Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

„България - дела и документи” - емблематичен спомен от радиоефира

Историческата рубрика е била начало на деня за поколения българи - сутрин точно в 7.15 ч.

Студио,микрофони
Снимка: Ани Петрова

В подготовката на емблематичната рубрика „България - дела и документи” са участвали историци, публицисти, писатели, журналисти. Първо тя звучи на вълните на програма „Хоризонт“, а по-късно и по програма „Христо Ботев“.

Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи. Нейното начало - песента „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила” се превръща в музикалната й визитка за посрещане ня деня.

„Предаването се подготвяше по календар, който се съставяше от много и различни източници – БТА, исторически справки. Събитията бяха свързани с конкретния ден. Не беше въпрос да попадне човек случайно като герой на тази рубрика. Следваше се строг календар на събитията от българската история – от най-далечни времена до днешни дни“, спомня си дългогодишният радиожурналист Еди Емирян.

Когато се струпвали по няколко значими събития за деня, редколегията решавала кое би привлякло вниманието на аудиторията.

„Звучеше така, както би трябвало да звучи една документална поредица – с един постоянен глас, разпознаваем за публиката – един от незабравимите гласове в българския ефир: на Георги Ламбрев. Това беше т.нар. анонимно персонифициране – публиката не знаеше кой е човекът зад микрофона, но познаваше неговия глас. Можеше да си свери часовника даже, с началото на предаването в 7.15 по двете програми“, допълва Емирян.

Михайлина Павлова и Еди Емирян   Снимка: БНР

„Звучеше интересно, познавателно дори. Вероятно днес не е това интонацията, която би се възприела от слушателите, но пък точно тази отлика в звученето на рубриката я правеше интересна и уникална. Не беше в общия тон на звученето на програмите, открояваше се.“

Самият Еди Емирян имал досег с „България - дела и документи” още в началото на кариерата си в БНР, когато се наложило инцидентно да се включи в подготовката на епизод за следващия ден. „Направо в дълбокото трябваше да хлътна и да опитам себе си. Това е първата ми професионална редакторска изява в Радиото.“

Еди Емирян няма обяснения защо „така бързо и смело беше спряна тази рубрика“ преди около 30 години и предполага, че това се е случило „от притеснения да не бъде Радиото упрекнато в някакъв сантимент към комунизма, към тоталитаризма“.

„Лошото е, че с нищо друго тя не беше заменена“, допълва радиоводещият, за когото рубриката остава образец и школа по радиодокументалистика – „трудна за реализиране, но доста силна като въздействие върху аудиторията“.

Георги Папакочев

Друга е гледната точка на журналиста и знаков водещ на предаването „12+3“ в близкото минало Георги Папакочев, също свързал професионалния си път с БНР.

Рубриката си изпълняваше целта – като чисто пропагандна камбана, която трябваше като камертон да даде тона, под който да премине политическият ден на държавата“, коментира той.

„Разбира се, че всичко звучеше на много добър език, беше правено професионално. Въпросът е какво се говореше в рубриката“, подчертава Папакочев.

„Рубриката беше записвана от актьори, правена дълги месеци преди нейното излъчване. Била е вероятно слушана от съответните партийни организации, от началниците, за да може да зарадва ЦК на БКП, които също са я слушали и са правели мониторинг на своя „орган“ – програма „Хоризонт“. Отделен е въпросът какво точно вършеше тази рубрика с мозъците и настроенията на хората – пропагандните тези си биваха внушавани.“

Емил Джасим  Снимка: личен архив

„Аз имам спомен от това време. Бях едва втори клас, когато режимът падна. Но си спомням ясно сутринта – това беше единственото радио, което можехме да слушаме. За мен тази песен е свързана с този тембър на Георги Ламбрев“, разказва учителят по история Емил Джасим. От друга страна според него „това е гласът на партията“.

Прави впечатление, че се използва като заставка една от малкото ясно документирани средновековни български песни - песен най-вероятно от времето на Шишмановата династия, изтъква преподавателят.

Според Джасим въпреки очевидно пропагандната цел като голям плюс на рубриката може да се отбележи нейната документална стойност.

Това е ситуация, в която има един единствен исторически разказ, един единствен исторически наратив, казва Емил Джасим. „И съответно слушателят е длъжен да се гордее.“

„Високият патос пречи на, може би, най-важния елемент в ученето, в разглеждането, в слушането на историята – именно съпреживяването. Високият патос не ни позволява да разберем, че това отсреща там, в историческия разказ, са били живи хора. Не са някакви приказни или легендарни герои, митологични герои. И голямото геройство на живите хора е, че въпреки своите чисто човешки качества, своите чисто човешки слабости, въпреки че са изпитвали студ, тъга, глад – те са успели да направят това, което са направили“, допълва Джасим в предаването „Хоризонт до обед“.

Още любопитни детайли за историческата рубрика – в звуковия файл. 

Репортажът е част от поредица, посвeтена на 50-годишния юбилей на програма „Хоризонт“.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

14-годишната Никол Петрова е победител в инициативата „Посланик за един ден“

Как щяхте да помогнете на България да се възстанови след пандемията от Covid-19, ако имахте шанса да сте посланик за един ден и кои биха били приоритетите ви? На тези въпроси отговаряха кандидатите за участие в инициативата „Посланик за един ден“, която се проведе за поредна година у нас.   Кандидатите са момичета на възраст между 14 и..

публикувано на 06.03.21 в 18:00

В Силистра продават мартеници с благотворителна цел

С изложба, подредена в Регионалната библиотека "Партений Павлович" в Силистра, завърши областният конкурс "Мартеници гигант“, обявен от Информационен център "Читалища". Изработените от читалищни дейци мартеници се разпродават на търг, а средствата ще бъдат в полза на семейства със социални проблеми.  Мартениците-гигант са изложени в..

публикувано на 06.03.21 в 14:25
Даниел Богдански

Влогърът Даниел Богдански докосна хиляди хора по света с кратките си филми за България

Влогърът Даниел Богдански докосна хиляди хора по света с кратките си филми, посветени на България. Той започва да прави филми за България още като ученик. В канала му в интернет, носещ неговото име, той събира хиляди българи от цял свят, които разплаква, усмихва, замисля - с една дума - вълнува. Даниел Богдански е от Карлово, завършва..

публикувано на 05.03.21 в 17:08
Сградата на Държавния военен архив във Велико Търново

Държавният военен архив отбелязва 70-годишнината си

Държавният военен архив, чието седалище е във Велико Търново, тази година отбелязва своята 70-годишнина. Над девет километра са архивните единици в дължина . Те пазят историческата ни памет от българското опълчение, войните, личните архиви на бележити български генерали. Част от документите вече са дигитализирани и са достъпни за широката..

публикувано на 05.03.21 в 07:01

Self Lab - писмо до себе си

Проектът за написване на писмо до бъдещото „аз“ - Self Lab, е на прага на своя втори етап. Той ще започне на 6 март и ще приключи на следващия ден. Първата акция е била в края на декември на Централна гара, когато са се включили 12 възрастни и едно дете. Втората ще се случи в „One Book Bookstore“ на улица „Върбица“ 8 в столицата. Всеки,..

публикувано на 04.03.21 в 11:21
Тодор Пичуров

В родопското село Момчиловци ще бъде поставен барелеф на музиканта Тодор Пичуров

През 2021 г. се навършват 100 години от рождението на известния и обичан музикант Тодор Пичуров. Родените през 1971 година в родопското село Момчиловци правят барелеф по повод вековния юбилей. Всяка година 50-годишните в родопското село Момчиловци правят различни инициативи - дар на селото, с които да съхранят историята си, да надградят постигнатото,..

публикувано на 03.03.21 в 12:06
Георги Йовнов

Георги Йовнов: Запален съм по българския фолклор, откакто се помня

Георги Йовнов от близо 11 години участва във фолклорна формация „Нестинарче“. „ Аз съм запален към българския фолклор, откакто се помня . Българският фолклор е нещо уникално за мен, всички от моя род пеят, пеели са и продължават да го правят.  Запален съм по пеенето от 3-4 годишен, но по-професионално започнах да се занимавам от..

публикувано на 03.03.21 в 11:05