Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Пандемията в Перу от първо лице

Снимка: Васил Стефанов

Колко струва бутилка с кислород на черно, ако си млада перуанка, която иска да я купи, за да облекчи състоянието на болния си от Covid-19 дядо? Защо имаше дни, в които в супермаркетите в Лима и Куско – както на много други места по света – нямаше как да намерите лимони, джинджифил и – естествено – тоалетна хартия? Защо в някои дни мъжете и жените трябваше да пазаруват поотделно? И, разбира се, има ли шаманско решение на коронакризата? За пандемията по перуански в „Изотопия” разказа Васил Стефанов. На 1 август Васко се завърна от Перу, една от най-засегнатите от Covid-19 държави в Южна Америка. Втора по брой на заразените след Бразилия и трета по брой на починалите – след Бразилия и Мексико.

Година и половина Васил живее и работи в емблематичния перуански град Куско. Последните шест месеца за него преминават в условията на извънредното положение, обявено в страната на 15 март. В България се прибира с хуманитарен полет до Европа. След отрицателен PCR тест тук столичната РЗИ го изважда от наложената му веднага след кацането карантина.  

За своите 32 години Васко е живял на три континента. Освен в родната България е бил в Япония, Сингапур, Камбоджа, Холандия, Еквадор и Перу. Перу може и да е високата земя на инките, ламите, кондорите, картофите и коката, но отвъд клишето, глобалната пандемия изправи перуанците пред същите предизвикателства, пред които и всички останали на планетата. 

Новите перуански порядки

В началото властите обявяват извънредно положение с вечерен час и достъп само до супермаркетите при строги мерки за броя на хората, които могат да пазаруват, обяснява Васко. После мерките се разхлабват леко. Ресторанти започват да работят като правят доставки, а градският транспорт отново може да се ползва.

В ресторантите, спомня си Васил, пръскат със спирт дори монетите, които връщат като ресто, а в автобусите, обичайно претъпкани в миналото, забраняват хората да стоят на съседни седалки. За реда следят не само полицаите, но и военните. Дотук съществени разлики с останалите държави сякаш няма. „Юли вече решиха повече да отпуснат мерките, за да не затягат икономиката, но видяха, че числата на заболелите се качиха и точно от 1 август някои провинции, те са 27, решиха доброволно да се върнат към карантината и затварянето на вътрешните граници”, разказва Васко.


Дългият път към дома

Като чужденец той може да се прибере с хуманитарен полет. На всеки десет дни има такива от столицата Лима. Най-често полети има за ЕС, САЩ, Мексико, Аржентина – откъдето има най-много чужденци.  

Така – с прекачвания – Васко каца в родната София. В Куско той работи с млади хора, чужденци, които идват в Перу по доброволчески програми. Преподава и английски на перуанци. В пролетните месеци с колегите му изчакват да видят как ще се развие ситуацията. През две седмици извънредното положение се подновява. Според Васко правителството не иска да плаши хората с по-дълги срокове. През юни обаче става ясно, че ситуацията няма да се подобри с месеци напред. Работата замира.  

За да се прибере, Васко трябва да изчака вътрешните полети между Куско и Лима да се подновят през лятото. Иначе би било доста трудно. В началото на извънредното положение само туристи можели да се придвижват от Куско с чартърни полети.  

В разгара на пандемията

Колапс на здравата система, недоволство сред лекари, сестри и пациенти, тревога и у властите, и у хората. Така могат да се обобщят не една и две новинарски емисии в Перу от последните месеци. Ако потърсите информация за пандемично Перу, ще попаднете и на новини за полицаи, убити, само защото са накарали хората да спазват противоепидемичните мерки, както и за кмет, който се направил на умрял и дори влязъл в ковчег, защото подпийнал с приятели и никак не искал да излезе, че не спазва разпоредбите и комендантския час. Не всички обаче действат по кметски.

(Извънредното положение – бел. ред.) особено първия месец се спазваше по-строго. Поне от моя лична гледна точка, където се намирах – в град Куско, който е с население около 500 000 души. Картината в Лима – там предимно отразяваха Лима като най-голям град, десет милиона или една трета от населението живее там, овладяването и спазването на мерките беше много по-трудно, тъй като голяма част от населението, след като мина около един месец от тази карантина, просто нямаха как да преживяват”, казва Васил. Правителството отпуска месечни помощи – сума, която се равнява на 350 лева на семейство, но тя е малка част от обичайните им доходи и няма как да ги подпомогне реално за дълго време. В Перу обаче има и друг много сериозен проблем.


Сивата икономика в страна е 70 на 100

„Голяма част от тези, които работят в сивия сектор, това са продавачи или ambulantes, както ги наричат, които отварят сергии и продават на улицата. Не плащат данъци, нямат здравна осигуровка, не фигурират въобще в системата. Това е големият проблем – формалната и неформалната икономика и как това разделя обществото”, разказва Васил. Всяка улица е пълна с нелегални продавачи. Можете да намерите всичко – от телефони до кокошки.

В Лима много от семействата в по-бедните квартали живеят високо по хълмовете и на практика нямат връзка с града. Дори да получат правителствената помощ и да решат да я похарчат в най-близкия магазин, ще трябва да ходят 40-50 минути. Това означава, че не могат да се запасят за една или две седмици, обяснява Васко. Освен това често под един покрив живеят до десетина души. В повечето случаи без хладилник. Това означава, че през ден трябва да се пазарува. Да се ограничат контактите между хората става невъзможно. Макар че властите предлагат някои по-скоро странни мерки в опит да го постигнат:

„Имаше период от около две-три седмици, в който наложиха разделение по полове. Един ден могат да излизат мъжете, един ден – жените, за да не ходят и да не се струпват цели семейства в магазините”, спомня си Васил.


Според него властите са взимали решения на момента.

„Видяха се в чудо от случващото се”

, категоричен е той. Обяснява, че здравеопазването в Перу и въобще в Латинска Америка е доста изостанало. Има недостиг както на легла, така и на медикаменти. Спекулации на черно има дори с дарения от чужди правителства.

„Аз лично знам за случай на позната, на която дядо ѝ е заболял от Covid и е имал нужда от кислород. Не са могли да го приемат в болница. И те са се редили, семейството ѝ, в 4 ч. сутринта на едни борси, за да им дадат бутилка кислород и после като се изразходва този кислород, пак се редят от 4.00 сутринта. Нещо от порядъка на 200-300 долара струва. Това всичко е платено лично от тяхното семейство”.

С връзки за няколко дни близките са организирали и посещение на лекар при възрастния мъж. Той се е подобрил.

Васко може да разкаже много стресиращи истории, но не е искал да си тръгне. Поне не и в началото, когато мнозина не само в Перу, но и в другите държави в Латинска Америка, следят новините от Италия и Испания, които пострадаха сериозно от Covid-19 доста преди вирусът да удари Юга на планетата. Пък и не навсякъде са си давали сметка за броя на заразените, макар че според Васил още от началото на пандемията Перу е държавата в Латинска Америка, която прави най-много тестове. На ден се правят между 30 000 и 50 000 теста – бързи и PCR. Информация не се крие и бързо се разбира, че броят на заразените всекидневно е по 5000-6000 души. Правителството увеличава капацитета на болниците – в Лима, както и в северните части на страната, където в началото на кризата ситуацията е по-сложна. Причината – първата държава с най-много заразени е Еквадор, северната съседка на Перу.

На фона на Covid-кризата продължава и една друга, по-стара. В страната има много венецуелски мигранти. Перу е втората страна в Южна Америка след Колумбия, в която има голяма нелегална венецуелска общност. Мнозина нямат статут, работа, жилище, а по време на пандемията не могат и да се приберат във Венецуела. В Лима много венецуелци стигат до просешка тояга.

Covid-19 и шаманските традиции

Католическата църква има сериозно влияние в Перу, но шаманизмът също не отстъпва – напротив, много е популярен. В последната седмица Перу не само, че остава в Covid-клопката, но и бе разлюляно от земетресение от 5,6 по Рихтер, а пожари взеха жертви и унижощиха десетки хектари гори. Има ли фатализъм сред местните в интерпретацията на това, което им се случва? Не, смята Васко. Но има масова уплаха и възраждане на страха от чужденеца. „Имаше я идеята, че това е външен вирус, чужденците го носят, те го докарват”. Сред местното коренно население – индианците – се пази и историческият спомен за испанските завоеватели, които преди 400-500 години са докарали чужди болести и са избили голяма част от хората, разказва Васко и допълва, че сега подобно усещане се наслоява отново в обществото. „Въпреки че в случая аз не съм и напускал страната година и нещо, тоест съм точно толкова перуанец, колкото и те от гледна точка на това”, категоричен е той. „Вирусът не пита дали си бял, дали си черен”, допълва Васил и вижда еднаква заплаха за всички, защото заразата циркулира по пазари, болници и банки.  

На едно нещо обаче са повярвали и част от местните, и част от чужденците: „Имаше и разни обявяващи се шамани – еди-коя си билка може да помогне... Дори имаше чужденци, които знам, че са правили церемонии с различни билки, които уж лекуват всичко...

А конкретна билка стана особено хитова. Според информация на перуанското Министерство на търговията, цитирана от „Франс прес”, износът на джинджифил се утрои през първите три месеца на годината. Причината – много хора го ползват при дихателни заболявания, а немалко повярваха, че именно джинджифилът ще ги предпази от Covid-19. Така перуански джинджифил си хапваха най-вече в Испания, Нидерландия и Щатите. В Перу джинджифилът е традиционен илач. Всъщност страната е четвъртият най-сериозен износител в света – след Китай, Тайланд и Индия. 

И Васко си е хапвал джинджифил, чесън и лимони, които се ползват много в перуанската кухня.

Обаче недостиг в Перу е имало. И на джинджифил, и на лимони, и на маски, и на тоалетна хартия. „Лично видях в първия уикенд, когато започна карантината, как една жена беше с три колички в супермаркета. Едната – догоре с тоалетна хартия, другата с лимони, маски. Беше малко паническа, апокалиптична ситуация”, спомня си Васил. Следват ограничения колко може да се купува в магазините, но като цяло продуктова криза не е имало.

Иска ли Васко да се върне при лимоните и ламите?

„Със сигурност бих се върнал. Имам интереси да видя и надолу Андите, до Патагония, Чили, Аржентина, Бразилия. Осъзнах колко са различни. Малко преди да замина, имах този може би европейски поглед – като кажеш Латинска Америка е една обща култура, латиносите. Но осъзнах, че дори в една страна, и то Еквадор, която е по-малка от Перу, има толкова разновидности на езиците, на културите, на расите, на храната, на музиката, че и на самия начин на говорене на испански между планината, джунглата и брега. И в Азия съм прекарвал време, и в Европа, за мен от трите континента, на които съм живял, това е най-впечатляващият от гледна точка на богатство на природата и на интересна култура, с която се сблъсквам. Така че със сигурност ще се върна, но не мога да кажа кога и дали ще е в Перу или в някоя друга държава”.

Искате да посетите Перу и то точно сега? Чуйте цялото интервю с Васил Стефанов в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Васил Стефанов

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Павел баня

Здравният туризъм като подценявана възможност у нас

Чист въздух, разходки в планината, лечебни минерални извори и места, където специалисти знаят какво да направят, за да ни върнат или поддържат здравето ни. Само на територията на Благоевградска област тези места са поне 73. Описаха ги партньори от България и Северна Македония в рамките на проект, в който участваха студенти и университетски..

публикувано на 30.11.20 в 14:58

Локдаун за туристическия бизнес в Банско: Сезон ще има, туристи - не

Туристическият бизнес в Банско е в ситуация на локдаун , макар че наложените ограничителни мерки не засягат хотелите и ски зоната над града. Положението стана още по-тежко след предложението на германския канцлер Ангела Меркел зимните курорти в Европа да отворят чак след Коледно-Новогодишните празници. Това предизвика лавина от анулирани резервации..

публикувано на 30.11.20 в 14:55
Миряна Сирийски

Миряна Сирийски: Социалните предприятия трябва да получат подкрепа през оперативните програми

Необходими са целеви програми за безвъзмездно финансиране на социалните предприятия , за да могат те да поемат глътка въздух през следващата година. Това каза пред БНР Миряна Сирийски, програмен директор на фондация „Светът на Мария“. Още от март, от началото на кризата социалните предприятия са в много тежка ситуация, изтъкна тя. „..

публикувано на 30.11.20 в 11:38

Какви ще бъдат последиците от втория локдаун за бизнеса и за работниците

Този път затварянето ще удари по-фокусирано определени сектори , затворени със заповедта на здравния министър. Там проблемът ще бъде доста по-дълбок. Това каза пред БНР икономистът Петър Ганев от Института за пазарна икономика.  Докато автомобилен завод с 1000 работници през март или април най-вероятно би затворил, сега изглежда, че няма..

публикувано на 30.11.20 в 08:51

Политиката и хуморът – допустимо и недопустимо

„Усмивките на хората са кошмарът на диктаторите” , пише Лю Саобо – китайски дисидент и носител на Нобеловата награда за мир за 2010-а, докато се намира в затвора.  Пример за употреба на хумора като политическо оръжие е случилото се преди две десетилетия в Сърбия , когато студенти залепят снимка на Слободан Милошевич на варел и приканят..

публикувано на 29.11.20 в 13:20
Димитър Аврамов

Димитър Аврамов: Критериите за добра политика вече не са свързани с качеството на управлението

Политологът Димитър Аврамов издаде дебютната си книга „Новата държава“. Според него има 6 тенденции, които ще определят ежедневието ни. „На първо място е променено фактическото състояние на суверенитета на държавата върху човека, върху обхвата на действие на отделния човек. Контролът на правителствата, на държавите върху нас е много по-малък,..

публикувано на 28.11.20 в 19:26

Велизара Добрева, АБК: Книгата е стока от първа необходимост, особено в криза

От Асоциация „Българска книга“ поискаха в отворено писмо до премиера, министъра на здравеопазването и министъра на културата книжарниците да останат отворени.  „ Книгата може да е и храна, и лекарство  – особено в трудно време като днешното. Книгите ни забавляват, образоват, развиват, извисяват, те ни носят успокоение и вдъхновение,..

публикувано на 27.11.20 в 06:53