Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Хора с увреждания постигат своите малки върхове

Проектната заетост е основен проблем, искат от държавата трайна политика

| обновено на 15.09.20 в 15:26
Дневен център за хора с увреждания в Хасково
Снимка: БТА

Липсата на работа е един от сериозните проблеми пред хората с увреждания, които имат изградени умения за това. Проблемът е, че трудовата им реализация най-вече е по проекти, които имат определен срок и след това хората с увреждания отново остават без препитание и доходи.

Над 120 души с увреждания са получили различна подкрепа през последните 10 години в Дневния център, създаден от фондация „Милениум“ във Велико Търново и подкрепен от общината. С малки крачки всеки ден хората с физически и ментални увреждания извървяват в тези центрове с помощта на психолози, социални работници и трудотерапевти своите малки върхове и се събраха, за да ги отпразнуват. По този път върви и 49-годишната Стела, която посещава Дневния център от 5 години, получава ниска пенсия.

„На първо място общуване с хора и умения - шием гоблени и такива неща. Бих поискала от държавата програми за работа. Не сме по-различни, ние по принцип сме здрави и можем да работим“. 

Работодателите трудно наемат хората с увреждания, които имат умения за различни дейности, а кооперациите на хората с увреждания в условията на икономическа криза  са още по-затруднени. 

Социалните услуги са на ниво, но най-важно е да се създаде трудова заетост на хората с увреждания, защото това е тяхна потребност, но и конституционно право, което често се нарушава, коментира Росица Димитрова, директор на социалната дирекция в община Велико Търново. По програмите за обучение и заетост за хората с увреждания общината е успяла да устрои на работа 27 души, поясни Димитрова.

Голяма част от тези хора са портиери в детски градини, в училища, в детски ясли, което смятам, че е много добре, защото тази модерна думичка, която казваме - социално включване и превенция на социалната изолация, за мен най-пълноценно се осъществява, когато хората с увреждания са на трудовия пазар".

Проблемът е, че повечето работни места са по проекти, които имат определен срок. „Какво става с тези хора след това - нищо“, споделя с болка Албена Добрева, която работи в социалната сфера и е майка на 22-годишна дъщеря с увреждане, позволяващо A трудова заетост.

„Трябва да имат начин и място да работят, да бъдат полезни на себе си, макар че едва ли очакваме да произведат нещо много и да бъдат безкрайно реализирани. Моята дъщеря в момента ходи по проект на работа - 4 часа. Проектът свършва след два месеца и аз не зная как да ѝ обясня защо вече няма да ходи да чисти никъде, защото просто проектът свърши".

"Не би следвало това в България да става на проектен принцип. Би следвало да бъде постоянен ангажимент не само на Министерството на труда и социалната политика, трябва да бъде ангажимент на всеки, защото никой няма в джоба си индулгенция, че утре на него няма да му се случи“, коментира още Албена Добрева.

Не по-малки са и проблемите на семействата с деца с увреждания. „Имаме финансова подкрепа от държавата, но е необяснимо защо консумативите и помощните средства за децата и хората с увреждания са толкова скъпи“, споделя Георги Георгиев, баща на 11-годишен син, болен от детска церебрална парализа. За вертикализатор семейството е платило 2 500 лева. Количката, с която го разхождат, струва 1300 лева. „Такава мога да купя и от магазин за детски стоки, но за 500 лева“, пояснява бащата.

„Трябва примерно, ако искаш нещо, пишеш, че получаваш три-четири консуматива, да вземеш парите, реално да платиш едно нещо, но да са ти финансирали няколко консуматива и някакви врътки правят, за да ти дадат цялата сума. Това е една административна тежест, която дори самите хора, които работят във фонд “Социална закрила“ към социалното министерство се налага да правят разни комбинации, с които те самите да ни помогнат на нас“.

По Националната програма за заетост до 10 хиляди лева субсидия може да получи работодател, за да осигури достъп до работно място на хора с увреждания. Същата сума е предвидена и за приспособяване на работната среда към специфичните нужди на работници с трайни увреждания. За квалификация и преквалификация са предвидени до 1000 лева. 

Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Монумент в Молдова в памет на жертвите от  аварията в Чернобил

Плътно информационно затъмнение у нас 7 дни след идването на облака от Чернобил

38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е  преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години.  В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..

публикувано на 26.04.24 в 10:35
Снимката е илюстративна

Община Божурище и местната общност - съюзени срещу канадски инвеститор. Събират подписи за референдум

Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..

публикувано на 26.04.24 в 07:14

Шокиращи "шедьоври" от световната кулинарна култура

От божествените деликатеси през традиционно, простичко, носталгично и убийствено вкусно приготвени храни, през екзотично звучащите и пропити от оригиналност кулинарни изобретения....в "Изотопия" стигнахме до противните, отблъскващи, шокиращи измерения на световната кулинарна култура.... Дълбоко в хранителните табута навлиза Автономията за..

обновено на 25.04.24 в 13:06
Снимката е илюстративна

"Коренът ни вика да се приберем." От чужбина до село - защо?

След години живот в чужбина млади семейства в Габровско избират да живеят на село и да се върнат към корените си. Те ще се съберат на среща в Трявна в рамките на кампанията "ЗАвръщането" , започнала в края на 2022 г. Историите си ще разкажат млади хора, завърнали се от Англия, Германия и Дания. Целта на кампанията и на срещата е да се..

публикувано на 24.04.24 в 06:59
Елица Йорданова

Елица Йорданова - между Канада и България

В 43 - ти епизод на рубриката "Америка-илюзии и реалности" гост е учителката по музика Елица Йорданова , която живее в Мисисага, един от сателитите на Торонто повече от 30 години, но не е спряла да се връща в България и да създава нови културни мостове между  двете страни. САЩ са единствената страна, с която граничи Канада . Всички други..

публикувано на 22.04.24 в 09:59
Глория Костадинова - Петрова

Глория Костадинова - Петрова: Разказваме вдъхновяващи истории от врачанския край с щипка хумор

Глория Костадинова - Петрова  на 24 години от Враца е гост в  рубриката ни "Горещи сърца" .  От дете тя е  отдадена на книгите, литературата и творческото писане . Участва в ученически конкурси за поезия и пише първия си роман, когато е петнайсетгодишна.  Увлечението и  страстта към литературата са споделени и в семейството ѝ . Със..

публикувано на 22.04.24 в 09:22
Анна Ризова и театралната школа

Анна Ризова в рубриката "Горещи сърца": Уча децата, че трябва първо да обичат себе си!

За нея няма невъзможни неща. Но най- важното за нея е да накара децата, а и възрастните да повярват в силата на изкуството и познанието. Тя е на 30 години, вече е усвоила няколко професии. Завършила е театрално изкуство, докторант е по "Кинознание и телевизия", преподава на студенти в Югозападния университет, работи като експерт "Реклама" в Радио..

обновено на 21.04.24 в 09:30