Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ландшафтният архитект Людмила Димитрова:

Има работещи модели за контролирано заливане - защо не се прилагат у нас

Създадена система за предотвратяване на наводнения има само в Белене

Снимка: БГНЕС

Наводнени къщи, залети пътища, разрушени мостове и водопроводи, скъсани диги. Това са част от последствията след водното бедствие в Благоевградска област, която пострада от приливните вълни на реките Струма и Места и от контролираното изпускане на язовирите. Най-сериозно засегнати са общините Гоце Делчев, Хаджидимово, Сатовча, Банско, Сандански, Благоевград, а малката община Струмяни обяви частично бедствено положение. 

Сигналите на живеещите в наводнените селища хора за разрушени диги и безконтролно експлоатиране на реките за добив на баластра и пясък, доведоха на място премиера Бойко Борисов, а вчера Върховната административна прокуратура се самосезира и назначи проверка. 

Могат ли да се предотвратяват щетите от водното бедствие, които в момента комисии, назначени от кметовете по места, описват, за да искат финансова помощ от Междуведомствената комисия към Министерския съвет? 

Един от доказалите своя ефект методи е така нареченото контролирано заливане на територии при високи води на реките. В България това е направено само на едно място. Ръководител на проекта е ландшафтният архитект Людмила Димитрова. 

Тя разказа пред БНР, че заедно с Природен парк „Персина“ в Белене са били отделени територии, в които при високи води се практикува контролирано навлизане на водата. 

Получават се едни прекрасни водни огледала. Това нещо работи вече няколко години."

Инж. Димитрова посочи, че това е направено в период с големи дъждове.

Какъв е механизмът? Когато има контролирано заливане, водата се насочва към определените територии.

Снимка: БГНЕС

Най-големият ефект е, че ще се залива предварително определена територия, която в летния период може да се използва за напояване, така няма да се заливат къщи и земеделски земи от късането на дигите на произволни места. 

Трябва да се разработи проект, който да определи наклоните, мястото, което ще се залива, откъде ще се пуска водата, обясни Людмила Димитрова в предаването „Преди всички“. Трябва да се видят нивата и къде колко трябва да се изкопае, да се определи територия за контролирано заливане, за да има оттичане, допълни ландшафтният архитект. 

Димитрова даде пример с практиките в Гърция, където много рационално се използват придошлите водиПроектът не е толкова сложен, категорична е тя.

От една страна определените територии се „жертват“, но от друга страна те са спасение за бъдещето, защото ни очакват и други подобни катаклизми.

И за Струма, и за Места това е напълно възможно, посочи Людмила Димитрова.

Снимка: БГНЕС

Реките трябва да се прочистват само от храсти и боклуци, но не и от големите дървета, които са естествена дига и намаляват силата на прииждащата вода, изтъкна още специалистът и определи като грешка изсичането на такива дървета по поречията заради разчистването на речните корита. 

Ландшафтният архитект декларира готовност за участие в официални проекти на институциите в тази насока, „само и само да се прекрати това нещо и да се тръгне по един правилен път“.

Цялото интервю чуйте в звуковия файл. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Снимката е илюстративна

Фермер: Няма недостиг на мляко в България, целта е внос на евтино сухо мляко от Украйна

От правителството и депутатите зависи докога ще продължава този нерегламентиран внос на сухо мляко най-вече от страни, които не са членки на ЕС . Това заяви пред БНР Димитър Шопов, председател на Асоциацията за развъждане на черношарена порода в България. Асоциацията обединява фермери, които произвеждат над 60% от млякото в страната...

публикувано на 26.04.24 в 09:55

Проблеми с вноса на работна ръка за туризма, сигнали за искани подкупи в консулства

"Парите за заплати в туризма се увеличиха в пъти. Добре платени са и най-неграмотните ни служители. Но кадри в България няма ".  Това заяви пред БНР Веселин Налбантов - зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация. В тази връзка той отбеляза и проблема с демографския срив в страната . Според него освен това..

публикувано на 25.04.24 в 11:16

Разхищаваме 68 кг храна годишно на човек от населението

Разхищението на храни е риск както за продоволствената сигурност, така и за околната среда. Според Организацията на ООН за прехрана и земеделие близо 1/3 от храните, произведени по света, се губят или разхищават . В ЕС всяка година става дума за почти 59 милиона тона храни, а това се равнява на 131 кг отпадъци на човек годишно. Доклад на..

публикувано на 25.04.24 в 09:08
Български производители изливат млякото си в знак на протест срещу политиките в сектора

Украински млекопреработватели искат по-голям внос у нас. Българските: Не достига суровото мляко, трябва сухо

Украински млекопреработватели и производители на суровини искат да увеличат вноса си у нас . Това стана ясно от срещата във Велико Търново между Украинската асоциация на млекопреработвателите с Българската асоциация на млекопреработвателите. Българските им колеги казват, че има сериозен недостиг на суровини у нас, защото животновъдите са намалили..

публикувано на 24.04.24 в 07:40
Доц. Ангел Кунчев

Доц. Кунчев пред БНР: Все още не е обявена епидемия от коклюш. Очаква се заповед до края на седмицата

Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев потвърди пред БНР, че все още не е обявена епидемия от коклюш.  Очаква се да бъде издадена заповед на здравния министър до края на тази седмица. Но днес през цялото време доц. Кунчев говореше за епидемия, посочи здравният репортер на Националното радио Елена Бейкова. Е-обучение..

публикувано на 23.04.24 в 17:32
проф. д-р Андрей Чорбанов

Проф. Андрей Чорбанов: Ваксината срещу коклюш не е за възрастни. Крие риск от тежки нежелани реакции

Една от причината за пробива в имунизационното покритие са новите тенденции при разработването и създаването на ваксини – натискът те да бъдат абсолютно безвредни и абсолютно ефикасни. Колкото по-безвредна е една ваксина, толкова по-малко имуногенна и по-малко активна е тя . Това обясни пред БНР имунологът проф. д-р Андрей Чорбанов, депутат..

публикувано на 23.04.24 в 10:43
Софийски университет “Св. Климент Охридски”

Сградата на СУ е в изключително тежко състояние, има нужда от основен ремонт

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Георги Вълчев алармира пред БНР, че сградата на най-старото висше училище в България, както и тази на университетската библиотека, са в изключително тежко състояние . Редица ректори молят държавата да отпусне необходимите средства за основен ремонт и на Ректората, и библиотеката...

публикувано на 23.04.24 в 10:16