Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

Можем да разберем различните, когато отворим сърцето си за тях

Промяната в нагласите тръгва от съседа и стига до премиера

Снимка: Pixabay

На 15 октомври се отбелязва Международния ден на белия бастун. Как се справят зрящите хора, когато попаднат в свят на пълна тъмнина, в какъвто живеят хората с увредено зрение? Как „изглежда светът“, в който няма визия, а превес взимат останалите сетива, които се обострят и разгръщат в цялата си пълнота?

В София работи единственият засега не само в страната, но на целия Балкански полуостров „тъмен ресторант“, в който гостите могат да влязат в обувките на незрящите домакини.

Вечеря на тъмно е социален експеримент, в който хора с нарушено зрение въвеждат за кратко желаещите да се потопят в тъмнината. Гостите се адаптират в непрогледния мрак с помощта на звуци, допир и вкусове.

Посрещнати от незрящите служители, които тук не се наричат сервитьори, а домакини, прекрачваме прага на залата за хранене. Първите стъпки са плахи и несигурни. Не тъмнината, а неизвестността поражда страх. Чувството, че ще се спънеш в препятствие, ще паднеш или ще се удариш в стена не те напуска, докато не заемеш мястото си на масата. Да излезеш от зоната си на комфорт понякога е хубаво, разказва посетителят Боряна Драганова.

„С първите стъпки на влизането определено усетих дискомфорт, малко ми се сви под лъжичката. Имах усещането, че има стъпала и препятствия, които ще трябва да преодолявам и няма да знам къде са. Това беше страхът ми. Когато усетих стола и масата, определено се почувствах по-спокойна. Усетих, че в тъмнината човек се чувства много комфортно.“

Когато общуването между хората преминава в пълен мрак, комуникацията е пълноценна, а предразсъдъците и излишната суета - оставени на прага.

„Няма притеснението отсреща дали ме приемат в момента, как реагират на това, което казвам. Аз казвам това, което мисля и съм искрена и съответно от другата страна, когато друг говори, аз го чувам някак си по-ясно, по-добре, с цялата си същност, а не само с ушите си.“

В мрака разбиранията за храната също се преобръщат - в тъмното посетителите трудно различават сервираното в чиниите и до приключването на вечерята не знаят какво консумират. Усещат вкусове и аромати, които не са предполагали, че съществуват.

„Открих, че всяка хапка има по-различен вкус, когато не виждаш какво ядеш. Изключително удоволствие е да пиеш вино на тъмно“, допълва Борислава.

По време на интензивното емоционално преживяване гостите на ресторанта се доверяват на онези, за които животът в тъмнина е съдба, а не бягство от реалността. При  смяната на ролите незрящите хора се превръщат във водачи на виждащите. 

Преживяването променя нагласите. „Успях да придобия поне малко усещане за техния свят и колкото и да ме шокира, ме развълнува много. Смятам, че гледам с едни по-широко отворени очи на света, който ме заобикаля. Усетих колко силна може да бъде връзката със света, когато не виждаш“, споделя Борислава Драганова.

Трябва по-често да влизаме в обувките на различните от нас, за да живеем и собствения си живот по-смислено, уверила се е тя.

Тъмният ресторант е работното място на Милена Костадинова. Незрящата млада жена разказва, че хората с увредено зрение непрекъснато се сблъскват с дискриминация при търсеното на работа.

„Имаше един период, в който бях ходила на 50-60 интервюта и попадах на най-различни работодатели. Голяма част от тях не се интересуваха от моите умения. Да, има незрящи, които нямат необходимата квалификация, но има такива, които имат и е важно да бъде направена разликата. Което няма как да се случи, без да бъде даден шанс“, коментира Костадинова.

Промяна в обществените нагласи към хората с увреждания е и основната цел на кампанията „Мостове от хора за хора“. В нея отблизо се показват историите на вдъхновяващи делнични герои, които не спират да полагат усилия обществото да стане по-разбиращо и отворено към различните. Инициативата е на сдружението „Общност  МОСТОВЕ“. Всеки от членовете на неправителствената организация е водил своя лична битка, за да направи най-доброто за детето си или за свои близки с увреждания.

Промяната в нагласите трябва да тръгне от съседа, до министър-председателя. Тя е всеобхватна. От свободата на придвижване, до право на гласуване, право на работа, право на образование. Т.нар. достъпна среда, за която се говори, не са само тротоарите и плочките, а и адаптираното образование, достъпът до работни места, цялостното отношение към хората с увреждания – погледът към тях не като към хора, които нещо не могат, а хора с потенциал, които могат да допринасят  за обществото.“

В по-голямата си част обществото не познава моделите за общуване с хората в неравностойно положение, смята Милена Крумова, творчески директор в рекламна агенция. При срещите си с хора, страдащи от различни заболявания Крумова е усвоила правила, които улесняват комуникацията и изграждат невидими мостове на доверието.

Когато искаме да се снимаме до човек в количка, е добре да приклекнем до количката, защото така с един жест показваме съпричастност, а не да има разлика във височините.“

Боряна Драганова, която влезе в тъмния ресторант в началото на този репортаж, е майка на 22-годишно момиче, родено с детска церебрална парализа и множество увреждания. Тя е категорична, че от раждането на дъщеря си не е спирала да се сблъсква със стереотипно мислене и враждебно отношение. Когато водела сина си на детска градина заедно с дъщеря си, децата проявявали естествено любопитство и идвали при тях, докато родителите ги дърпали нервно настрани с думите – нямаш работа тук. Две десетилетия по-късно обществените нагласи не са се променили, отбелязва Драганова.

„Тя е в количка и не е контактна, не говори. Автоматично, когато отидем където и да е, най-често в болница, дори навън – и в парка или в ресторант, не сме много желани гости там, защото нарушаваме визуално гледката. Когато по-любопитните успеят да дойдат да поговорят с нас, преградата пада. Можем заедно да променим нагласите. Просто трябва да отворим сърцето си за това.“ 

Снимките в публикацията са на ресторант "Тенебрис".

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Съпрузите Гергана и Акил водят битка с институциите, за да живеят заедно

Историята на една българка и един пакистанец, борещи се за правото да живеят заедно с детето си в България, е обект на съдебни спорове от години. След многократни откази от българското посолство в Пакистан да издаде виза на мъжа, той е принуден да предприеме дълго и опасно пътуване извън закона до страната ни. Успява да стигне до Гърция, където е..

публикувано на 20.10.20 в 16:06
Любомир Данчев/вляво/ и Марин Павлов / вдясно /

Бездомникът, подпалил Тютюневите складове: Добър човек ме намери и вече виждам бъдещето си

„Една вечер гледах по телевизията репортаж за бездомен човек, който запалил сградата на тютюневите складове в Пловдив. Казах си, този човек за що не взема да му помогна . Свързах се с журналистите от телевизията и после се срещнах с него“. Това разказа в предаването „Преди всички“ Марин Павлов, един от бившите кметове на несебърското..

публикувано на 20.10.20 в 12:35

На разходка из света с хроника от интересни и любопитни истории

На Седмицата на модата в Торино бяха представени 26 маски, създадени от затворници от Сърбия . Те също така са автори на дизайна. Осъдените са са преминали и обучение с подкрепата на германската неправителствена организация "Help". Целта е да им се помогне да намерят работа след като излежат присъдите си. Британският принц Уилям..

публикувано на 19.10.20 в 15:30

Стотици хора от цялата страна помагат на семействата от Разлог, чиито къщи изгоряха

Стотици хора от цялата страна се отзоваха на призива за помощ към семействата, чиито скромни къщи изгоряха напълно при пожар в ромската махала в Разлог преди месец.   Почти всеки ден живеещите в квартала се събират в своя храм - Българската божия църква. Обсъждат всичко с пастора си, вярват му и търсят помощ, но преди това помагат на..

публикувано на 19.10.20 в 14:41
Кадър от филма

"Осъдени души" – христоматия за съвременните кинаджии

Навършиха се 45 години от премиерата на филма „Осъдени души“ на режисьора Въло Радев.  Само  за две години от излизането си на екран филмираният роман е гледан от над 3 милиона зрители , което за мащабите на България от онези години, пък и сега, е безспорен успех.  Авторът на музиката е Митко Щерев. Това е шестият и предпоследен..

публикувано на 19.10.20 в 14:33
Община Златоград

От храна за зимата или от млади лекари се нуждае болницата в Златоград

Призивът на общинската болница в Златоград за събиране на хранителни продукти, дърва за огрев, парични дарения и лични предпазни средства във връзка с пандемията бе възприет нееднозначно. Апелът за дарителската кампания дойде от социалните мрежи. Имаме нужда от всичко, декларира д-р Людмил Личев, управител на многопрофилната болница за..

публикувано на 19.10.20 в 11:20
Снимката е илюстративна

Може ли италиански тийнейджър да бъде провъзгласен за светец

„Карло Акутис е блажен: един обикновен младеж, превърнал се в модел на святост". Това е заглавието, което избира авторът на репортажа от месата по беатификация на 15-годишния италиански тийнеджър. Репортажът е публикуван на интернет страницата на Радио Ватикана. Компютърният гений, посветен на Христовата вяра, както го описват неговите..

публикувано на 19.10.20 в 10:31