На 22 декември бившият премиер на Великобритания Тони Блеър призова правителството да промени стратегията си за ваксиниране, като даде първа доза на повече хора, които са във висок риск, вместо да консервира втората доза. Това предложение предизвика смесени реакции в света на учените. Проф. Саймън Кларк, специалист по клетъчна микробиология в Университета в Рединг, обяви, че такъв план е напълно „нелеп“ и че Тони Блеър не е квалифициран да коментира подобен проблем. 

Много експерти вирусолози обаче считат, че една доза е по-добра от нито една, и че в период на бързо нарастване на заболеваемостта, е по-добре да се осигури 50% защита на двойно повече хора, отколкото 90% на два пъти по-малко. Проф. Дейвид Солсбъри, който е отговарял за имунизационните програми на британското здравно министерство до 2013 г., проведе кампания за отлагане на втората доза и заяви в предаване на BBC следното: 

„Правили сме нещо подобно и преди, когато имахме ограничено количество противогрипна ваксина за деца и беше ясно, че ако дадем на децата една доза, всъщност можем да защитим двойно повече“. 

На страницата на британското правителство е публикувана информация, че ефективността между доза 1 и 2 на ваксината на BioNTech-Pfizer е 52,4%, катоq ако има неуспехи между дозите, то те са възникнали съвсем скоро след ваксинацията. Изводът на учените е, че краткосрочната защита от първата доза е много висока от ден 10-и нататък. Ефикасността между 15 и 21 ден в периода между двете дози срещу симптоматичен Covid се оценява на 89%. Британското правителство формира стратегията си и на базата на проучванията за ваксината на AstraZeneca. Посочва се, че 22 дни след поставянето на първата доза от ваксината на AstraZeneca ефикасността е 73% и може да осигури защита срещу тежко заболяване. 

AstraZeneca има доказателства, получени от комбинирано проучване във Великобритания и Бразилия, които са публикувани в престижното списание Lancet, че по-дългият интервал между двете дози дава по-силен имунен отговор след поставяне на втората доза. Андрю Полард, главен изследовател при тестването на ваксините в Оксфорд, казва, че имунният отговор е три пъти по-силен след втората доза, когато тя е забавена 2-3 месеца, в сравнение със случаите, когато втората доза е поставена след няколко седмици.

В крайна сметка Британската комисия по ваксинация и имунизация препоръчва максимално удължаване на срока между двете дози, до 12 седмици, на двете ваксини, на BioNTech-Pfizer и на AstraZeneca. Според британските медицински експерти този срок от 3 месеца между двете дози няма да окаже влияние върху ваксиналния ефект на защита, но ще даде възможност по-голямо количество хора да бъдат защитени с първа доза, докато се осигурят още количества ваксини за втора доза. Британската Комисия по ваксинация и имунизация съветва правителството да ползва този модел на приоритет на първата доза, за да постигне по-висок успех в защитата на общественото здраве. 

Тази британска инициатива предизвика оживен дебат в Европа и дори в Америка. Някои американски специалисти обвиниха британците, че превръщат страната си в лаборатория, като се основават на части от доказателства, извлечени от подгрупи на подгрупи на участници в клинични изпитания, както и на общи постановки от ваксинологията. Германия, Нидерландия, Белгия и Дания също мислят върху британския подход. 

Проф. Томас Мертенс, председател на постоянната Комисия по ваксинации към Института Robert-Koch, коментира британския план като приемлив. Той казва следното: 

„Интервалът между двете дози може да варира в широки граници, а защитата още след първата доза е много добра, струва си да се помисли за повече първи дози при недостиг на ваксини“. Редица вирусолози са на мнение, че след първата доза ваксинираните вече са защитени от тежко протичане. Други обаче не са сигурни дали защитата от първата доза няма да намалее през следващите няколко месеца, ако не бъде подкрепена на 21-вия ден от втората доза. Лейф-Ерик Сандер, ръководител на изследователската група на Берлинската болница „Шарите“ по имунология и ваксини, също подкрепя по-гъвкавите интервали на ваксинация. Според него триседмичният интервал трябва да се разглежда като минималното време за разделяне на дозите. 

Втората ваксинация може да бъде отложена без никакви проблеми, „без да се очаква, че ефективността ще бъде значително намалена“, казва Сандер. Той обаче признава, че това „със сигурност е само временна стратегия“. Противниците на такава стратегия изтъкват, че е възможно да се получи ваксинална резистентност, тоест полуваксинираните хора могат да насърчат устойчиви на ваксини щамове на вируса. Друг аргумент „против“ е липсата на рандомизирани проучвания за ваксинационни стратегии, които да сравняват различни дози, забавяне между дозите и ваксинации със смесени дози. 

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) проявява скептицизъм, въпреки че максимален времеви лимит между двете дози на ваксината на BioNTech-Pfizer не е посочен. Проучванията обаче за ефикасността на ваксината са направени с диапазон на прилагане между двете дози между 19 и 42 дни. 

Прилагането на втората доза след шестмесечен интервал ще изисква изменение на разрешението за ползване на ваксината, казват от Европейската агенция по лекарствата. В същото време Световната здравна организация счита, че отлагането на втората доза на ваксината на BioNTech-Pfizer е някаква опция. Изпълнителният директор на Pfizer Албърт Бурла заявява, че би било грешка да се разчита само на първата доза. 

„Първата доза може да помогне да започнем да контролираме пандемията по-добре, но с две дози удвояваме защитата“, уточнява директорът на Pfizer. Има случаи на заразени с коронавирус след прилагане на първата доза от ваксината. Това е защото хората, които се ваксинират, получават добра защита още с първата доза, но едва след около 10 дни. Ваксините обучават тялото да се бори с вируса, а за това е необходимо време. Втората доза е необходима като бустер за създаване на по-стабилен и дълготраен имунитет. Проучване на Pfizer дава надежда, че ваксината е ефективна срещу ключовата мутация, която притесни Великобритания, както и срещу други 15 мутации, които са вече тествани. Съществуващите и РНК ваксини покриват новите варианти, казва Андреас Бергталер, главен специалист в Изследователския център за молекулярна медицина на Австрийската академия на науките във Виена.