Наредбата урежда правилата за директни доставки от производителя до потребителя на малки количества първични продукти от растителен произход, с гаранции, че продуктите отговарят на изискванията за безопасност на храните.
Проектонаредбата разписва подробно максималните количества суровини, които фермерът годишно може да доставя директно до крайния потребител. Например производителят на домати, краставици, моркови и лук може да продава най-много до 2 тона годишно, до 1 800 килограма е таванът за директни продажби на пипер, до 2 200 кг - таванът за картофите.
Така ограничените количества, както и възможността за контрол на изискванията провокираха най-разпалените коментари сред фермерите. Някои от тях определят проектонаредбата като дискриминационна и коментира, че ако досега пазарът не ги е унищожил, то този документ ще заличи дребните производители.
„Изобщо няма логика в това нещо – защо трябва да бъде ограничено количеството домати, което произвежда един производител и продава? Единствената логика, която ние виждаме – по този начин да се пренасочат да продават продукцията си на прекупвачи. Дано не сме прави“, коментира Милен Стоянов от Асоциация „Биопродукти“. Такова ограничение по думите му би имало смисъл само за нерегистрираните земеделски стопани, за да се предотврати нелоялна конкуренция.
Ако наредбата остане в този вид, огромна част от производителите ще продават в сивия сектор, прогнозира Стоянов. „Нито ще се отчитат количества, нито ще се отчитат продажби“, посочва той. Така нищо няма да отива към държавния бюджет като данък и към осигурителната система.
Практически е невъзможно да се контролира кой производител какво количество продава, така както е уредено в проекта за наредба, става ясно от думите на Милен Стоянов. „Това означава до всеки производител да има по един полицай или някакъв служител да контролира аз колко съм откъснал, колко съм изнесъл на пазара и колко съм продал на търговец.“
Тодор Джиков от Асоциацията на картофопроизводителите смята, че наредбата се прави в отговор на европейски изисквания.
„За съжаление доста често явно и в Европа, в Брюксел, където се пишат тези регламенти, ги пишат хора, които не са обували ботуши. Не знаят на терен за какво става въпрос.“
Логика няма, категоричен е Джиков, който се пита защо регламентът е написан в тонаж, а не в хектари. „От един декар картофи аз тази година мога да добия 2 тона, другата година мога да добия 4 тона в зависимост от много неща. Това означава ли, че ако ми сложат само добивите, аз другите два тона вече трябва да ги продам на друго място и няма да съм вече производител на дребно? Би трябвало да се върже добив към декар.“
Практически контролът е невъзможен, потвърждава Тодор Джиков. И дава пример с произведени 4 тона картофи. „Аз си продавам двата тона – на Пешо комшията, на Гошо комшията. Другите два тона ще ги продам на другия Пешо, от съседната махала. Как ще ме контролират, се пита в задачата, че съм минал 2 тона?“
За Стоилко Апостолов от Фондация „Биоселена“ някои от текстовете в проектодокумента имат положителни страни, но други се нуждаят от прецизиране. Той определя наредбата като опит да се въведе някаква регулация в търговията на първични продукти от растителен произход. Остава неясен обаче терминът бизнес оператори с храни, допълва той и уточнява, че тази наредба не касае земеделските производители, регистрирани по Наредба 3.
Трите гледни точки чуйте в звуковия файл.Губим способността си да лекуваме дори най-често разпространените инфекции, както и да извършваме животоспасяващи операции вследствие на антимикробната резистентност. Това заяви в интервю за „Хоризонт“ доктор Филип Матю от Световната здравна организация. Раждане, трансплантация на органи и дори вадене на зъб могат да се превърнат в опасни и..
Постоянната смяна на правителства в България пречи на приемането на национална програма за борба с антимикробната резистентност. Това заяви за „Хоризонт“ доцент Иван Иванов от Националния център по заразни и паразитни болести. При прекомерната употреба на антибиотици микроорганизмите спират да се влияят от лечение с лекарства, като по данни на..
" Съществуването е винаги някакъв парадокс, който трудно можем да си обясним . Появяваме се от нищото и целият ни жовот е пътуване към нищото...За хората, които са "подпрени" на вярата светът може би да изглежда по-различен, но безспорно е, че има една територия на непознаваемото , която каквато и наука да го заобикаля, каквито и открития да..
" Има странна симбиоза между част от регулаторните и контролиращите органи и част от ресторантьорския бранш ", изказа мнение пред БНР Дарин Стойков, който е собственик на заведение в София. Той допуска, че има данъчни протекции и политически чадър за част от бранша . Според него обаче протекциите не свършват в контролния орган, а..
" България е поела в една не много добра посока. Все още всяко трето дете в България живее в риск от бедност и от социално изключване , което автоматично го лишава от всички възможности, които биха му позволили да развие пълния си потенциал". Това заяви пред БНР Боряна Гидикова – директор "Комуникации" в УНИЦЕФ-България. На днешния..
Международната организация за защита на животните "Четири лапи" съобщи, че 80% от кучетата, които се продават на пазара в Европа, не могат да бъдат проследени до проверени и легални източници . Това на практика означава, че няма информация каква е историята на животното и в какви условия е родено и отглеждано до продажбата. Оказва се, че..
Преди дни в София се състоя церемонията по награждаване на печелившите участници в Националното движение "Опознай България - 100 национални туристически обекта" . В списъка на годишната игра с награди участваха общо 2468 притежатели на отличия. Тази година участниците в движението се увеличават с около 50 000, а от създаването му през 1966 г...
БСП не е вече БСП! Не ние си тръгваме от БСП, а БСП си тръгва от нас! Това каза пред БНР Петко Тюфекчиев, който заедно с други членове на три..
"Възраждане" искат да се замразят социалните плащания и увеличението на заплатите в МВР, МО и в университети, които вече са обещани да бъдат от..
Увеличаването в цената по премията е в пъти – от 200 до 1100%. Това е удар върху бранша , каза пред БНР Красимир Цветков, председател на Национален..