Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Защо законодателният продукт трайно се влошава

Доц. Наталия Киселова: Бързата писта води до некачествени закони

Законодателната програма на правителството преди беше формална, а сега въобще я няма, казва юристът

Наталия Киселова
Снимка: БНР

Стремежът къма бърза писта в законодателния процес произвежда некачествени закони. Тази позиция изрази пред БНР преподавателят по конституционно право доц. Наталия Киселова. 

„Причините са много, но могат да бъдат сведени до една – стремеж за бърза писта в законодателния процес. Няма да се обсъжда със заинтересовани страни, няма да видим дали може без промяна в закона, дали трябва да променим практиката на прилагане на закона. Най-лесно е да го изменим“, посочи Киселова в предаването „Преди всички".

При преглед на парламентарната дейност от последните 10, 20, 30 години, се открояват трайни тенденции, водещи до некачествено законодателство, обобщи преподавателят.

„Правилото е, че правителството внася законопроекти. За съжаление обаче значителен е вече делът на законопроектите, които внасят отделни народни представители или група народни представители.“

Делът на законопроектите на народни представители е приблизително 70% срещу 30 на сто, внесени от правителството. Преди време съотношението е било обратното – 70% от законопроектите са били внасяни от правителството, отбеляза доц. Киселова и допълни, че практиката в парламентарните държави с улегнали традиции е да преобладават правителствените законопроекти. Причината:

Експертността на служителите в правителствените служби е много по-голяма от капацитета на отделен народен представител. Освен това се предполага, че правителството ще направи разчети колко ще му струва след това прилагането на закона.“

Доц. Киселова акцентира върху липсата на правила за проектозаконите, внасяни от депутати, както в настоящия, така и в миналия парламентОт 2009 г., вече повече от 10 години, няма съвет по законодателството към председателя на Народното събрание, изтъкна Наталия Киселова, според която „трябва народните представители да са готови да чуят негативни становища, да чуят критика.“

„На първо място трябва да спре това безогледно внасяне на предложения между първо и второ четене или през преходните и заключителни разпоредби на един закон. Трябва да спре това състезание между народните представители кой ще внесе повече законопроекти. Трябва да се помисли за качеството на кандидатите за народни представители, не на последно място – за възстановяването на дейности, предпарламентарни, които подготвят качествени законопроекти. И не на последно място – законодателната програма на правителството преди беше формална, а сега въобще я няма. Така всеки знае, че когато се „отваря“ един законопроект, всички, които имат намерения нещо да се добави, да се промени, могат да се обърнат към съответния министър“, коментира преподавателят по конституционно право.

За голяма част от законодателните проблеми се прави опит за разрешаване през вето на държавния глава или сезиране на Конституционния съд, но това са последващи мерки, които са не просто продължителни, а водят до това „върху кръпката да се прави кръпка и това допълнително да влошава качеството на закона“, подчерта Наталия Киселова.

Много са редки случаите, в които президентско вето е било одобрявано и това важи не само за сегашния държавен глава, отчита още юристът.

Проблемът във ветата е, че много коректно и детайлно са аргументирани кои разпоредби не са в съответствие с Конституция или с международен акт, или с действащо законодателство. Ветото е много по-широка възможност за коригиране на закона в сравнение с Конституционния съд.“

Ако правеха нещо умно, можеха дори да отхвърлят президентско вето, след това да подобрят закона. За съжаление обаче тази политика на инат – винаги да бъде моето, да бъде нашето води до това качеството на законите още повече да се влоши.“

Запитана за експертизата по проекта на ГЕРБ за нова Конституция доц. Киселова посочи, че управляващите не са подходили с намерението да се подобрят конституционните текстове, а с идеята да спечелят време, затова е скептична, че професионалната общност ще се включи активно в дебатите.

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Анастас Стефанов: Българското общество е съществено подвластно на конспирации

Конспиративната теория на психологическо равнище е своеобразен реванш за големи части от обществата по света – реванш спрямо нещо, което не може лесно да бъде обяснено, че е разкрито, демистифицирано. Това каза пред БНР политологът Анастас Стефанов от Изследователски център  „Тренд“.  Последното проучване на центъра показва, че 40% от..

публикувано на 25.11.20 в 09:29

Проф. Любима Деспотова: И обрив може да бъде симптом на Covid-19 при децата

Масово тестване на децата у нас би дало представа какво се случва с тях по време на тази епидемия . Тази позиция изрази пред БНР педиатърът проф. д-р Людмила Деспотова - Толева. Проучване показва, че ролята на децата в разпространението на вируса е много по-голяма, отколкото сме смятали досега , изтъкна тя. „Изглежда вирусът по-рядко..

публикувано на 24.11.20 в 10:40
Евгений Дайнов

Евгений Дайнов: При „влизането“ ни в Запада той вече беше по-лоша версия на себе си

„В края на 50-те и началото на 60-те години се ражда ясен пакет идеи що е то човек и как да живее.  1962 г. ми е основната дата, когато пиша, че има едно такова сътресение на духа. Бийтълс изкарват от Love Me Do…" Така проф. Евгений Дайнов въвежда в новата си книга „Духът на времето - Как стигнахме от Love Me Do до Доналд Тръмп?“ 60 години..

публикувано на 23.11.20 в 13:34

Д-р Павлина Михайлова: Временно да се разкрият повече кръвни центрове за плазма

През последния месец нещата около плазмата драматично се промениха. Промениха се взаимоотношенията между участниците в процеса – кръвния център, лекуващия лекар и близките на болния, които искат да дарят плазма. Под натиск те започнаха да налагат свои правила. Това обясни пред БНР д-р Павлина Михайлова от Сдружението за лечение на Covid-19..

публикувано на 23.11.20 в 08:30
Коледен базар в София, 21 ноември 2020 г.

Поредна седмица под знака на коронавируса

„Ваксините срещу Covid-19 ще бъдат безплатни и доброволни“, заяви премиерът Бойко Борисов в седмицата, когато двама пациенти изгубиха живота си, след като чакаха повече от 40 минути да бъдат приети в пловдивска болница. 36-годишен мъж почина в Бургас, тъй като семейството му не успя да намери къде да бъде приет за лечение от двойна..

публикувано на 22.11.20 в 09:46

Морис Гринберг: За невербалните деца комуникацията е основен проблем

„ Комуникацията е в основата на всичко. Тя е основно право и особено за децата, които имат ограничения в тази насока, това е много сериозен проблем .“ Това каза пред БНР доц.  Морис Гринберг, преподавател в Департамент „Когнитивна наука и психология“ в Нов български университет. Чрез Фондация „Асист – помагащи технологии“ и с подкрепата на..

публикувано на 20.11.20 в 11:03
Бойко Борисов и Зоран Заев по време на официалната междудържавна среща в Скопие и Дойран, август 2019 г.

Станимир Панайотов: Борисов ще се опита да се превърне в бащица-обединител на Западните Балкани

Съвсем скоро премиерът и кабинетът ще смекчат позицията си за Северна Македония. Това прогнозира пред БНР  Станимир Панайотов, научен сътрудник към Института за социални и хуманитарни науки - Скопие и в Центъра за академични изследвания в София. „Твърдата позиция на Захариева или на кабинета – както искате я наречете, ще стане скоро за..

публикувано на 19.11.20 в 11:59