Пандемията в Перу от първо лице

Колко струва бутилка с кислород на черно, ако си млада перуанка, която иска да я купи, за да облекчи състоянието на болния си от Covid-19 дядо? Защо имаше дни, в които в супермаркетите в Лима и Куско – както на много други места по света – нямаше как да намерите лимони, джинджифил и – естествено – тоалетна хартия? Защо в някои дни мъжете и жените трябваше да пазаруват поотделно? И, разбира се, има ли шаманско решение на коронакризата? За пандемията по перуански в „Изотопия” разказа Васил Стефанов. На 1 август Васко се завърна от Перу, една от най-засегнатите от Covid-19 държави в Южна Америка. Втора по брой на заразените след Бразилия и трета по брой на починалите – след Бразилия и Мексико.

Година и половина Васил живее и работи в емблематичния перуански град Куско. Последните шест месеца за него преминават в условията на извънредното положение, обявено в страната на 15 март. В България се прибира с хуманитарен полет до Европа. След отрицателен PCR тест тук столичната РЗИ го изважда от наложената му веднага след кацането карантина.  

За своите 32 години Васко е живял на три континента. Освен в родната България е бил в Япония, Сингапур, Камбоджа, Холандия, Еквадор и Перу. Перу може и да е високата земя на инките, ламите, кондорите, картофите и коката, но отвъд клишето, глобалната пандемия изправи перуанците пред същите предизвикателства, пред които и всички останали на планетата. 

Новите перуански порядки

В началото властите обявяват извънредно положение с вечерен час и достъп само до супермаркетите при строги мерки за броя на хората, които могат да пазаруват, обяснява Васко. После мерките се разхлабват леко. Ресторанти започват да работят като правят доставки, а градският транспорт отново може да се ползва.

В ресторантите, спомня си Васил, пръскат със спирт дори монетите, които връщат като ресто, а в автобусите, обичайно претъпкани в миналото, забраняват хората да стоят на съседни седалки. За реда следят не само полицаите, но и военните. Дотук съществени разлики с останалите държави сякаш няма. „Юли вече решиха повече да отпуснат мерките, за да не затягат икономиката, но видяха, че числата на заболелите се качиха и точно от 1 август някои провинции, те са 27, решиха доброволно да се върнат към карантината и затварянето на вътрешните граници”, разказва Васко.

Дългият път към дома

Като чужденец той може да се прибере с хуманитарен полет. На всеки десет дни има такива от столицата Лима. Най-често полети има за ЕС, САЩ, Мексико, Аржентина – откъдето има най-много чужденци.  

Така – с прекачвания – Васко каца в родната София. В Куско той работи с млади хора, чужденци, които идват в Перу по доброволчески програми. Преподава и английски на перуанци. В пролетните месеци с колегите му изчакват да видят как ще се развие ситуацията. През две седмици извънредното положение се подновява. Според Васко правителството не иска да плаши хората с по-дълги срокове. През юни обаче става ясно, че ситуацията няма да се подобри с месеци напред. Работата замира.  

За да се прибере, Васко трябва да изчака вътрешните полети между Куско и Лима да се подновят през лятото. Иначе би било доста трудно. В началото на извънредното положение само туристи можели да се придвижват от Куско с чартърни полети.  

В разгара на пандемията

Колапс на здравата система, недоволство сред лекари, сестри и пациенти, тревога и у властите, и у хората. Така могат да се обобщят не една и две новинарски емисии в Перу от последните месеци. Ако потърсите информация за пандемично Перу, ще попаднете и на новини за полицаи, убити, само защото са накарали хората да спазват противоепидемичните мерки, както и за кмет, който се направил на умрял и дори влязъл в ковчег, защото подпийнал с приятели и никак не искал да излезе, че не спазва разпоредбите и комендантския час. Не всички обаче действат по кметски.

„(Извънредното положение – бел. ред.) особено първия месец се спазваше по-строго. Поне от моя лична гледна точка, където се намирах – в град Куско, който е с население около 500 000 души. Картината в Лима – там предимно отразяваха Лима като най-голям град, десет милиона или една трета от населението живее там, овладяването и спазването на мерките беше много по-трудно, тъй като голяма част от населението, след като мина около един месец от тази карантина, просто нямаха как да преживяват”, казва Васил. Правителството отпуска месечни помощи – сума, която се равнява на 350 лева на семейство, но тя е малка част от обичайните им доходи и няма как да ги подпомогне реално за дълго време. В Перу обаче има и друг много сериозен проблем.

Сивата икономика в страна е 70 на 100

„Голяма част от тези, които работят в сивия сектор, това са продавачи или ambulantes, както ги наричат, които отварят сергии и продават на улицата. Не плащат данъци, нямат здравна осигуровка, не фигурират въобще в системата. Това е големият проблем – формалната и неформалната икономика и как това разделя обществото”, разказва Васил. Всяка улица е пълна с нелегални продавачи. Можете да намерите всичко – от телефони до кокошки.

В Лима много от семействата в по-бедните квартали живеят високо по хълмовете и на практика нямат връзка с града. Дори да получат правителствената помощ и да решат да я похарчат в най-близкия магазин, ще трябва да ходят 40-50 минути. Това означава, че не могат да се запасят за една или две седмици, обяснява Васко. Освен това често под един покрив живеят до десетина души. В повечето случаи без хладилник. Това означава, че през ден трябва да се пазарува. Да се ограничат контактите между хората става невъзможно. Макар че властите предлагат някои по-скоро странни мерки в опит да го постигнат:

„Имаше период от около две-три седмици, в който наложиха разделение по полове. Един ден могат да излизат мъжете, един ден – жените, за да не ходят и да не се струпват цели семейства в магазините”, спомня си Васил.

Според него властите са взимали решения на момента.

„Видяха се в чудо от случващото се”

, категоричен е той. Обяснява, че здравеопазването в Перу и въобще в Латинска Америка е доста изостанало. Има недостиг както на легла, така и на медикаменти. Спекулации на черно има дори с дарения от чужди правителства.

„Аз лично знам за случай на позната, на която дядо ѝ е заболял от Covid и е имал нужда от кислород. Не са могли да го приемат в болница. И те са се редили, семейството ѝ, в 4 ч. сутринта на едни борси, за да им дадат бутилка кислород и после като се изразходва този кислород, пак се редят от 4.00 сутринта. Нещо от порядъка на 200-300 долара струва. Това всичко е платено лично от тяхното семейство”.

С връзки за няколко дни близките са организирали и посещение на лекар при възрастния мъж. Той се е подобрил.

Васко може да разкаже много стресиращи истории, но не е искал да си тръгне. Поне не и в началото, когато мнозина не само в Перу, но и в другите държави в Латинска Америка, следят новините от Италия и Испания, които пострадаха сериозно от Covid-19 доста преди вирусът да удари Юга на планетата. Пък и не навсякъде са си давали сметка за броя на заразените, макар че според Васил още от началото на пандемията Перу е държавата в Латинска Америка, която прави най-много тестове. На ден се правят между 30 000 и 50 000 теста – бързи и PCR. Информация не се крие и бързо се разбира, че броят на заразените всекидневно е по 5000-6000 души. Правителството увеличава капацитета на болниците – в Лима, както и в северните части на страната, където в началото на кризата ситуацията е по-сложна. Причината – първата държава с най-много заразени е Еквадор, северната съседка на Перу.

На фона на Covid-кризата продължава и една друга, по-стара. В страната има много венецуелски мигранти. Перу е втората страна в Южна Америка след Колумбия, в която има голяма нелегална венецуелска общност. Мнозина нямат статут, работа, жилище, а по време на пандемията не могат и да се приберат във Венецуела. В Лима много венецуелци стигат до просешка тояга.

Covid-19 и шаманските традиции

Католическата църква има сериозно влияние в Перу, но шаманизмът също не отстъпва – напротив, много е популярен. В последната седмица Перу не само, че остава в Covid-клопката, но и бе разлюляно от земетресение от 5,6 по Рихтер, а пожари взеха жертви и унижощиха десетки хектари гори. Има ли фатализъм сред местните в интерпретацията на това, което им се случва? Не, смята Васко. Но има масова уплаха и възраждане на страха от чужденеца. „Имаше я идеята, че това е външен вирус, чужденците го носят, те го докарват”. Сред местното коренно население – индианците – се пази и историческият спомен за испанските завоеватели, които преди 400-500 години са докарали чужди болести и са избили голяма част от хората, разказва Васко и допълва, че сега подобно усещане се наслоява отново в обществото. „Въпреки че в случая аз не съм и напускал страната година и нещо, тоест съм точно толкова перуанец, колкото и те от гледна точка на това”, категоричен е той. „Вирусът не пита дали си бял, дали си черен”, допълва Васил и вижда еднаква заплаха за всички, защото заразата циркулира по пазари, болници и банки.  

На едно нещо обаче са повярвали и част от местните, и част от чужденците: „Имаше и разни обявяващи се шамани – еди-коя си билка може да помогне... Дори имаше чужденци, които знам, че са правили церемонии с различни билки, които уж лекуват всичко...”

А конкретна билка стана особено хитова. Според информация на перуанското Министерство на търговията, цитирана от „Франс прес”, износът на джинджифил се утрои през първите три месеца на годината. Причината – много хора го ползват при дихателни заболявания, а немалко повярваха, че именно джинджифилът ще ги предпази от Covid-19. Така перуански джинджифил си хапваха най-вече в Испания, Нидерландия и Щатите. В Перу джинджифилът е традиционен илач. Всъщност страната е четвъртият най-сериозен износител в света – след Китай, Тайланд и Индия. 

И Васко си е хапвал джинджифил, чесън и лимони, които се ползват много в перуанската кухня.

Обаче недостиг в Перу е имало. И на джинджифил, и на лимони, и на маски, и на тоалетна хартия. „Лично видях в първия уикенд, когато започна карантината, как една жена беше с три колички в супермаркета. Едната – догоре с тоалетна хартия, другата с лимони, маски. Беше малко паническа, апокалиптична ситуация”, спомня си Васил. Следват ограничения колко може да се купува в магазините, но като цяло продуктова криза не е имало.

Иска ли Васко да се върне при лимоните и ламите?

„Със сигурност бих се върнал. Имам интереси да видя и надолу Андите, до Патагония, Чили, Аржентина, Бразилия. Осъзнах колко са различни. Малко преди да замина, имах този може би европейски поглед – като кажеш Латинска Америка е една обща култура, латиносите. Но осъзнах, че дори в една страна, и то Еквадор, която е по-малка от Перу, има толкова разновидности на езиците, на културите, на расите, на храната, на музиката, че и на самия начин на говорене на испански между планината, джунглата и брега. И в Азия съм прекарвал време, и в Европа, за мен от трите континента, на които съм живял, това е най-впечатляващият от гледна точка на богатство на природата и на интересна култура, с която се сблъсквам. Така че със сигурност ще се върна, но не мога да кажа кога и дали ще е в Перу или в някоя друга държава”.

Искате да посетите Перу и то точно сега? Чуйте цялото интервю с Васил Стефанов в звуковия файл. 

Снимки в публикацията: Васил Стефанов