Това е една прашинка от богатото детско творчество, оставено ни от Цоню Калчев и представено от децата от детска градина „Сладкопойна чучулига“ в родното му село Джулюница на празника за 150-а годишнина от неговото рождение.
Цоню Калчев е богатство, сподели Савина Димова, която лично го е познавала. „Цоню Калчев, учители бяха семейни. Красота беше, познаваме го".
Продължава дарителската инициатива родната къща на Цоню Калчев да стане литературен музей. Преди две години местните хора от Джулюница събраха 2500 лева и откупиха от наследниците родната къща на детския писател, разказва инициаторът на кампанията Иван Манев:
„С Цоню Калчев аз съм комшия и от малък съм израснал покрай къщата и се заех с това да събера пари да я възстановим. Събрахме всички пари, дадохме ги на Регионалната библиотека чрез нотариус. Къщата се държи от внучка на Цоню Калчев. Можеха и така да я дадат къщата, но ние събрахме 2500 лева. Къщата трябваше да я възстановим, както е била в първоначалния си вид, музей. Аз съм събрал всички стари работи, само да стане къщата - да я застелим с черги, с диканя, долап, както е имало навремето. Но какво се случи - не можа да се направи нищо досега и е в отчаяно състояние къщата.“
Дарителската кампания за възстановяване на къщата на автора на „Сладкопойна чучулига“ продължава, посочи директорът на Регионалната библиотека във Велико Търново Калина Иванова:
„В момента е направено архитектурно заснемане на родната къща и след това трябва да се търсят средства чрез определена програма или проект, надяваме се и с подкрепата на община Лясковец да се предприеме ново изграждане на родния дом на Цоню Калчев с идеята той да се превърне в един културен център и не само жителите на село Джулюница, а може и от цялата област, и от страната да се организират различни литературни прояви тук, на място.“
За 150-ата годишнина на Цоню Калчев Великотърновската библиотеката с финансовата подкрепа на Министерството на културата издаде юбилейна книга със статии за живота, творчеството и приноса на поета за развитието на българската литература, спомени на роднините и земляците за него, снимков материал, информация за езиковедските аспекти и поетически преображения в творчеството му, както и раздели, в които са поместени издавани и назидавани стихове и приказки на Цоню Калчев.
Цоню Калчев е от бедно градинарско семейство, завършва педагогическо училище и три десетилетия е учител в родното си село Джулюница, където основава читалище и разкрива вечерно училище за възрастни, и не спира да създава детско творчество, разказва пенсионираният учител Игнат Игнатов, организатор на честванията за 100-ата и 110-ата годишнина от рождението му:
„Един от родоначалниците на детската поезия в България, личен приятел на Иван Вазов. Трябва да го тачим и помним, защото той се ражда в епохата, когато се възстановява българският Великден. 20 години преди него се ражда Иван Вазов. По-късно стават много добри приятели, даже той е бил канен от Иван Вазов да дойде на работа в Народния театър, когато Вазов е бил директор, и връзката се поддържа постоянно. 30 години е бил главен учител“, каза Игнат Игнатов.
Цоню Калчев умира на 71-годишна възраст на 18 февруари 1942 година. Малко известен факт е, че по идея на Цоню Калчев от края на 19-и век в България започват националните чествания за рождението на Апостола Васил Левски.
Целия репортаж на Здравка Маслянкова можете да чуете в звуковия файл."Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга- "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..
Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София. На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..
Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..
Фотографията дава възможност да разказваш. Това каза в предаването "РадиоТочка" актьорът Владимир Карамазов, който е и награждаван фотограф. "В последната година и половина се пренасочих към най-смислената част от фотографията, заради която исках да стана фотограф, защото исках да започна да разказвам моите истории и темите, които мен ме..
"Музиката винаги е с мен, независимо къде се намирам". Това каза в интервю за предаването "Хоризонт за вас" и рубриката "От другата страна на Радиото" музикалният редактор Марина Маринова, която е и водеща на "Музикална шарения". Тя работи в БНР от година и споделя, че се чувства точно на мястото си. "Може би слушателите ме свързват с народната..
"Казвам се Емил Пеняшки и съм на много години вече", казва актьорът, който преди 40 години става част от врачанския театър. "Аз се опитвам да не съм постоянно в роля. Надявам се като изляза от сцената да не съм в роля. Опитвам се да съм си аз." За него най-важното е семейството и децата. След това са мечтите. Съпругата му Капка Пеняшка също е..
Писател, учител, журналист, общественик - такъв е Мартен Калеев. Литературата го среща с добрите хора, с благородни намерения и с горещи сърца. Най-голямото качество на човека е да премълчава, казва авторът на "Всичко и нищо", "Тъгата идва привечер", "Очите на жаждата". Когато даваш, получаваш повече, убеден е Калеев. "Най-голямата..
Екстремно високите температури ще продължат до четвъртък. Това предупреждение отправи климатологът Симеон Матев, главен асистент в..
От година на година лятото в Силистренско става все по-горещо, а зимите все по-меки. Последно Дунава е замръзвал през 2017-та година, а жегите при..
Ако е възможно да се излезе от олигархичната машина, в която България е потънала до шия, единственият начин, познат от античността, е..