Събитията от 1940 година оживяват. Всеки посетител може да усети историческата значимост на Крайовския договор, парадното влизане на българската армия в Добрич, както и завинаги променените човешки съдби.
В първата част на изложбата са експонатите, представящи самото подписване на договора и влизането на администрацията и армията в Южна Добруджа, случило се между 7 септември и 1 октомври. Експозицията съдържа и богат снимков материал от различни градове в Добруджа. Може да се види кметското бюро на тогавашния управник на Добрич Кирил Старцев и възстановка на посрещането на българските войници от местното население, разказва Живко Марков от отдел „Нова и най-нова история“.
"Писалката на генерал-лейтенант Георги Попов, който е назначен за генерал управител на Южна Добруджа. Той е бил член на българската делегация в Крайова. Това е неговата писалка, която той използва в Крайова и с която той разписва не самия договор, а картата с новата граница между България и Румъния. Тази карта е приложена към договора", поясни Живко Марков.
Новото в изложбата са копринени кърпичките с лика на Стефан Караджа, които са били изработени от тогавашното дружество „Майчина грижа“ и с които са закичвали българските войници и официалните лица на 25 септември. Цялата първа част на изложбата представя опиянението и радостта на жителите на Южна Добруджа, затова втората част от нея е отделена за другия аспект на тези исторически събития, свързан с преселването на над 67 000 севернодобруджанци, които остават под румънска власт.
За тъгата от напускането на родните домове и дългия преход, коствал живота на мнозина, разказва Лена Кирилова от отдел „Етнография“.
"Често зад политическите решения, зад успешната дипломация, зад величавите исторически събития се крият съдбите на хора, които невинаги тръгват по един лек път, защото зад целия този възторг, зад цялата тази радост, която виждаме по фотосите и документите, остава скрита болката, тъгата на 67 хиляди българи, които в мразовитата, изключително дъждовна есен и сурова зима на 1940 поемат трудния път на преселението."
Достигайки до Южна Добруджа те са принудени да се справят и с недотам гостоприемното отношение на местното население. За тях новодошлите са изостанали, дрехите им са старовремски, обичаите им са непроменени от десетилетия.
"Въпреки всичко надеждата и непоколебимата вяра, че те ще се вкопчат в майката земя, надделява и животът отново продължава", изтъква Лена Кирилова.
Целия репортаж можете да чуете в звуковия файл.За Великден майстори от Северозападната задруга за стари занаяти подариха на врачани параклис. Той е оформен в хралупата на стара черница в двора на етнографския музей във Враца. Засега в естествената кухина в дървото има красиво изографисана икона на св. Богородица, пана с иконостасна дърворезба, метален кръст и свещник. Те са..
"Това е много малък хербариум, между 15 000 и 20 000 вида . Има с над милион и половина образци. Цяла сграда – само хербариум. Ние сме още малки, скромни". Така ботаникът гл. ас. д-р Сълза Палпурина описва хербариума на Националния природонаучен музей в предаването "Изотопия" , докато показва експонатите, скрити за посетителите, но..
До 7 май партиите в Кърджали трябва да обявят своите листи и техните водачи за участие в извънредните национални избори на 9 юни. Засега единствено партия „Възраждане“ съобщи имената на кандидатите и първа се регистрира в Районната избирателна комисия. Пет са мандатите за област Кърджали. Четири от тях получава ДПС, като интригата за последния..
В поредния епизод на рубриката “Америка - илюзии и реалности” гост е Севдалин Духнев - майсторът на тъпани и мебели. Роден в Силистра , живял в София, от 20 години заедно със семейството си е част от българската общност в Чикаго. Казва, че не прави планове за бъдещето, но много му се иска един ден да се върне там, където е роден и да продължи да..
Днес, когато православният свят празнува Вход Господен в Йерусалим - празникът на възторженото посрещане на Христос в светия град, ще ви направим съпричастни на една история за вярата и чудодейната й сила. Ще ни я разкаже Петър Вутов от мездренското село Игнатица. Пенсиониран инженер, дипломиран богослов, страстен писател и задълбочен..
38 години след атомната трагедия в Чернобил проф. Димитър Вацов завършва свое изследване по темата, което ще бъде издадено в книга. Проф. Вацов е преподавател по философия и основател на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания. Т ой започва изследването си преди близо 4 години. В интервю за БНР авторът на изследването изрази надежда,..
Канадска минодобивна кампания има зелена светлина за проучвателни сондажи за второто тримесечие на тази година в района на село Златуша, община Божурище. Селото се намира на 20 километра от столицата. Инвеститорските намерения срещат силен отпор от местната общност. Събират се подписи за провеждането на местен референдум . Подписката ще..
Ако човек има вяра, за него винаги има слънце след мрака и винаги има надежда . Това каза актрисата Ели Скорчева, специален гост в предаването..
Без идеята за себеизграждане трудно можем да влезем в епопеята на Кръста . Това каза пред БНР проф. Валери Стефанов, литературовед, преподавател в СУ..
Сюжетът на Разпятието се променя в иконографията през вековете. Това каза пред БНР проф. Зарко Ждраков, изкуствовед, преподавател по История на..