Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Весела Чернева: Всички гледат Меркел за постигане на съгласие в Евросъюза

Германският канцлер Ангела Меркел говори в Берлин след видеосрещата на вържа на ЕС.
Снимка: БТА

Ако трябва да говорим сериозно за политическите лостове за постигане на съгласие по Плана за възстановяване на ЕС след коронакризата, всички погледи в момента са вперени в канцлера Ангела Меркел. Това каза пред БНР Весела Чернева, директор на софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

В предаването „Събота 150“ на програма „Хоризонт“ тя коментира вчерашната пета видеосреща на върха, която медиите нарекоха „увертюра, но без споразумение“, а  председателя на Европейския парламент Давид Сасоли определи като „добра отправна точка“.

„При всички случаи ще има промени в Плана за възстановяване на ЕС от 750 милиарда евро, предложен от Европейската комисия. От разговора вчера стана ясно, че разликите между лидерите и държавите все още са твърде големи. Освен за размера те спорят, дори повече според мен, какви да бъдат тези пари – дали страни като Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция, трябва да взимат заеми, които гражданите им да изплащат през годините, за да облекчат положението на гражданите на други страни“.

Според Чернева погледите за постигане на съгласие сега са вперени в Меркел, не само защото олицетворява идеята за европейска интеграция чрез повече помощ за по-слабите страни, но и защото Германия поема председателството на ЕС от 1 юли.

Весела Чернева

„На това председателство ще се падне не само Фондът за възстановяване, но и договарянето на бюджетната рамка за следващите 7 години. Германия ще трябва да даде пример за страна, която е склонна да харчи за другите, да взима заеми за другите и да ползва безукорния си кредитен рейтинг за подпомагане на други страни. Германците като че ли най-добре излязоха от кризата с Covid-19, или на този етап поне така изглежда, както германската икономика, така и обществото като цяло“, каза Чернева.

Важни са детайлите

Дяволът е в детайлите каза тя, коментирайки призива на австрийския канцлер Себастиан Курц – превърнал се в нещо като говорител на „пестеливата четворка“ (Австрия, Нидерландия, Дания и Швеция), грантовете от Плана за възстановяване да се инвестират в смислени проекти в областта на дигитализацията и борбата с климатичните промени.

„Различните страни имат различни представи за такива инвестиции. Дали е достатъчно да се изсипят едни пари – до 85% на правителствата, защото сега планът така изглежда, а те да решават какво да правят с тях. Или европейските институции да се опитат да направят проекти с участието на повече страни в тях. Да кажем общ проект, свързан с възобновяемите енергийни източници, или за изграждане на по-силна дигитална обща инфраструктура. Мисля, че това също ще е причина за различия, защото в различните страни политически сили по различен начин тълкуват дигитално или „зелено“.

Като пример за различия, тя посочи и българското правителство, което смята, че атомната енергия може да бъде зачислена в графата „зелена“ енергия, което европейските институции не приеха.

Има различия и тепърва преговорите ще се развиват до следващата среща на лидерите в средата на юли, каза Чернева.

Без ЕС не може да има трайно споразумение по Косово

Конфликтът между Сърбия и Косово трябваше да бъде регулиран от ЕС, но инициативата бе иззета от Ричард Гренел - специалния пратеник на Тръмп по Сърбия и Косово, бивш посланик в Германия, впрочем доста неуспешен, обясни Чернева.

Според нея Гренел залага своята политическа кариера на това – да накара сръбския и косовския президент да подпишат някакъв документ преди края на този месец. Двамата лидери отиват за среща в Белия дом на 27 юни.

„Но това ми се струва доста несериозно, особено в частта, в която САЩ се опитват да изолират ЕС, тъй като всички чудесно разберат разбират, че дори да се подпише един лист хартия и да има снимка, с която след това Тръмп може да изпрати туит, от това няма да последва нищо конкретно за региона“.

Чернева посочи, че всяко второ евро в бюджета на Косово идва от ЕС, Сърбия е страна кандидатка за членство в ЕС и дългосрочно перспективата на двете страни очевидно е свързана с ЕС.

„ЕС ще е този, който би платил сметката, ако нещо не провърви, но и този, който вероятно ще се притече за сметката, когато това се наложи. Не може да има трайно споразумение без подкрепата и участието на ЕС.“

Според анализаторката идеята, че Гренел може да се спаси политически и едновременно с това да разреши този конфликт, е немного сериозна.

Разклащане на трансатлантическата връзка

Чернева посочи и други действия на Тръмп, които разклащат трансатлантическата връзка – намерението за изтегляне на американски войски от Полша и прехвърлянето им в Германия, изтеглянето на САЩ от Световната здравна организация, абсолютното парализиране на Световната търговска организация, както и други действие и думи.

„Те до голяма степен разклатиха трансатлантическата връзка, до степен, че европейците са все по-скептични по отношение на САЩ. 70 на сто от германците казват, че абсолютно нямат доверие на лидерството в САЩ… Поради това наистина Европа чака какво ще стане на изборите за президент през ноември в Съединените щати, но чака с едно смеещо се и едно плачещо око“.

Според Чернева от една страна победата на Тръмп втори мандат би означавала, че Европа наистина окончателно трябва да се справя сама и може би най-накрая ще вземе съдбата в собствените си ръце и ще започне да се занимава и с европейска отбрана и сигурност много по-сериозно.

„От друга страна загуба на Тръмп до голяма степен ще покаже, че въобще популистките лидери имат кратък живот, и че решенията им не са конструктивни в ситуация на криза. „И ако не по същността си, поне по тона, връзката между Вашингтон и европейските столици ще се подобри“

Цялото интервю може да чуете от звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16

Екатерина Баксанова: В момента сме като Алиса в Страната на изтеклите мандати

"Все по-осезаема, направо веществена, става антиутопията, в която живеем. Очевидни са обвързаностите на правосъдието с политици, с криминални кръгове . Прокуратурата се превърна в един от тези органи, които вместо да изпълняват правомощията си, събират компромати, "консервират" ги като зимнина в буркани за по-удобни времена – обикновено това..

публикувано на 23.04.24 в 09:11