Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Милчо Манчевски: Истината в изкуството често е по-важна от фактологичната

Лесно е да счупиш прозорец, по-трудно е да смениш стъклото, казва режисьорът

Милчо Манчевски
Снимка: Ани Петрова

„Постоянно се боря с проблема за истината и измислицата. Тази истина, тази истинност, която художествената измислица предлага, често е много по-важна от фактологичната истина. Истината сама по себе си се състои от факти и е нещо, което журналистиката или историята представят. Изкуството се занимава с вид истина, която е в съвсем друга плоскост. Усещането да си влюбен, усещането за огромна загуба - този вид истини, които изкуството може да комуникира, са често по-важни от фактологичната истина.“ Това каза в интервю за "Хоризонт" режисьорът от Северна Македония Милчо Манчевски.

Неговият филм „Върба“ открива "София филм фест".

„Дървото и символизмът, закодиран в него, присъстват в много култури, особено в славянския фолклор. Формата й, нейните клони не отиват към небето, те се връщат към земята, сякаш за да докоснат отново корените и да сътворят кръг. Те не се чупят, те просто се огъват и оцеляват“, посочи режисьорът, който бе гост на предаването "Хоризонт до обед".

Запитан за влиянието на политиката в изкуството Манчевски коментира, че тези процеси винаги са съществували, но сега вече са по-видими:

Киното е доста скъпа играчка. Изключително въздействаща и влиятелна играчка. Поради тази причина то винаги е страдало от най-различни видове натиск. От една страна имате комерсиалния натиск, който е идеологически по някакъв начин. Всеки филм съдържа в себе си идеологическа позиция. Един екшън филм също е политически филм. От друга страна – натискът на хората, които финансират киното, има натиск и от филмовите фестивали. Но сега то се артикулира и обявява и става нещо, върху които дебатираме.“

„Политиката подсилва разрушителните импулси, омразата и расизма и виждаме политици, които извличат полза от това. Те не биха били избирани, ако не съществуваха расизъм или пък национализъм. От друга страна, ако национализмът не съществуваше, тези политици не биха излезли изобщо напред. Отнема толкова усилия да се правят конструктивни неща, да се изрази привличане и разбиране. Толкова е лесно да счупиш прозорец, но отнема много време да смениш стъклото, да направиш прозореца, да го купиш...“, отбеляза още Манчевски.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Превод в ефир: Стефан Прохоров
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Проф. д-р Мирослава Кортенска

Проф. Мирослава Кортенска: След пандемията от коронавируса ще настъпят промени в театъра

При изолацията заради коронавируса разбрахме какъв е смисъла на училището, университета, театъра, киното, каза за БНР проф. д-р Мирослава Кортенска. "Не само във връзка с тяхното съдържание, това е едно средище, където ти отиваш там и контактуваш - виждаш свои колеги, приятели, разменяш реплики, този контакт много им липсва",..

публикувано на 30.10.20 в 17:21
Никола Викторов

Борба и поезия в живота на Никола Викторов

Петкратният вицешампион по борба свободен стил за младежи Никола Викторов издаде първата си стихосбирка, озаглавена „Сълзи на щастието“. 19-годишният младеж от Велико Търново съчетава ежедневно тренировки и лекции, с които се подготвя за бъдещ пиар. Никола Викторов е част от националния отбор по борба. Мечтае за олимпиада. Не се..

публикувано на 26.10.20 в 13:09
Джамал Бошнаков

Джамал Бошнаков поправя обувки на народни цени вече 65 години

Повече от 65 години единственият обущар в Девин и още две съседни общини поправя обувки на хората на народни цени. 83-годишният Джамал Бошнаков е наш гост в рубриката "Горещи сърца". С носталгия Джамал разказва, че днес няма интерес към професията му, но пък се гордее, че е единствен в района на Девин, Борино, Доспат, та чак до Смолян. "..

публикувано на 25.10.20 в 06:21

Стоян Алексиев: Човеколюбието започва да има образ

„ Аз не правя нещата, аз ги живея и ги излъчвам . Гледам нашите български филми като един живот. И си казвам, че животът на всеки от нас е един филм. А когато гледам филм, си казвам – защо е толкова кратък животът и пълен с грешки, с мечти, с илюзии“. Това сподели пред БНР актьорът Стоян Алексиев. Той определи себе си като човек, „ роден..

публикувано на 23.10.20 в 17:26

Здравко Петров: Изборът на музика е цяла наука

„Обичам точните науки. Музиката е едно от най-точните изкуства “. Това сподели в рубриката „От другата страна на радиото“ на предаването „Хоризонт за вас“ музикалният редактор Здравко Петров. Преди да започне да избира музиката за предаванията на програма „Хоризонт“, Здравко е бил част от програма „Христо Ботев“ на БНР. Той е и..

публикувано на 23.10.20 в 16:11
Проф. Леандър Литов

Проф. Леандър Литов: Един от новите продукти на ЦЕРН е апарат за обдишване на пациенти

Животът тръгва от някъде и Вселената все започва от някъде - наречете го Бог, търсете отговора в звездите, в опитите на физиците да обяснят началото на всичко. Леон Ледерман, Нобелов лауреат по физика, когато започва да пише научнопопулярна книга, използва названието божия частица за най-малкия открит досега елемент, от който възниква материята...

публикувано на 22.10.20 в 15:50

Зураб Церетели, за когото няма вчера, има само утре

От днес до 15 ноември столичната галерия „Графикарт“ ще покаже рисунки, графики и монотипии на Зураб Церетели . От възхита до възмущение - 86-годишният грузински скулптор и художник предизвиква полярни оценки от десетилетия. В София ще бъдат показани за първи път негови графични листи, монотипии и рисунки. Освен като творец, Зураб Церетели..

публикувано на 19.10.20 в 12:42