Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Кой ще застане начело на „голяма“ Германия след ерата Меркел

Снимка: ЕПА/БГНЕС

„Прекалено голяма за Европа, но прекалено малка за света“ - това са думи на Хенри Кисинджър по повод, но преди обединението на Германия. 30 години по-късно кой ще застане начело на „голяма“ Германия след ерата Меркел? След два месеца предстои конгресът на управляващия Християндемократически съюз, който трябва да избере нов лидер, а традицията повелява той да бъде и партийната номинация за канцлер.

Още един повод да погледнем напред ни дават местните избори в най-голямата провинция Северен Рейн-Вестфалия, където ХДС на министър-председателя Армин Лашет затвърди позициите си на водеща партия. Именно от Северен Рейн-Вестфалия идват и всички кандидати за лидерския пост в ХДС - освен Армин Лашет в тандем със здравния министър Йенс Шпаан, това са председателят на външната комисия в Бундестага Норберт Рьотген и яростният противник на Меркел, консерваторът Фридрих Мерц.

Около 40% е рейтингът на ХДС в момента, но тази подкрепа е по-скоро за канцлера Ангела Меркел, а не за партията. Достатъчно ли е доброто представяне на местните избори за Армин Лашет, за да спечели надпреварата за лидер на ХДС? Това коментира пред БНР политологът проф. Емануел Рихтер от университета в Аахен, родния град на Лашет.

"Със сигурност не е достатъчно. Лашет води политика, която не се харесва на всички в партията. Това е политиката на баланса. А християндемократите като че ли вече не подкрепят този път, по който ги поведе Ангела Меркел. Така че сега въпросът, пред който се изправя ХДС, е дали да продължи да следва този курс. Фридрих Мерц е идейният противник, който олицетворява консервативното начало на Християндемократическия съюз".

"Първата ми работа, когато през декември бъда избран за председател на ХДС, ще бъде да си върнем избирателите и членовете, които ни обърнаха гръб", така звучи самоувереният Фридрих Мерц. Най-големият му противник е … самият той. Известният с красноречието си християндемократ за пореден път влезе в ненужни словесни битки. Този път срещу здравния министър Йенс Шпаан, който преди три години сключи брак с партньора си:

"По въпроса за сексуалната ориентация - това не засяга никого другиго, стига да се спазват законите и да не засяга деца, защото това за мен е червена линия".

В ребуса около партийното лидерство и номинацията за канцлер трябва да включим и баварския премиер Маркус Зьодер, най-харесваният политик в Германия след Ангела Меркел. Лидерът на по-малката посестрима партия на ХДС е предпочитан от мнозина за следващ канцлер. Затова се заговори за компромис - Зьодер става кандидат-канцлер на ХДС/ХСС, а младият здравен министър Шпаан - председател на християндемократите. 

Проф. Рихтер коментира в предаването "Събота 150":

"Да, този вариант е напълно възможен. Рано е да отпишем Йенс Шпаан. Тъй като на конгреса може да се стигне до напълно изравнени позиции за Лашет и Мерц, здравният министър може да се окаже компромисното решение. Но преди това баварският премиер трябва да реши, дали иска да се кандидатира за канцлер".

"Без гласовете от Бавария никой в Германия не може да спечели избори. Това трябва да е ясно. Моето място обаче е в Бавария", повтори Маркус Зьодер, но изненада публиката със зелената си идея, 2035 година да бъде последната, в която в Бавария се произвеждат автомобили с двигатели с вътрешно горене.

"Много изненадващо за баварски премиер, Зьодер споделя напоследък някои „зелени“ идеи. Да не забравяме, че той е успешен политик, когото хората харесват заради последователността му, включително и заради поведението му по време на пандемията. Нещо, което не може да се каже за Лашет, например. Мерц няма възможност да демонстрира способностите си, защото не заема никакъв пост. А Рьотген е „само“ председател на външнополитическата комисия в парламента. Всичко това е от полза на Зьодер, който може спокойно да изчака, преди да заяви дали иска да се впусне в надпреварата за канцлерския пост. Той продължава да води в допитванията за кандидат-канцлер. Пандемията показа, че Зьодер може да ръководи по време на криза, а това е нещо, което хората оценяват и търсят. Защото пандемията няма да е последната криза, пред която се изправяме. Мога да си представя, че точно такива политици, които управляват „със силна ръка“ са харесвани от хората. Но всичко това е в сферата на спекулациите, защото за делегатите на конгреса на ХДС изборът на кандидат-канцлер от по-малката посестрима партия съвсем няма да е лесен", подчерта проф. Рихтер. И се връща на образа на германския канцлер в чужбина, където все по-често се питат, накъде ще тръгне Федералната република с канцлер Фридрих Мерц?

"В никакъв случай няма да постави под въпрос интеграцията в ЕС и ролята на Германия. Но си мисля, че ще заложи на икономическия интерес. Германия и сега е водещата икономическа сила в ЕС, но с канцлер Мерц мога да си представя, че това ще се превърне в акцент на външната политика. В същото време нека не забравяме, че християндемократите няма да управляват сами. Зелените вече дават сигнал, че могат да си представят коалиция с ХДС и в такъв случай зелената политика ще бъди силно застъпена. За правителство с канцлер Мерц не само неговите убеждения ще са от значение. Той ще трябва да сключва компромиси със Зелените. Мерц обаче едва ли е най-добрият пример за политик, готов да търси компромиса".

ЕС преживява съдбоносни времена и е много важно, кой ще управлява в Берлин, когато на карта е заложено бъдещето на общността, и дали ще се раздели на ядро и периферия, или ще върви към федерация.

"За интеграцията в ЕС германският канцлер има много голяма тежест. Намирате ме на конференция с евродепутати и представители на ЕК, и мога да Ви кажа, че Брюксел е силно притеснен от конфронтацията, която вече доминира срещите на върха. Някои страни от Източна Европа откровено се стремят към „частично“ членство в ЕС и не са съгласни да споделят произтичащите от това задължения и отговорности. Имам предвид Полша и Унгария, разбира се. При коалиция в Берлин между християндемократите и Зелените, мисля че Германия ще е в синхрон с политиката на ЕК, която поставя силен акцент върху опазването на климата. Тогава Европа може да се превърне в онази част от света, където големите, съдбоносните за човечеството въпроси, какъвто е климатът, са във фокуса на политиците".

Цялото интервю на Весела Владкова с проф. Емануел Рихтер в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Пентагонът е подготвил оръжейни доставки за Украйна в размер на 1 милиард долара

Пентагонът е подготвил оръжейни доставки за Украйна в размер на 1 милиард долара, съобщава Асошиейтед прес. Доставките ще станат възможни веднага щом Сенатът одобри законопроекта в помощ на Киев, гласуван в събота от Камарата на представителите, и след като президентът Джо Байдън го подпише. В текста са предвидени общо 61 милиарда долара..

публикувано на 23.04.24 в 22:59

Задържан по подозрения в корупция е заместник-министърът на отбраната на Русия

В Русия беше задържан заместник-министърът на отбраната Тимур Иванов. Той е заподозрян за получаване на подкуп в особено големи размери, съобщиха от Следствения комитет.  На президента Владимир Путин и на министъра на отбраната Сергей Шойгу е докладвано за задържането, заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков. В качеството си на..

публикувано на 23.04.24 в 22:51
Петър Витанов

Петър Витанов няма да бъде кандидат за следващ мандат в ЕП

Евродепутатът  от БСП Петър Витанов няма да бъде кандидат за следващ мандат.  Според него социалистическата партия ще излъчи най-много двама евродепутати на изборите на 9 юни, и предполага, че водач на листата ще бъде Кристиян Вигенин. Витанов беше категоричен, че няма да бъде номинация и на партия " Солидарна България": "Водил съм многократно..

публикувано на 23.04.24 в 22:46

Учени и бизнес работят за създаване на мрежа от изследователски ВУЗ-ове у нас

Над 260 български учени от Софийския университет "Св. Климент Охридски" и техни колеги от висши училища в чужбина и бизнесът работят за създаване на мрежа от изследователски висши училища у нас в рамките на проекта SUMMIT - СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ - МАРКЕР ЗА ИНОВАЦИИ И ТЕХНОЛОГИЧЕН ТРАНСФЕР, финансиран по Националния план за възстановяване и..

публикувано на 23.04.24 в 22:25

Сунак обеща още милиарди за отбрана

Британският премиер Риши Сунак обеща още милиарди за отбрана, за да се противопостави на заплахите от "оста на авторитарнити държави", както се изрази, съобщи Би Би Си.  Това стана по време на посещението му в Полша.  Сунак каза, че военните разходи на Обединеното кралство ще се повишат до 2,5% БВП до 2030 година.  Той подчерта, че Обединеното..

публикувано на 23.04.24 в 22:05
Доналд Тръмп в съдебната зала в Ню Йорк, 15 април 2024 г.

Издател на таблоид даде показания в процеса срещу Тръмп

Бившият издател на таблоида "National Enquirer" даде пръв показания в процеса срещу бившия президент на САЩ Доналд Тръмп в Ню Йорк. Делото срещу Тръмп продължава с разглеждане на нападките му срещу свидетели 72-годишният Дейвид Пекър свидетелства, че по време на кампанията за президентските избори през 2016 година е имал договорка..

публикувано на 23.04.24 в 21:55
Еван Гершкович

Руски съд отхвърли нова жалба на Гершкович от WSJ срещу задържането му по обвинение в шпионаж

Руски съд отхвърли днес поредната жалба на журналиста на "Уолстрийт джърнъл" Еван Гершкович срещу предварителното му задържане по обвинение в шпионаж. Той бе задържан от Федералната служба за сигурност на 29 март миналата година и така стана първият американски журналист, арестуван по обвинение в шпионаж в Русия от времето на Студената война...

публикувано на 23.04.24 в 21:52