Зад завесата на водния куклен театър

Как се прави той у нас? Отговор на въпроса дадоха в ефира на „Изотопия” доц. д-р Мирослав Цветанов и актрисата и режисьор Роза Николова от Малък куклен театър „Слон”. Той е създаден на 9 септември 1988 година. Името му дава Радой Ралин:

„Нашият обичан приятел Радой Ралин по време на празненството за 10-годишнината на театъра каза, че имаме толкова много награди, че трябва цял слон да ги носи. И така се получи оксиморонът – малък куклен театър пък „Слон”. Ние бяхме първият театър с животинско име”, споделя Роза Николова.

Доц. д-р Мирослав Цветанов допълва историята на водния куклен театър в световен план и разликите със съвременната българска техника:

„Китайците също имат документирано такова представление през 1119 година и вероятно много години преди това също са съществували, защото това са райони, които имат много водоеми и оризища. Това е мястото, където се е родило това изкуство. При тях водата се оцветява. Това става със специални оцветители преди спектакъла. Водата може да придобие всякакъв цвят. Това е с цел да не се виждат водачите, които се намират под водата и от друга страна – да изглежда привлекателно. Разликата между техните решения на сценичното пространство и нашето е, че нашата вода е нормално прозрачно водно огледало, което с определен тип насочено осветление става непроницаемо в дълбочина.”

В България обаче все още няма стационарна сцена за този вид изкуство. Доц. д-р Мирослав Цветанов и екипът му работят по проект, с което това се планира да стане реалност през пролетта догодина:

„Досега сме играли във водоеми, които не са предназначени за театър, но са подходящи. Играли сме в Бургас, Пловдив. Започнахме от София – в едно закрито езеро в зоопарка, но то беше прекалено плитко за куклите и камъните, които са поставени там заради отглежданите видове риби, пречеха на водачите и това не позволява да продължим по този начин.”

„При големите котки в зоопарка открихме закрито езеро. Репетирахме там като ни предупредиха, че заради музиката животните могат да станат агресивни и да ни пречат. Любопитното беше обаче, че те сядаха да ни гледат и на финалната сцена в „Райската птица”, която има философско послание, тигърът Мърко се беше просълзил. Преди няколко години той беше избягал и мисля, че имаме отношение към този случай, защото тигърът много ни обичаше – и нас, и театъра. Според мен той беше тръгнал след нас, защото той избяга, когато си изнесохме декора от там и го бяха намерили да лежи на мястото, където ни бяха куклите.”

Емоциите и науката на водния куклен театър

„Този вид театър – на вода, много ме впечатли още докато бях студентка, както и всички мои колеги. Тогава питахме как се водят тези кукли, но дори и нашият преподавател не знаеше. Оказа се, че става с огромни триметрови водачи с механизъм. Мирослав разгада тези тайни. Новите му кукли за „Малкият принц” са впечатляващи. Не са правени във Виетнам такива, не са със водачи, а се водят директно, но са с много сложни механизми. Когато ги видях в действие, си казах, че Миро е магьосник”, казва Роза Николова, а доц. Цветанов допълва:

„Самото водене не е проблем, когато куклата е направена както трябва. Но тя, бидейки механична конструкция, се подчинява на физичните закони. Въпреки че ние можехме да създадем такива много добре работещи кукли, защото това е моята специалност в НАТФИЗ, след като произведохме първия прототип на райската птица и го потопихме във вода, той блокира. Оказа се, че работата на механични конструкции във вода не е нещо съвсем просто, както ние си мислим. Всъщност те се подчиняват на хидродинамиката, която има съвсем различни закони. Моделите, които ние създадохме и ни помогнаха да създадем свои кукли, които пък във Виетнам няма, са онова, което сме открили, а не откраднали.”

За водата като кукла разказва доц. Цветанов:

„Водата е едно много красиво пространство. Тя сама по себе си е изключително нежна и красива. Когато в това пространство живеят едни същества, на пръв поглед недокоснати от никого, те съществуват самостоятелно върху това пространство, илюзията, че се потапяш в свят, различен от този, в който живееш, е приятно. От там нататък, ако ние сме се справили, успяваме да внушим разни неща, да докоснем въображението на зрителя и той да довърши някои работи, които ние само сме подсказали, свършили сме си прекрасно работата и зрителят ще бъде много доволен от това.”

„В Япония отношението към куклата е като към божество в прекия смисъл на думата. Когато там искаш да се качиш на сцената, за да работиш, първо трябва да си съблечеш дрехите, с които си бил навън, още във фоайето, след което да преминеш със специални обувки, които са само за театралната зала, през нея. Когато стигнеш на сцената, ги събуваш и се работи само по бели чорапи. Такова отношение към работата, към това, което е твоя вътрешна духовна същност, е достойно за подражание навсякъде.”

„В студиото на „Изотопия” решихме да донесем лодкаря от постановката „Райската птица”, Малкия принц и змията, защото това са най-малките кукли. Някои надхвърлят три метра височина. Мен ме впечатли, че в Нур Султан – столицата на Казахстан, имат сцена, която за минути става водна сцена, или конвенционална сцена и дори ледена пързалка. Ефектни сцени има и в Китай и други непознати източни страни”, споделя Роза Николова и обяснява спецификите на куклите за воден театър:

„Куклата при театъра е артефакт. От една страна, тя самата е творение на изкуството и втори път се одухотворява от актьора. Тя няма абсолютно нищо общо с куклата за игра, освен във въображението, вярата и наивността на актьора, която е много близка до тази на детето.”

„Зрителят идва с духовна потребност и ако ние я удовлетворим, ако той ни повярва и ако съществата, за които знаят, че са от дърво, плат или нещо друго, за него оживеят, значи ние сме се свършили работата като актьори и сме успели да одухотворим тази нежива материя”, категоричен е доц. Мирослав Цветанов.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл.

Снимки: Лъчезар Вълев и Малък куклен театър "Слон"