Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Медузите: страшни, безмозъчни, но меки и красиви

Снимка: Ройтерс

Да имаш 24 очи, да живееш едва три месеца, или пък с отровата си да можеш да убиеш едновременно 60 души за 3 минути. Животът на медузите е шарен. Има едно място, на което можем да му се насладим отблизо. Огромни осветени аквариуми, създаващи чувство за океанско или морско дъно и необятност, ни посрещат в Музея на медузите в Киев. Той разполага с около 24 вида от тези създания. Но колекцията е динамична и се променя постоянно заради краткия жизнен цикъл на някои от видовете. Медузите живеят между 3 месеца и 2 години и половина. Така че на около 6 месеца колекцията се променя.

Яна Яновска, организатор и съсобственик на музея:

„През 2012 г. отворихме обществен аквариум в Киев. Две години по-късно се сдобихме с първата ни медуза в колекцията. Тя беше от Черно море. Съхраняването на медуза никак не е лесна работа. Но пък беше вълнуващо и ни накара да проучим по-задълбочено този вид. Постепенно колекцията ни от медузи нарасна и вече нямаше достатъчно свободно място в аквариума, за да покажем пълната красота на медузите. Затова решихме да създадем отделен музей, където да я покажем. Защото медузите заслужават специално внимание.”

Какви любопитни видове плуват в пространствата на музея?

„Всички са интересни и уникални по свой начин. Най-любимата ми е гигантската Цианея, наричат я още Лъвска грива. Това е най-голямата медуза. Огромна е и е красива. Диаметърът й може да достигне 2 метра и половина. Едни от най-красивите видове са също Тихоокеанска морска коприва и Черна морска коприва, наричана и Черна медуза. Също така Средиземноморска медуза, на която й казват Средиземноморско желе и пържена яйчна медуза. Всички са красиви, но тези са най-цветни и живописни.”

Красотата и опасността вървят ръка за ръка, особено при медузите... Яна Яновска ни разказва за най-отровните видове:

Всички медузи са отровни, но в различна степен – някои не толкова, а други са доста отровни. Всъщност медузите са едни от най-отровните животни на планетата. Най-отровната е кубомедуза или морска оса. Тя може да убие 60 души едновременно в рамките на 3 минути. Все още я нямаме в нашия музей. Не сме готови да я приютим, защото трябва да създадем нужната среда за нея и нашият екип да е подготвен за това.”

Как в центъра на Киев се създава перфектна среда за живот на медузи?

„Имаме специално оборудване за това, както и специални аквариуми. Не можем да ползваме правоъгълни или квадратни аквариуми, както са тези за риби. Трябват ни кръгли аквариуми. Имаме и специални поплавъчни системи за контрол на водата, както и аквариумни светлини със специални параметри и размери. Много медузи са фотосинтетични, т. е. нуждаят се от светлина, за да протичат процесите в организма им.”

Колко често се сменя водата на медузите и как става това?

Медузите се нуждаят от честа смяна на водата, защото обичат чистата вода. Зависи от различните обстоятелства, като храна например. Защото, да кажем така... някои медузи са по-мръсни, други по-чисти. Създаваме за тях морска вода – смесваме вода, преминала през осмоза с морска сол. Но не сменяме всичката вода в аквариума. Защото не разполагаме със същото количество приготвена вода, а не е добре за медузите да им се слага абсолютно чиста вода. Тя трябва да съдържа биологични бактерии, които са част от естествената среда.”

А медузата Turritopsis dohrnii е постигнала безсмъртие. Тя може, образно казано, да рестартира развитието си и да се върне в по-ранен стадий на живота си, разказва Яна:

„Всъщност те живеят и умират по същия начин, както и другите медузи. Наричат ги безсмъртни заради това, че могат да върнат обратно своя етап на развитието си. Нещо като във филма "Странният случай с Бенджамин Бътън", ако се сещате. Например от зрялост към етап на полипи, когато се развиват тялото и пипалата.”

Трудно ли се отглеждат тези медузи?

„По същия начин като останалите. Те ядат същите неща като другите медузи. Но репродукционният им цикъл, който ги прави безсмъртни, може да се поддържа само в естествени условия в природата, не и в изкуствена среда. В музея те умират.”

Освен разглеждане на медузи отскоро музеят предлага и организирането на романтични турове.

„Можете да наемете музея за 1 час за провеждането на романтична среща. Това се случва в извънработно време. Така може да прекарате време до някой от аквариумите със своята половинка – съпруга, приятелка или годеница.”

Могат ли медузите да издават звуци и можем ли да ги чуем?

„Медузите не издават звуци, които човешкото ухо може да улови. Не можем да ги чуем. Може би, ако са в група – няколко медузи, могат да издадат звук, нещо като "плув-плув". :) Медузите не реагират на никакви звуци. Имат само очи, но не и уши. Някои от тях имат 24 очи.”

В „Изотопия” гостува и доц. Кремена Стефанова от Института от океанология „Професор Фритьоф Нансен“ във Варна към БАН. Тя е биолог и зооплактонолог и казва, че с удоволствие би посетила Музея на медузите в Киев. Но какво знаем за медузите в Черно море?

Два са същинските вида медузи в Черно море. Книдарията включва и ушатата медуза, която през лятото често виждаме по плажовете, както и другата – голяма белодробна медуза, която се приближава до бреговете основно през август и септември. Ушатата медуза е до 22 см в диаметър, а белодробната – около 30-40 см, като тя предизвиква парене и зачервяване по кожата при докосване заради т. нар. копривни клетки.”

Доц. Стефанова допълва още, че има още два типа хидромедузи, или „псевдомедузи”. В Черно море също така са се появили нови видове, нехарактерни за средата и екосистемата на басейна – два вида гребенести. Първият от тях пристига с баластните води на корабите през 80-те години на миналия век. „Той обаче влияе негативно с това, че е конкурент в храненето на планктоноядните риби, например хамсията или ларвите на сафрида и други важни за риболова риби. 10 години по-късно обаче по същия начин се повява в Черно море друг вид, който се храни с него и може да се каже, че в момента има известен баланс и контрол между тези два вида.” Други примери за негативното влияние на медузите е отделяното от тях мукусно вещество, което освен че при престой във водата създава усещане след това за слуз по кожата, дори може да повреди двигателите на някои лодки.

Медузите обаче имат и принос в добра посока – те са част от хранителната верига и са необходими, но когато се наруши балансът между тях, може да се говори за отрицателно влияние, пояснява доц. Стефанова.

За феномена „морски шум”

„Изключително малко се знае за него и тепърва предстоят изследвания в тази посока. В нашия институт се работеше по проект за установяване на звука от различни морски обитатели, най-вече на черноморските делфини, те са три вида. Различаването на отделните звуци, които издава всеки един от тях. Това беше много интересно за всички нас. Друг аспект беше шумът, който предизвикват корабите, и установяването на неговата сила и продължителност, тъй като той може да предизвиква промени в развитието на отделни биологични елементи например бозайници или риби. Чрез акустични оценки могат да се установят запаси от риба или струпвания на медузи или зоопланктонни видове.”

Целите интервюта чуйте в звуковите файлове.
Снимки: Ройтерс и Уикипедия

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Стоян Шишков

Високотехнологична лаборатория в Биологическия факултет на СУ ще оползотворява ценни растения

В България има над 4 хиляди растения, може би сме с най-богатата флора в Европа. От тях около 500 растения са интересни от гледна точка на преработка за получаване на някакви продукти , а около 200 се счита, че са с икономически значение. Това обясни в интервю за БНР проф. Стоян Шишков, декан на Биологическия факултет в Софийския..

публикувано на 24.06.21 в 10:01

Защо се забави въвеждането на забраната за пластмасови прибори за еднократна употреба

Защо се забави у нас въвеждането на забраната за пластмасовите прибори за еднократна употреба при условие, че увеличихме многократно пластмасовите отпадъци по време на пандемията. „Заведенията и ресторантите продължават да предоставят съдове и прибори от пластмаса, при условие, че могат да се предоставят други и това, което..

публикувано на 23.06.21 в 13:08
Сметище село Бели Извор

Продължава незаконното изхвърляне на отпадъци край село Бели извор

Преди години стара кариера за инертни материали в землището на село Бели извор беше обособена за депо за строителни отпадъци. Постепенно обаче теренът се превърна в голямо незаконно сметище за битови боклуци. "Проблемът е като с всички незаконни сметища. Изведнъж там, където се изсипе един камион боклук, след него идва втори, трети,..

публикувано на 22.06.21 в 15:49
Решение на парламента предизвика гнева на еколозите и предизвика протести на противниците на застрояването на местността Карадере край Варна

Мария Лалева: Планът за застрояване на Карадере продължава

"Въпреки хилядите отрицателни становища планът за застрояване на Карадере продължава “, каза в „Хоризонт до обед“   Мария Лалева от организацията - "Да спасим Карадере". „Искаме среща с представители на МРРБ, заявили сме го от седмици. Инициативата „Да спасим Карадере“ е редно да бъде обсъден и с неправителствените организации като..

публикувано на 22.06.21 в 13:38

Още за казуса с Яйлата

Листът с нарушения в Министерството на културата , оказва се, е огромен, заяви преди седмица в ефира на БНР служебният министър Велислав Минеков . Сред тях е и проектът за съхраняване на културно-историческото наследство на Националния археологически резерват „Яйлата“ в община Каварна. Той е изпълнен през 2014 година, парите за него са..

публикувано на 21.06.21 в 13:48
Старият чинар, парк Бедечка, Стара Загора

Филмът „Случаят Бедечка“ тръгва на турне

„ Парк „Бедечка“  за мен е една лична история, аз съм родом от Стара Загора. А  филмът  включва две важни теми - възстановяването на земеделски земи в рамките на урбанизирани територии и заобикалянето на закона, промяната на общи устройствени планове, така че с времето зелена територия да може да се застроява - това са основните конфликти..

публикувано на 18.06.21 в 12:16
Японската градина по време на ремонта

Отварят за посетители обновената Японска градина в Столичния зоопарк

Обновената Японска градина в столичната Зоологическа градина ще бъде открита този следобед. Малка и с деликатно присъствие, леко встрани от основния поток от посетители, Японската градина привлича със своята източна хармония. „ Японската градина е символ на усамотението, на концентрацията, на медитацията . Място, където човек да може да..

публикувано на 15.06.21 в 12:18