Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Приложенията за проследяване на Сovid-19 - ползи и вреди

Застрашени ли са личните ни данни след отминаване на пандемията

Снимка: БТА

Приложенията за проследяване на заболели от Сovid 19 не са новост, но дебатите за това колко правилно е използването им, дори в условията на пандемия, винаги са в дневния ред на правозащитните организации.

Голямата част от европейските държави разполагат с национални приложения за проследяване на заразени с коронавирус. Във всички държави приложението е доброволно за инсталиране. Само в Словакия не действа правилото, че проследяващото приложение ще бъде деактивирано след края на пандемията. 

Данни, обобщени в европейски доклад, посветен на техническите възможности за оперативна съвместимост между приложенията обаче показват, че във Франция, Унгария, Норвегия и Словения данните от приложенията са централизирани. Това означава, че те не се съхраняват на телефона на потребителя, каквато е практиката на повечето страни-членки, а на централизиран сървър. 

За да успокои здравните работници, религиозните общности и тези, които се тревожат за защитата на личните данни, Австрия например наскоро пусна уебсайт, разясняващ националното мобилно приложение за проследяване на коронавируса. 

Снимка: ЕПА/БГНЕС

По данни от началото на юли, над 600 000 потребители от близо 9-те милиона австрийци са свалили приложението. В Германия приложението за коронавируса е изтеглено от 15 милиона потребители само в първите три седмици на неговото активиране. Там е имало опасения, че в страната с население към 83 милиона ще има недостатъчен брой хора, които ще го изтеглят, за да докаже то своята ефективност. Имало е и известна съпротива, заради спомените от следенето по времето на ГДР.

Костас Чалкиотис, вицепрезидент на Deutsche Telecom, който се занимава с 5G мрежата в Германия, обяснява, че пандемията е променила значително начина, по който телекомите взаимодействат с правителствата.

„Сега правителствата, въз основа на свързани със здравето мотиви, искат данните на крайните потребители. За да определят какво е поведението им, какво правят и с кого могат да общуват. И телекомите са принудени да дават тези данни“, изтъква Костас Чалкиотис.

„Например, когато влизате във Фейсбук и търсите нещо, после алгоритъмът ви „проследява“ анонимно. Сега, след Сovid 19 вие трябва да се регистрирате и с други данни като адрес, телефонен номер. В случай, че „нещо се случи“ как може да ви намерим? Властите могат да се свържат с вас. Но това също важи и за приложението за коронавирус. То е свързано с вашия телефон. Здравните власти имат достъп до тези данни и се свързват с вас и това се случва по легалния начин, защото живеем в извънредни времена все пак.“

Снимка: БГНЕС

В миналото хората са били по- чувствителни по отношение на личните данни, коментира още Чалкиотис. За да бъде избегната пандемията и заразяването, сега хората са по- отворени към това да споделят данните си, смята той. 

Точно това обаче притеснява Габриел Гилемин, адвокат по човешки права в британската организация „Член 19“, която насърчава свободата на изразяване и на информация. Гилемин предупреждава, че заради бързото разрастване на пандемията, навлизането на приложения се прави без нужната оценка за тяхната ефективност.

„Ситуацията около тази пандемия настина дава доста поводи за нарушаване на човешките права. Навлизаме в етап, в който ще се възприема за нормално използването на инструментите за следене. Това определено се прави с малко прозрачност, точно заради обяснението, че има пандемия. Казват ни, че те са полезни, но в страни като Великобритания те се превръщат по-скоро в допълнителна мярка. Третият проблем е с това, че данните от тези приложения ще се пазят доста повече от времето, нужно за преодоляване на пандемията. Във Великобритания ще се пазят 20 години. А това поражда притесненията ни, че данните ще бъдат ползвани за прилагане на закона или за комерсиални цели“, коментира юристът.

Снимка: БТА

Габриел Гилемин настоява да се използват методи, при които данните не се пазят дълго и се гарантира анонимността им. В държавите от ЕС има изискване данните, предоставяни през приложения, да бъдат анонимни. Според Марк Врийхоф, председател на Европейска асоциация на специалистите по защита на данните, европейският регламент GDPR за защита на личните данни се е провалил.

Приложенията за коронавируса са поредните „кукички“, които единствено подхранват бизнес модела за допълнителни услуги през телефоните. А това е част от стратегия, която има двайсетгодишна история и обслужва светия Граал на бизнеса - да се проучва поведението на потребителя. Данните от което се продават на трети страни. За мен точно тук европейският регламент просто се проваля, защото той не ни защитава, третира ни като субекти, произвеждащи данни. Трябва сериозно да се обмисли да бъде постановено, че ние сме пълноправните притежатели на личните си данни“, изтъква Врийхоф.

Към момента няма индикации ЕС да планира преосмисляне на регламента за личните данни. Съвсем наскоро държавите-членки на Европейския съюз се договориха за техническите стандарти, които да позволят оперативна съвместимост между приложенията за проследяване на коронавирус за смартфони.

Очаква се да има и централизиран портал, който да позволи разработените в различи държави приложения да обменят информация. В европейската статистика за съвместимост на европейските приложения данните за българското приложение липсват. 

От предишни отговори е ставало ясно, че то обработва информация за хроничните заболявания и местоположение. Информацията ще бъде достъпна в централен регистър само с квалифициран електронен подпис от личните лекари на регистрираните, РЗИ-тата, както и лечебното заведение, което следи клиничното протичане на заболяването. От активирането му преди три месеца не са представяни данни за неговата ефективност.

Още по темата слушайте в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

"Синя България" посочи идеите, формациите и лицата, които обединява

Икономистът Никола Янков е едно от лицата, които решиха да се включат в екипа на "Синя България". "Тя е единствената дясна формация в политическото състезание в момента. Стои зад идеите  да се предефинира ролята на държавата в икономиката , като това е основният разказ за борбата с корупцията, която не се случва...

публикувано на 25.04.24 в 14:52
Снимката е илюстративна

Защо сухото мляко става все по-търсено от българските млекопреработватели?

Трябва да се замислим какво става със свежото мляко , което се произвежда от фермерите, категоричен е и Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. Тази година масово се отказва изкупуване на козе мляко , потвърди той. За три години вносът на сухо и кондензирано мляко от Украйна е нараснал..

публикувано на 24.04.24 в 09:19
Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите

Античният град Хераклея Синтика в Рупите вече с туристическа инфраструктура

Античният град Хераклея Синтика в местността Рупите , който привлече интереса на стотици хиляди посетители както на място, така и във виртуалното пространство, вече разполага и с туристическа инфраструктура.  За консервацията на разкритото до момента и социализацията на обекта община Петрич започна изпълнението на мащабен проект , чийто първи етап е..

публикувано на 21.04.24 в 07:50
Президентът на Хърватия Зоран Миланович (на преден план) и премиерът Андрей Пленкович

Аделина Марини: Хърватия навлиза в конституционна криза

Хърватия навлиза в конституционна криза . Това заяви пред БНР журналистът Аделина Марини от изданието "EUinside" след парламентарните избори в Хърватия. Те противопоставиха в остър сблъсък премиера консерватор Андрей Пленкович и президента социалдемократ Зоран Миланович. ХДО печели изборите в Хърватия, но и втората политическа сила..

публикувано на 20.04.24 в 12:05
Министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху

Пол Роджърс: Нетаняху извлече полза от напрежението с Иран

Когато Израел се закани да отвърне на нападението на Иран с дронове и ракети, иранският президент Ибрахим Раиси от своя страна се закани, че "дори и най-малката инвазия на Израел ще предизвика масивна и твърда реакция". Иранското военно ръководство започна да говори за "ново уравнение" в отношенията след като на 1 април Израел удари..

публикувано на 20.04.24 в 09:55
Симеон Матев

Симеон Матев: От началото на годината валежите в пустинята са много повече, отколкото у нас

Валежите от началото на годината в пустинята са многократно повече, отколкото са в нашата страна.  Това съобщи пред БНР климатологът Симеон Матев. "Това е изненада. Има конспиративни теории какво се случва.  Чисто научно човек все още не може да предизвика такива валежи, каквито паднаха в Дубай.  Може да ги увеличи с 10-15%, но не и да..

публикувано на 18.04.24 в 17:35
Димитър Събев

Димитър Събев: Демографски планините ни са по-стабилни от равнините

В демографско положение  българските планини са по-стабилни от равнинните територии  на страната. Това заяви пред БНР гл. ас. Димитър Събев от Института за икономически изследвания при БАН, журналист, доктор по икономика, писател. Българските планини са много разнообразни. Между 30 и 60% от територията ни е планинска.  Ние сме планинска..

публикувано на 18.04.24 в 11:15