Даниел Гарсия: Да се смени динамиката на властта е много трудно

Грета Тунберг, на която възрастните шъткат. Леброн Джеймс, чиято глава се превръща в баскетболна топка. А помните ли Доналд Туск, който беше председател на Европейския съвет?... И още: жена със заключена уста, но пък получила червен карамфил, най-вероятно като дежурен подарък за празник. Главен редактор, под чиито крака се опитват да издърпат килимче, килимчето пък е банкнота. Депресията като пипалата на октопод, търговската война между САЩ и Китай като игра на люлка между панда и орел, корпоративните тежнения, бърнаутът на работното място, унищожението на природата, легализацията на марихуаната с медицински цели, плагиатството и фалшивите новини, съвременното робство, политическото и икономическо съревнование в глобален план, разбира се, битката с Covid-19…

Тези и много други социални и политически сюжети, както и знакови съвременници и събития, оживяват под талантливата ръка на художника Даниел Гарсия, илюстратор за десетки медии от 4 континента, сред които със сигурност ще разпознаете Frankfurter Allgemeine Zeitung, Le Monde Libertaire, L’Espresso, Nikkei Asian Review, National Geographic Traveler.

Защо Даниел се интересува толкова силно от това, което не сработва в нашия свят? В предаването „Изотопия” той разказва, че се интересува точно от тези теми, защото, насочвайки се към тях, се е развил като художник през годините. „Предполагам, че можех да избера друго, но избрах тях”, спомня си той, но не може да каже кой кого е избрал. „И двете се случиха. Работя професионално за много списания, но имам и мои работи на тези теми. Правя го от седем години вече. В повечето случаи аз съм започвал, рисувал съм на социални и политически теми, защото ми харесват. Харесва ми да чета новини и така започна всичко. Но предполагам, че и печатните издания, които ме откриха, го направиха точно заради тази ми работа. Едното доведе до другото.”

От новинарския поток изскачат много проблеми, които тревожат Даниел. Макар и португалец, от доста време живее и работи във Варшава. Затова и следващият пример е от Полша:

„Тук има няколко проблема като например ерозията на демокрацията. Може би знаете, правителството одобри няколко закона, които не са в полза на гражданските права – например правата на жените или на ЛГБТ общността. Ходил съм от време на време на протести, свързани с тези проблеми, както и с реформите в правосъдната система. Такива ситуации ми влияят директно в момента, но по света има много, много проблеми, от които съм недоволен. Мисля, че и затова рисувам подобни сюжети.”

Изборът на недоволните между еволюцията и революцията

Могат ли протестите според Даниел да променят нещо?

„Ако протестите са добре организирани и протестират наистина много хора, те могат да принудят дадено правителство да промени закони, могат да сменят дори състава на кабинета. Така че протестите могат да доведат до някои промени. Но дори да се промени закон, подразнил много хора, които ще излязат на улицата и правителството ще даде заден ход, то има проблеми, които са доста по-... как да ги нарека... структурни. Тях не можеш да изкорениш напълно. Такава е политическата корупция например. Много трудно е да елиминираш подобни проблеми изцяло. Дори в дадения момент да решиш проблема, той ще се завърне след няколко години. Просто хората ще са различни. За съжаление, според мен е така.”

Даниел отрича да страда от пораженческо мислене. Определя се като реалист. „Според мен можеш да промениш специфични неща. Както дадох пример с несправедлив закон. Можеш да промениш и конкретна несправедлива ситуация. Това може да се промени с протест. Но да се смени цялата структурна тъкан на динамиката на властта в обществото е много по-трудно. Дори на световно ниво. Да погледнем Европейския съюз. Той със сигурност има своите структурни проблеми и е много трудно да промениш начина, по който функционира. Но можеш да повлияеш на законите и начина, по който те пък влияят в живота на хората. Така че – да, някои промени са постижими, но на макрониво е по-сложно. Знам ли... Може би това е просто моето по-цинично мнение.” 

Големите играчи на шахматната дъска

Доналд Тръмп, Еманюел Макрон, Ангела Меркел... Даниел е рисувал много от световните лидери. Само два примера: Меркел като Статуята на свободата и Тръмп, който мачка малкото синьо пиленце, запазен знак на Туитър. Как се прави портрет на такъв човек?

„Политиците ползват политически маркетинг и пропаганда и ние го знаем. Искат да оформят имиджа си. Но пък понякога от новинарския поток или от други източници до нас достига информация какви точно са те – за скандалите, в които са замесени. Като художник работя с тези материали. В повечето случаи правя карикатури. В карикатурата трябва да избереш нещо особено характерно за личността. Аз например не се стремя просто да портретувам човека, а да нарисувам политическото решение, което е взел, политическите му възгледи. Старая се да ги предам чрез лицата или чрез малки предмети, които хората държат в рисунката. Акцентирам. Освен това карикатурата е вид сатира, така че трябва да се фокусираш върху нещо, което е точно обратното на грижливо създадения, спретнат публичен образ, който политиците винаги се опитват да ни покажат.”  

Работата на Даниел го води – буквално и преносно – на много познати и непознати места. Признава, че трябва да е наясно с особеностите на всяка страна, за която работи:

„Начинът, по който е организирано обществото в САЩ, е различен от този, по който функционира в Западна или Източна Европа. Трябва да имаш предвид някои детайли. Ако не живееш в конкретната държава, имаш само образа, получен с информацията от новините, от интернет или от какъвто и да е друг достъпен източник. Давам най-доброто от себе си, за да разнообразявам гледната си точка към всяко място, на което отида или за което работя. Но тя винаги е лична. Както казах, ако не живеете в страната, можете да си създадете идея за контекста на ситуацията, но не и да го преживеете и така да го пресъздадете. Така че положението винаги е 50 на 50. Наполовина е културната представа за дадена ситуация или място, другата половина е личният поглед към нещата.”

Полша и Португалия в едно...

Как тогава Даниел възприема полското общество, от една страна, и португалското, от друга?

„Знаете ли, на личностно ниво португалците и поляците – разбира се – са различни. Културологично португалците са южноевропейци, което означава, че са много общителни, бъбриви. На поляците им трябва малко повече време, за да те опознаят, но те също са симпатични. На политическо ниво мисля, че нещата сега са по-добре в Португалия, отколкото в Полша, особено когато става дума за гражданските права. Както казах – правата на жените, на малцинствата. В Португалия е малко по-добре, защото ситуацията в Полша не е най-добрата с настоящото правителство. На социално ниво, което не е задължително икономическо. И, разбира се, има големи различия от гледна точка на това как се държат хората, какво ядат, но винаги става въпрос за Европа. В края на краищата има различия, но говорим за една култура. Ако излезете навън и в двете държави, ще видите едни и същи дрехи, коли, търговски центрове. Разликата не е чак толкова голяма и се проявява, когато се вгледаш отблизо в нея.”

Какво не му е наред на обществото ни?...

При това не само в Полша и Португалия. Въпросът често обединява десетки картини на Даниел, когато ги споделя онлайн. Тогава – какво го влудява? Отговорът е предшестван от усмивка в телефонната слушалка:

„Не бих казал, че чак ме влудява, но проблемът, който най-често рисувам, е различието и липсата на равенство в динамиката на властта. Някои хора в обществото получават повече власт от други – дали чрез пари или чрез назначения. Говоря за политици и големи корпорации. На ниво правосъдие, икономика, на социално ниво, ако щете, нещата са по-честни за едни и по-нечестни за други. Много от сюжетите, които рисувам, са резултат от това различие, от този контраст. Някои имат много власт, други нямат почти никаква. И въпреки че на теория живеем в демокрация, на практика тя не сработва по еднакъв начин за всички.”

И Даниел не работи еднакво с всички. С някои дори отказва. Има стандарти, от които не отстъпва: „Например веднъж отказах поръчка, защото – най-общо казано – рисунката трябваше да възхвалява Израел и израелските политики. Отказах, защото не искам да бъда свързван с тези политики. Предполагам, че ако ме наемат, за да рисувам картини, които впоследствие ще се ползват с пропагандни цели, ще откажа, защото това е против ценностите ми. Разбира се, какво е пропаганда и какво не е, е въпрос на дебат. Но със сигурност ще откажа да рисувам в ситуация, в която чувствам, че работата ми ще бъде употребена, за да се изкриви истината.”

Полъхът на българския протест

Докато Даниел разказва, споменава, че знае за протестите в България. Наясно е, че хората на улицата искат оставката на кабинета и на главния прокурор. Но въобще не претендира информацията му да е изчерпателна.

„Трябва да съм искрен с вас. Дори в Полша, да не говорим за Западна Европа, но дори тук за България не достигат почти никакви новини, защото – честно казано – хората не се интересуват много-много. И когато има новини, те винаги са лоши. Но не се тревожете, същото важи и за Полша. В Португалия например никой не чува нищо за Полша в новините, освен ако не е нещо лошо. Иначе знам, че протестите в България са заради политическата корупция и обвързаността на политиците с богати хора и компании и интересите на последните. Заради пряката връзка между едните и другите. 

(...) Може би бъркам, но мисля, че имахте подобна ситуация преди няколко години, нали така...? Преди пет или седем години?... Преди седем, точно така. Струва ми се, че това е гледната точка, която натъжава. Протестите всъщност не са сработили, на хората днес пак им е писнало. Това е моето странично, доста общо впечатление, защото не познавам подробностите. Но впечатлението, с което оставам, е за корупция сред политиците и обвързването им с големи интереси.”  

Дали Даниел Гарсия е прав, макар и наблюдавайки случващото се у нас спорадично и от разстояние? Историята ще покаже.

Докато я чакате да отсъди, можете да чуете цялото интервю с него в звуковия файл.

В публикацията са използвани картини от сайта на художника: http://www.danielgarciaart.com/.