Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Архитектът Висенте Гуайар и неговият пост-Covid град Сюнъан

Хора, птици и дронове ще споделят общ зелен дом в Поднебесната империя

Снимка: Guallart Architects

Трябва ли в разгара на пандемията, но и в очакване на ваксини и лек, да се замислим по-сериозно за живота след Covid-19? В Китай отговарят положително и вече работят над своя посткоронавирус град Сюнъан. Той ще се намира на 130 километра от столицата Пекин, а международния конкурс за проектирането му спечели испанското студио „Гуайар“, което предложи самодостатъчен град. Как той съчетава европейската архитектура, модерното китайско строителство и устойчивото земеделие специално за „Хоризонт“ разказва Висенте Гуайар. Висенте е основател на архитектурното студио, както и бивш главен архитект на Барселона. Има проекти по цял свят, но няма любим град. Бил е в 70 държави, никога у нас. Споделя, че би дошъл с удоволствие. Вярва, че всеки град има своя момент, своите красиви места и може да бъде най-добрият за хората, които живеят в него.

Уютно се чувства в Шънджън, Париж, Лос Анджелис, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Москва, Копенхаген. Харесва Италия и Нидерландия и малките градчета там. И, разбира се, Барселона, където - споделя Висенте - е измислена думата „урбанизъм” и където често-често местен квартал или пазар са определяни като най-хубавите в света.

Какъв обаче е бъдещият пост-Covid град на Висенте Гуайар, ще ви допадне ли със своята самодостатъчност и всъщност напълно независими от околния свят ли ще са хората в Сюнъан?


„Развивахме проект, с който да се включим в битката с климатичните промени, но видях, че трябва да се изправим срещу Covid-19 и битката за живот. От доста време работим с идеята, че днес живеем в състояние на глобална война, в която градовете са важен ресурс, но създават боклук. Носим контейнери с храна навсякъде по света, контейнери с маски и ръкавици, даже петрола внасяме откъде ли не. После всичко се консумира в градовете, произвеждат се вредни емисии и отпадъци. Идеята ни е да строим сгради, които са напълно екологични и с тях не отделяме вредни емисии в атмосферата. Това е новата мантра на Европейския съюз, но дори на Китай - градовете с нулеви емисии. Проектът ни се опитва да разреши този проблем. Това, което искахме да постигнем, бе да проектираме сгради и квартали, в които могат да се произвеждат енергия, храна и други блага, но и да имат разнообразие от градски функции.“

Дали градът ще е напълно самодостатъчен?

„Очевидно зависи от начина на живот на хората в него, зависи и от гъстотата на населението, която в случая е доста висока. По отношение на енергията можем да си осигурим сами 85%. Относно храната - ако се спазва веганска диета, ще можем да си осигуряваме сами 60 на 100 от храната. Що се отнася до производството на други нужни стоки - 25%. Така че не е напълно самостоятелен, но и не искаме да бъде изолиран от останалите квартали и градове, от останалата част на света. Определено се нуждаем от промяна на числата, да започнем да произвеждаме това, което консумираме, по-близо до градовете, където живеем“, разказва испанският архитект.

В града, замислен да надживее пандемията, ще има медицински център и болница. Помислено е и за другите нужди на хората. Има детска градина, поискаха ни пожарна, имаме спортен център, едно училище, но не и гимназия, обяснява Висенте Гуайар.

„Искаме около къщите на хората да има места с обществени сгради, но и работни места. Това е друга, много важна тема. Трябва да внедрим чистата индустрия в града под формата на дигитална индустрия. Така че вместо да произвеждаме блага, да ги 3D-принтираме, нещо, което вече се случва. Също така можем да добавим земеделието в града. В проекта сме заложили на парници и зимни градини на покривите на всички сгради. Така хората ще могат да си произвеждат храна.“


Всички ще имат връзка един с друг с 5G мрежа. Идеята за града идва от китайското правителство, което залага част от параметрите му, сред които и така наречената бавна мобилност. Така хората ще се движат основно пеша или с колелета. Останалите превозни средства ще са електрически. Дронове ще кръстосват из облаците над поднебесния Сюнъан за различни доставки. 

Китайската страна решава да следва принципите на изграждане на европейските градове, а не традициите на социалистическите, където има големи жилищни блокове в пространства, изолирани от индустриалната и търговската част на града. Ако създадете подобен град, хората постоянно ще са в колите, пътувайки между домовете си, работата и магазините. Затова градовете са толкова съсипани от трафика. Най-добри са онези населени места, където има смесена употреба на превозни средства, където улиците и булевардите са най-вече за пешеходци и колоездачи“, коментира Висенте Гуайар.


В неговия град на бъдещето сградите са от дърво, дъждовната вода ще се събира за повторна употреба, а всеки апартамент има къщичка за птици.

Фундаменталната роля на природата

„Още от самото начало конструкцията на сградите ще е като продължение на природата. За целта трябва да има устойчива грижа за горите и дърводобив, за да се развие така наречената кръгова икономика. Това, което ние можем да направим, е да създадем нови форми на квартали, където сградите са естествени, а дворовете са като природни паркове. Градски, но с големи дървета, за да имате дебела сянка, под която да си почивате.“ 

Висенте Гуайар ще взаимства и от китайската традиция за своя град в Поднебесната империя. Не мислете обаче за традиционни архитектурни форми: „По-скоро има връзка с гъстотата на населението и с културата на хората, социалните връзки между тях. Какво имам предвид? В Китай има много важна традиция хората да играят типични за страната хазартни игри, игри на късмета, насред улицата. Тази традиция ще запазим. Освен това дървото е много характерен строителен материал за китайските градове. (...) Важното е да разчупим традиционната китайска урбанизация от последните години. Всъщност президентът на Китай наистина иска да го направи. Строят се по-екологични градове. Градове, които са по-човечни, в които се ходи повече, които са по-близо до природата. Случващото се в Китай е феноменално.“ 



Но не само там. Дискусията за новия начин на живот и новите места, в които да се заселим, е световна.

Все още обаче не е съвсем ясно кога китайският пост-Covid град ще бъде реалност. „Това е нов град, все още се строи високоскоростната ЖП линия от Пекин до него. Идеята е строителството му да започне до една година. Истината е, че китайското законодателство в тази сфера не е добре уредено. Така че все още преговаряме с правителството и строителя, за да видим как да подходим, защото за Китай това е много революционен проект. Бих казал и за Европа.“

Всъщност конкурсът е само за четири жилищни блока, но на тази база трябва да си представим как би изглеждало това населено място. То е нещо средно между квартал и град. Във времето ще се разраства. За Гуайар обаче е важно „да променим парадигмата за начина, по който създаваме градовете си. Не променяме просто начина, по който проектираме сгради, а мислим за дизайна на целия град“. 



Вярва ли Висенте Гуайар, че повечето хора по света ще прегърнат идеите му?

„Знаете ли, обикновено хората се противопоставят силно на промените. Но ако сега, когато живеят затворени в домовете си, ги попитате: „Искаш ли да имаш голяма тераса?”, всички ще отговорят: „Да!”. Или да вземем за пример хората, които страдат от енергийна бедност, защото не могат да си позволят да си платят сметките за ток и топлинна енергия, това се случва в Испания и на много други места. Ако им кажете, че сградата им ще произвежда енергия и те вече няма да плащат за нея, ще ви отвърнат: „Да, добре!”. Можете да им кажете, че в част от жилището си ще имат къде да засадят растения за храна и да се възползват от тях в критични мигове. Пак ще се съгласят. Така че всяка индивидуална стъпка, която правим, може би се възприема като голяма промяна на начина, по който живеем днес, но в тези стъпки има много разумни, нормални и човечни неща.“ 

Голямата цел на Висенте е точно това - да направи градовете по-човечни. Но дали хората също могат да станат такива? Да си представим, че идеите му се превърнат в доминираща тенденция, ще променят ли хората начина си на живот освен местата? При нова пандемия ще бъдат ли все така изолирани, а може би и самотни, макар и в по-красиви и практични домове?



„Моментите на криза като пандемията, която преживяваме, са трудни за всички. Ще има и друга дискусия - за хората, които се местят да живеят от градовете в селата. Така че при локдаун да имат повече жизнено пространство. Но бих казал, че има големи преимущества да живееш в град. Същото важи и за селските райони, но това, което трябва да направим, е да дадем власт на градовете и на общностите в тях. 

Да дадем повече власт на хората, за да ги направим по-независими от обстоятелствата и от околните. Например при първия пик на пандемията през март в Испания нямаше маски. Правителството каза, че не е нужно. И така хората се заразиха. А днес знаем, че маските са много важни. Тогава хората с 3D-принтери започнаха да правят маски. Така спасиха животи. Искам да направя и да живея в град, където познавам хората, способни да ми помогнат.



За Висенте Гуайар големите промени идват малко по малко. 

Ако изучите историята на архитектурата, ще видите, че всяка по-голяма промяна в градовете изисква 25 години. Ако искате да построите магистрали или да разрушите вече съществуващите, ако искате да създадете повече зелени пространства... Промените в градовете винаги стават бавно. Това, което е важно обаче, е, че ако искате да промените града си, трябва да започнете още утре. Защото промяната ще се случи малко по малко. Ако никога не я започнете, никога няма да я постигнете. Спомнете си какъв е бил градът ви преди сто години, след Първата световна война. Появяват се модерни течения в строителството на къщите, започваме да строим сградите по-рационално. През първата половина на 20. век се появява модерният тип блокове, а преди това не са съществували. Тоест видели сте какви са били градовете преди 50 години и какви са сега. Имало е много промени. Във всеки случай градовете ще се променят, важното е, че се движим в правилната посока.“

Какви нови посоки чертае проектът за постпандемичния Сюнъан? Чуйте цялото интервю с Висенте Гуайар в звуковия файл.

Снимки: Guallart Architects
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Мартин Лутър Кинг - поуки от миналото, уроци за бъдещето

Погледът на всички е насочен към Вашингтон, където вчера новият американски президент Джо Байдън встъпи в длъжност . В отсъствието на своя предшественик Доналд Тръмп и в невиждана досега церемония заради пандемията от Covid-19 и неотдавнашния щурм на Капитолия , Байдън влезе в Белия дом. Вицепрезидентът на първия държавен глава на..

публикувано на 21.01.21 в 12:32
Стефан и Максим Иванови

Как се прекосява океан във времената на коронакриза

Как се прекосява океан във времената на коронакриза. На този въпрос отговориха Стефан и Максим Иванови. Те са българите - баща и син, които прекосиха Атлантическия океан от изток на запад в сезона на ураганите през 2020-а година.  105 дни в Океана . С много приключения и премеждия.  По пътя за осъществяване на желанието имало доста..

публикувано на 20.01.21 в 15:01
Български лампов радиоапарат

Съби Мезински от Смолян събира лампови апарати в продължение на 46 години

Внушителна колекция от уникални радиоапарати притежава Съби Мезински от Смолян. Всичките 252 говорещи кутии работят и са подредени в зала, за да могат да се разгледат от гости на областния град.  Той е добър, усмихнат, сърцат, гостоприемен, радиолюбител. Любовта на Съби Мезински към говорещата кутия се ражда от едно радио от кметството в..

публикувано на 20.01.21 в 12:17
Студио,микрофони

„България - дела и документи” - емблематичен спомен от радиоефира

В подготовката на емблематичната рубрика „България - дела и документи” са участвали историци, публицисти, писатели, журналисти. Първо тя звучи на вълните на програма „Хоризонт“, а по-късно и по програма „Христо Ботев“. Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи . Нейното..

публикувано на 20.01.21 в 12:14

Стефан Иванов: Донорство по презумпция ще увеличи броя на трансплантациите у нас

„ Мисля, че се движим в правилната посока – идеята беше да се говори повече за донорството и ние приехме каузата на здравно министерство още преди пътуването – „Да, за живот “, каза в „Хоризонт до обед“ Стефан Иванов за мисията "Неверест" след отговора на Министерство на здравеопазването на призива им за прецизиране на законодателството с цел..

публикувано на 19.01.21 в 11:30

Три истории за радиото като смисъл в ежедневието

За половин век съществуване програма "Хоризонт" е била част от всекидневието на няколко поколения слушатели и е съпътствала живота им както в добро, така и в по-трудни моменти. Три истории на верни слушатели разказват за присъствието на радиото в техния бит и размисли. Светлин Арсов през 2015 г. бил обявен за изчезнал по време на..

публикувано на 18.01.21 в 15:10

Усилията на Сдружението за развитие на туризма в Тутракан за опазване на околната среда

Усещането да се спуснеш със сал по Дунав не може да се сравни с нищо, каза за БНР Кристиян Якимов от Сдружението за развитие на туризма в Тутракан. „ Когато си в лодката, пътува брегът, когато си на брега, пътува лодката - там движението не се усеща , в сала всичко пътува покрай теб, целият свят се върти около теб“. В предаването „Графити..

публикувано на 18.01.21 в 11:21