Постепенно премахване на въглищата и изкопаемите горива, климатично финансиране, устойчивост и адаптация. Това са основните измерения на Европейската зелена сделка. През последните години винаги се намираше тема, която да изтласка на заден план необходимостта от екологичен обрат в икономиката.Така е и сега - наближава рецесия в много страни от ЕС, пандемията изтощава европейските здравни системи и поддържането на идеята за намаляването на емисиите и инвестициите в развитие на зелени технологии, като един от най-големите приоритети в дневния ред, изискват още по-голямо усилие.
Същата връзка прави и проф. Манфред Фишедик, но стига до друг извод - Европейската зелена сделка е шанс за пострадалата от Covid икономика. Проф. Фишедик ръководи института за климатични изследвания в икономиката във Вупертал.
"Първата задача на ЕС е да изпълни програмата за възстановяване, което ще даде глътка въздух на задъханата ни икономиката. Едва след това бизнесът може да мисли за инвестиции в повече ефективност, в преминаването от двигатели с вътрешно горене към електроавтомобили, към производство, което използва въглеводорода като енергиен източник. Така че планът за възстановяване на ЕС е началото на един дълъг процес, а Европейската зелена сделка е следващата стъпка. Бизнесът иска да има ясни правила, така че да може да планира проектите си в бъдеще. Инвестициите в опазването на климата изискват дълъг период на планиране, защото са свързани с въвеждането на нови производствени процеси и нови продукти. В тази връзка е важна политическата стабилност не само в национален, но и в европейски мащаб. Още повече, че опазването на климата е глобален проблем и европейският бизнес се намира в конкуренция с целия свят".
Европейската комисия поставя амбициозна цел - до 2050 година парниковите газове да бъдат сведени до нула. Реалистична ли е тази цел и коя ще е най-голямата трудност при постигането й?
"Това е наистина голямо предизвикателство. Но ние вече разполагаме с нещо много важно - това са технологиите. Това, което може да ни „спъне“ е нашата издръжливост. Имам предвид, че ако искаме да постигнем целта, трябва няколко десетилетия наред да сме постоянни. Нещо повече - не първите 95 процента от постигането на целта ще са проблем, а последните 5 процента. Защото последните 5 процента касаят области, в които все още не разполагаме с технологиите, които ще позволят преминаването към безвредно производство. Такава област е земеделието, например".
Напълно преструктуриране на индустрията, кардинална смяна на енергийните източници и транспортните средства - всичко това е свързано с иновации и струва много пари, проф. Фишедик.
"Въпросът е, каква е алтернативата? Преходът в стоманената индустрия например ще струва наистина много пари. Но не бива да забравяме, че преходът има положителен ефект, при това дългосрочен. Новата индустриална епоха ще създаде нови професии и нови работни места. Новите технологии дават предимства на световните пазари. Да не говорим за качеството на въздуха, който дишаме, и за възможността да спрем или дори преборим климатичните промени. Убеден съм, че накрая печалбата ще е по-голяма от инвестицията в бъдещето, която трябва да направим сега. В момента съм сигурен, че много компании са притеснени и изживяват труден период. Точно затова бизнесът има нужда от ясни правила и рамка, която да зададе политиката".
Декарбонизацията на индустрията е първият остър препъникамък, както стана ясно още по време на преговорите за Зелената сделка. Как може ЕС да убеди държавите членки, например Полша и България, да се откажат от въгледобива?
"Първата задача е да се вникне в проблема, да се разбере, защо трябва да се откажем от въглищата. И това се отнася не само до източноевропейските държави, а за цяла Европа. Не трябва да изпускаме момента и да допуснем да се инвестира в тази остаряла и вредна технология. Рано или късно конкуренцията на световните пазари няма да ни прости тази грешка. Освен това климатичните промени може да ни принудят да се преструктурираме още по-бързо. Да провеждаш структурни промени под още по-голям натиск съвсем не е лека задача. Затова е важно да се променяме своевременно и да мислим поне с един ход напред. Именно това се опитва да постигне ЕС със Зелената сделка. И още един аспект - в много части на света, включително и в Европа, алтернативните технологии вече са значително по-изгодни. Говоря за фотоволтаици, вятърна енергия и т.н. По-изгодно е да се инвестира във възобновяемите енергийни източници, отколкото във въгледобива или ядрената енергетика".
Споменахте конкуренцията на световните пазари. Бизнесът в Европа все още смята, че преминаването към по-зелена икономика ще нанесе щети в съревнованието с Китай. В същото време Пекин се обвързва с ясна цел за декарбонизация на икономиката си. Ако я изпълни, това ще бъде един от най-значимите приноси за справянето с климатичните изменения и ще задвижи последваща реакция от други райони на света. Няма ли да ни коства тази инвестиция в бъдещето много усилия в момент, когато Европа отново е изправена пред икономически трудности?
"Китай отбелязва напредък в прехода към опазващи климата технологии. Въпреки това Китай остава най-големият замърсител в световен мащаб. През септември Пекин обяви, че се стреми да постигне климатичен неутралитет през 2060 година, т.е. 10 години след Европа. Япония и Южна Корея са си поставили същата цел като ЕС - 2050-та. В Съединените щати вероятно ще настъпи промяна в климатичната политика. Така че Европа отдавна не е сама по пътя за опазване на климата. Европа обаче е първопроходец и трябва да използва този аванс, особено по отношение на технологичното развитие, което ще ни даде дългосрочно предимство в световен мащаб. Затова е важно да изпълним зелената сделка със съдържание. Естествено, сега всички сме вперили поглед в преодоляването на пандемията. Здравето е абсолютен приоритет. В същото време обаче трябва да мислим и за оздравяването на икономиката. Трябва да мислим за бъдещето и затова смятам, че зелената сделка е добър инструмент".
Интервюто на Весела Владкова с проф. Манфред Фишедик в предаването "Събота 150" можете да чуете от звуковия файл.Държавният бюджет на Кипър за 2025 г. е заплашен от нови външни рискове заради геополитическата нестабилност в резултат на ескалиращия военен конфликт в региона , заяви министърът на финансите Макис Керавнос . Законопроектът за него се внася на пленарна сесия на парламента днес . Създаването на устойчив растеж в ключови сектори..
Чартърен самолет, превозващ евакуирани британски граждани от Ливан, кацна в Обединеното кралство. Самолетът кацна в Бирмингам късно снощи. Той е излетял от Бейрут и е направил междинно кацане в Букурещ. От министерството на външнитe работи не дадоха информация колко души са на борда, но при всички положения това е само малка част от пребиваващите в..
Британският премиер Киър Стармър заяви след среща с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, че Обединеното кралство и ЕС са се ангажирали да засилят икономическото и отбранителното сътрудничество. Стармър и Фон дер Лайен се срещнаха в Брюксел, като британският премиер обеща да предложи "прагматично и разумно лидерство“,..
Кандидатите за еврокомисари ще бъдат изслушани в ресорните парламентарни комисии между 4 и 12 ноември. Новината обяви в Х председателят на Европейския парламент Роберта Мецола след среща с Конференцията на председателите на политическите групи. Така новата Европейска комисия ще започне работа най-рано в началото на декември. Възможно е..
1 милион и 200 хиляди ливанци са прокудени от домовете си в резултат израелските бомбардировки, съобщи премиерът на Ливан Наджиб Микати. От израелската армия заявиха, че навлизането в Ливан е ограничено и на неголямо разстояние от границата Заради растящата хуманитарна криза вчера Микати и ООН призоваха за спешно набиране на повече от 400 милиона..
54% от учениците са функционално неграмотни по математика, а само 1/3 от населението покрива базовото ниво на дигитални умения, сочи анализ на Института за пазарна икономика. Проучването разкрива основно какви са пропуснатите ползи в образователната система заради липсата на важни реформи, както и някои слабости на системата. То бе представено..
Заради официална препоръка на Европейската комисия и Асоциацията за авиационна безопасност на Европейския съюз “България Еър” анулира полетите си от и до Израел до 15 октомври включително, съобщи националният авиационен превозвач. Мярката се налага с цел осигуряване безопасността на пътниците и кабинния екипаж с оглед ситуацията в Близкия Изток,..
Управлението на Симеон Сакскобургготски и на Сергей Станишев доведе мафията на власт в България . Това заяви пред БНР Иван Костов,..
Макар доверието към НАТО в България да не е крещящо, то мъничко расте напоследък. Доверието към ЕС у нас е традиционно високо и то расте, това..
" Русия има интерес да се разраства конфликтът в Близкия изток , защото това отвлича политическото внимание от агресията на Русия в Украйна. Това..