Една история от жълтите павета, разказана на рибарски столчета и кофа от боя

От днес София има съвсем нова художествена придобивка. Непосредствено до размирния "Триъгълник на властта", в една от преките - „Триадица“, вече се извисява образът на Свети Георги преди битката му със змея. Стенописното изображение, което някои определят като стрийт арт икона, е последният проект на Urban Creatures, с който те отбелязват десетгодишен юбилей. Още докато образите излизаха на бял свят под ръката на Божидар Симеонов - Бозко, успяхме да се срещнем с част от хората, които стоят зад най-новото стенописно бижу на града. 

Една история от жълтите павета, разказана на три рибарски столчета и кофа от боя, със солидна стръв за въображението ви - герои, гълъби, шише отрова, много боя и катафалка, но не се плашете.

Ако тръгнете от булевард „Дондуков“ към точната локация „Триадица“ №6, ще се озовете фронтално пред стената. Тя ще изникне пред вас на фона на административни и жилищни сгради, магазини, кафенета, близо до трамвайната линия, под зоркия поглед на две красиви скулптури, запазени на покрива на стара софийска къща. Каменните съседи се нравят на художника Бозко, с когото говорим, докато творбата му е все още в тъмни краски. И в процеса на рисуване, и метафорично изображението се изгражда от тъмно към светло:

"Това е голямата борба".

Тя обаче никога не може да бъде изведена докрай.

"Затова Свети Георги е старец".

Наблюдавайки този старец, няма да разберете дали ще нападне змея, или не:

"Тази битка няма край. Дори не съм сигурен, че ако доброто победи някога, това ще е добро. Няма краен резултат в съществуването".

Божидар търси да приближи рисунката към каноничното изобразително изкуство. Освен че темата го предполага, и образованието му го тласка към това решение:

"Аз съм завършил стенопис и съм учил иконопис. Ако се запознае човек с това, което правя, винаги има заложена някаква иконографска стилистика в моите неща".

Защо сега Свети Георги се явява в центъра на София и защо точно на тази улица? Божидар нарича локацията „претенциозна”, от Urban Creatures се борят с нея три години:

"Имаше доста пречки да се случат нещата".

За Божидар последната година е турбулентна и го кара да се съмнява в бъдещето на цивилизацията:

"Има стресове на много нива. Случват се трусове и в обществен план, и в здравословен. Трудна година".

Тогава да търсим ли надежда и упование в изображението на Божидар? Особено ако шишето с отрова, заседнало в гърлото ни, не се движи нито напред, нито назад:

"Нито искам да разведря живота на някой, нито да го вмрачня. Правя нещо, което е резултат на палитра от усещания в самия мене".

"Божидар работи с подсъзнанието на всеки един човек, който вижда нещото. Той работи с всичките му житейски натрупвания. Моментът на виждане на стената е само спусъкът, който кара тези житейски натрупвания да имат форма. Над 100 различни версии чух за тази стена - от "гърба на Путин" до "Защо не сложихте маргаритки?" и всякакви безумия. Но те са безумия за мен, за тези хора - това са техните неща", допълни и Ясен Гешев, създател на платформата за градско изкуство Urban Creatures.

Фотографът на проекта, Владимир Груев - FREAX, се самоопределя като професионален наблюдател. Впечатлен е от спокойствието, с което екипът се справя с трудностите. Запечатва в две седмици емоции, кондензирали три години. Търси си най-добрите гледни точки, дори ако трябва да ги изрови между две кофи с боклук. Когато вдигне поглед и обектив вижда:

"Супер много труд и време. Като погледна цялото нещо колко е огромно - не ми го побира умът как имаш толкова много търпение да изградиш всеки детайл с такава прецизност".

И понеже освен фотограф, Влади е и танцьор, усеща и движение в стената срещу себе си:

"Тази симпатична лъскава ламя прави цялото нещо още по-приковаващо".

Той следи и реакциите на минувачите в този особено оживен район. Забелязал много увиснали ченета:

"Почти при всеки е подобна реакцията. Всички са позитивно настроени".

"90% от хората се радват, че това нещо се случва тук. Най-много ме радва фактът, че съседите много го ценят. Те ще живеят най-дълго с тази стена и това много ми допада", каза и Ясен. Питаме Владимир дали това не се дължи на предположението, че за изображение на светец малцина биха се изказали негативно. За него от Urban Creatures са проявили едно определено качество:

"Те имат доста смелост да правят икона като стрийт арт".

И все пак за Владимир комбинацията е успешна. Освен това е одобрена и от духовници, защото - както е научил Ясен за десет години:

"Всеки приема града за своя собственост. Има всякакви хора. Хубаво е да направиш консултация с висши духовни лица, за да получиш благословията им. Тя беше много важна, защото след благословията им проектът тръгна, а преди това 3 години буксуваше. Виждам нещо символично в цялото това нещо".

А препятствията никак не са били малки. Не просто, за да нарисуват Свети Георги. Да рисуват на „Триадица” №6 въобще.

В този смисъл стрийт арт фигурата на Свети Георги закриля и собствените си създатели. Готовото му изображение ще има добавена реалност, достъпна през телефона ви. Ако сте на място и следвате инструкциите, с помощта на приложение и снимайки изображението с телефона си, ще чуете музика. Дълбочината на възприятието е подсигурена от Веселин Митев. 

"Тя стената си носи музика, но се чудехме коя точно е тази музика". 

Американецът Лукас Флорас от години живее в България и се сблъсква с рисунката на път за парка:

„Няма как да не я забележиш”.

Лукас не се нуждае от специфичен контекст, за да я интерпретира, нито знае, че на метри от мястото, на което си говорим, е късноантичната ротонда от началото на четвърти век „Св. Георги”, която се смята за най-старата запазена сграда в София. Признава, че не е особено религиозен. Не претендира, че познава библейските истории в дълбочина, но знае, че:

„Историите са символични, трябва да откриеш смисъла в тях така или иначе. Доброто срещу злото е много двуизмерна интерпретация. Можеш да отидеш отвъд нея. А отивайки отвъд нея, трябва да погледнеш в себе си.”

И това е мисълта, която спохожда Лукас още първия път, когато вижда работата на Божидар:

„Да видим змейовете в собствения си живот, нещата, пред които не се чувстваме комфортно да се изправим. А е много важно да го направим. Такъв змей може да бъде нещо, което не искаш да кажеш, за да не обидиш някого, битката ти за позиция в живота или битката със самия себе си. И е много подходящо, че се случва тази година, когато трябва да се изправим лице в лице с много нови неща и да се вгледаме в същността си. Пандемията направи всичко много ясно. Животът ни няма винаги да е комфортен, сега вече имаме нещо ново, над което да помислим и да преоценим как ще продължим напред”.

Лукас е убеден, че всеки човек може да се изправи срещу страховете си, стига да поиска. Вярва, че това, което вижда, е красиво и би трябвало да бъде оценено високо:

„Много харесвам изображението, защото гърбът на Свети Георги за мен е като част от щит, който поема напрежението на света, а той се запътва към злия змей”.

Чувства се така, сякаш трябва да промени своя живот към по-добро. Определя се като ценител на уличното изкуство. Вижда много страст и желание в артистите в центъра на София.

Такава имаше и у художника, който първоначално трябваше да работи по стената...

Покойният вече Роберт Прох - стенописец и аниматор, си отива едва на 33 години, но вече е оставил незаличима следа в света на графитите далеч отвъд границите на родната Полша. И понеже по радиото също се случват малки магически моменти - запознайте се с Роберт - в запис от 2016-а по повод изложбата му „Да прекрачиш границата” в галерия в Рим.

В него Роберт споделя, че работата на улицата винаги поставя художника в определен контекст, в който артистът трябва да се впише, включително във всички случайности, които могат да го сполетят. Уличните проекти са по-отворени, смята Роберт. Ще бъде запомнен с добро от любителите на изкуството, проверете прекрасните му рисунки онлайн. А ето какво беше планирал той за София:

"Роберт щеше да нарисува един падащ човек", разказа Ясен.

А може ли Свети Георги да е падащ човек? 

"За мен Свети Георги е един възрастен човек, който се е изкривил от всичките гърчове, които е виждал в живота, но въпреки това е запазил волята и силата си и донякъде рутинирано подхожда към поредната битка, която знае, че пак ще спечели". А иначе интерпретацията, за която се досеща внезапно Ясен, или №102, както шеговито я определя той, е:

"Защо е с гръб, защото по канон той не трябва да е с гръб? Защото ние сме зад него, защото води народа". 

Дали в Свети Георги ще прозрете пълководец, старец, сродник на Шива, падащ или побеждаващ човек, повод за смирение и молитва или призив за битка и зов за самоосмисляне - изборът е ваш.

Направете го като видите стрийт арт иконата и чуете целия репортаж в звуковия файл.