъдат гарантирани хиляди работни места. Икономиката изпадна в кома за два месеца, при това далеч не в целия свят, а заемите, които ЕС ще тегли, ще се връщат 30 години.

- Имате ли усещането, проф. Щраубхаар, че европейската икономика заработи и ще можем безпроблемно да връщаме тези гигантски суми?

- Не трябва да допускаме грешките от миналото, т.е. не бива да се уповаваме на тримесечните статистически данни за развитието на БВП, които в сегашната ситуация ни дават погрешна картина. Държавната помощ, която сега масирано се отпуска, замъглява действителната картина. Тези пари наготово променят реалното състояние на икономиката.

Предполагам, че статистиката много скоро ще покаже икономически ръст за тази и началото на следващата година, когато отпуснатата държавна помощ ще даде глътка въздух. Но при повторно вглеждане със сигурност ще установим, че нерешените и преди коронакризата проблеми са все още на дневен ред и предизвикателствата остават.

Непрекъснато трябва да си припомняме, че гигантските помощи, които сега всички европейски държави отпускат, няма да решат структурните проблеми, които имахме и преди кризата, а сега само ще се задълбочат.

- Кредитите и грантовете, които отделни държави и ЕС като цяло предвиждат за възстановяване след кризата, вероятно ще попаднат и при компании, които или нямат нужда от тази помощ, или пък помощта няма да ги направи по-конкурентноспособни, защото проблемите им не са се появили заради пандемията. Как ще се отсее, кой и колко да получи, проф. Щраубхаар?

- Икономистите са анализирали вече този проблем и е пределно ясно, че немалко компании, които и преди коронакризата не са се справяли добре, сега ще получат финансова подкрепа, без да имат нужда от нея.

Пример за това е автомобилната индустрия в Германия - още преди пандемията тя драматично беше проспала най-новите тенденции в екологичните технологии. Напълно основателни са съмненията, че компании със структурни дефицити ще се възползват от отпусканата държавна помощ заради коронакризата. За мен това е опасно.

- Същото важи и на ниво страни-членки на ЕС. Премиерът на Нидерландия Марк Рюте неслучайно попита силно пострадалата Италия, какви мерки смята да предприеме, така че при следващата криза да може да си помогне сама.

- Структурните дисбаланси в ЕС отдавна са проблем за Европа. Те се дължат от части на начина, по който беше въведена общата европейска валута, еврото, от части обаче имат още по-стара история. Имам предвид начина, по който европейската икономика се отвори към света и създаде свой вътрешен пазар, въпреки че все още имаше значителни разлики в икономическото състояние на отделните държави.

Това важи както за продължителността на трудовия стаж, така и за пенсионната система, за социалното осигуряване, и не на последно място за производителността. Погледнато през призмата на пандемията, тези дисбаланси не са се появили сега, но ще станат още по-видими заради коронакризата.

- Как наливането на държавни пари в икономиката ще изкриви реалната картина, проф. Щраубхаар?

- Според мен е време за нова сделка за ЕС. Защото така, както до сега, няма да можем да изкараме още дълго. Рано или късно дисбалансите в ЕС ще станат непреодолими. Защото ние отново харчим пари, без тази инвестиция да гарантира структурна промяна. Това ядосва от една страна нето платците, като например „пестеливата четворка“, а от друга - по-бедните общества са разочаровани, защото въпреки стягането на коланите, благоденствието ги подминава. Това не може да бъде плодотворна почва за трайно партньорство в бъдеще.

Затова според мен първо трябва да изчистим старите дългове и да започнем на чисто. След това трябва да се обединим около общи правила на играта и върху тази основа да градим ЕС. Включително и по отношение на размера на вноската на всяка страна-членка към европейския бюджет.

- Това е много трудна, може би дори непосилна задача, не мислите ли?

- Това, разбира се, е много трудна задача, но не бива да забравяме предимствата на ЕС. В криза като сегашната няма по-добра изходна позиция от членството в ЕС. Не мисля, че някой наистина иска да се върнем във времената преди Евросъюза. И затова колкото и да е трудно, трябва да спасим нашето семейство.

Интервюто може да чуете от звуковия файл.