Учители от български училища от 8 държави обменят опит във ВТУ

Те са българки, които по различни причини от много години са избрали да живеят и работят в чужбина, но в сърцата и душите си са останали българки и преподават български език, история и култура на българчетата, родени зад граница, насърчават семействата, емигрирали основно по икономически причини, да не се отричат от българския си корен.

Сълзица Громан повече от 20 години живее в австрийската столица Виена и е директор на българското неделно училище „Проф. Иван Шишманов“, което работи от две години. „Ние започнахме с 40 деца, сега са вече над 76 и тази година още повече."
Детелина Кирилова ръководи най-голямото неделно българско училище в Италия. Започнали преди 6 години в Рим с 15 деца, а днес учениците в българското училище „Асен и Илия Пейкови“ са 216. Споделя, че все още има необхванати български семейства.

„По социални причини в по-голямата си част, не толкова, че не обичат България и искат да се дистанцират от корените си - в никакъв случай. В повечето случаи са социални причините, нямат възможност, работят нискоквалифициран труд. Децата - гордеят се, имаме много случаи, в които трансформират се, идват немотивирани, неговорещи езика. Успяваме да запалим в тях искрицата на любовта към България и това е нашата мисия, това е нашата цел. Нашата работа е изключително възрожденска - да запазим България, защото над 2 милиона българчета, българи са извън пределите на страната и има наистина голям риск тези деца да загубят своите корени и да не се чувстват българи, а за нас това ще бъде пагубно“, коментира Кирилова.

Едно от най-старите неделни български училища в Испания е в град Валенсия, носи името на Васил Левски и съществува от 10 години, разказва дългогодишната му учителка Пепа Пенева.

„Приема се училището като институция. Записват се децата, но може би не с този начален ентусиазъм, който живееше в сърцата на хората, които дълго време са живели в чужбина. Училището е място, където не само се преподава български език и литература, история на България, но и място за срещи. Семейството е много важно за запалване на искрицата. Ние я поддържаме“.

Повече от 20 години Дияна Иванова живее и работи в Испания . От 16 години се е посветила на асоциация „Тангра“, която е създала 7 неделни български училища в Мадрид и около него.   


Българките, които учат на четмо и писмо малките ни сънародници  в чужбина, не са безразлични към протестите у нас.  
„Много ми е болно и не знам с какво мога да помогна, как да го направя, защото трябва да бъдем толерантни и да участваме в нещо, което касае нашата страна - България", споделя Сълзица Громан.

„В Испания, специално във Валенсия нямаше голям отзвук. Има коментари в социалните мрежи, но протест не бе организиран. Смятам, че хората са реакционно настроени към всички видове протести. По-скоро са недоволни за това, че ако се приберат към родните си места, протестът може би ще им попречи на придвижването", допълва Пепа Пенева.