Спорна и дори отричана след 1989 г., рубриката за паметни дати и събития оставя трайни спомени за поколения българи. Нейното начало - песента „Откак се е, мила моя майко ле, зора зазорила” се превръща в музикалната й визитка за посрещане ня деня.
„Предаването се подготвяше по календар, който се съставяше от много и различни източници – БТА, исторически справки. Събитията бяха свързани с конкретния ден. Не беше въпрос да попадне човек случайно като герой на тази рубрика. Следваше се строг календар на събитията от българската история – от най-далечни времена до днешни дни“, спомня си дългогодишният радиожурналист Еди Емирян.
Когато се струпвали по няколко значими събития за деня, редколегията решавала кое би привлякло вниманието на аудиторията.
„Звучеше така, както би трябвало да звучи една документална поредица – с един постоянен глас, разпознаваем за публиката – един от незабравимите гласове в българския ефир: на Георги Ламбрев. Това беше т.нар. анонимно персонифициране – публиката не знаеше кой е човекът зад микрофона, но познаваше неговия глас. Можеше да си свери часовника даже, с началото на предаването в 7.15 по двете програми“, допълва Емирян.
„Звучеше интересно, познавателно дори. Вероятно днес не е това интонацията, която би се възприела от слушателите, но пък точно тази отлика в звученето на рубриката я правеше интересна и уникална. Не беше в общия тон на звученето на програмите, открояваше се.“
Самият Еди Емирян имал досег с „България - дела и документи” още в началото на кариерата си в БНР, когато се наложило инцидентно да се включи в подготовката на епизод за следващия ден. „Направо в дълбокото трябваше да хлътна и да опитам себе си. Това е първата ми професионална редакторска изява в Радиото.“
Еди Емирян няма обяснения защо „така бързо и смело беше спряна тази рубрика“ преди около 30 години и предполага, че това се е случило „от притеснения да не бъде Радиото упрекнато в някакъв сантимент към комунизма, към тоталитаризма“.
„Лошото е, че с нищо друго тя не беше заменена“, допълва радиоводещият, за когото рубриката остава образец и школа по радиодокументалистика – „трудна за реализиране, но доста силна като въздействие върху аудиторията“.
Друга е гледната точка на журналиста и знаков водещ на предаването „12+3“ в близкото минало Георги Папакочев, също свързал професионалния си път с БНР.
„Рубриката си изпълняваше целта – като чисто пропагандна камбана, която трябваше като камертон да даде тона, под който да премине политическият ден на държавата“, коментира той.
„Разбира се, че всичко звучеше на много добър език, беше правено професионално. Въпросът е какво се говореше в рубриката“, подчертава Папакочев.
„Рубриката беше записвана от актьори, правена дълги месеци преди нейното излъчване. Била е вероятно слушана от съответните партийни организации, от началниците, за да може да зарадва ЦК на БКП, които също са я слушали и са правели мониторинг на своя „орган“ – програма „Хоризонт“. Отделен е въпросът какво точно вършеше тази рубрика с мозъците и настроенията на хората – пропагандните тези си биваха внушавани.“
Прави впечатление, че се използва като заставка една от малкото ясно документирани средновековни български песни - песен най-вероятно от времето на Шишмановата династия, изтъква преподавателят.
Според Джасим въпреки очевидно пропагандната цел като голям плюс на рубриката може да се отбележи нейната документална стойност.
Това е ситуация, в която има един единствен исторически разказ, един единствен исторически наратив, казва Емил Джасим. „И съответно слушателят е длъжен да се гордее.“
„Високият патос пречи на, може би, най-важния елемент в ученето, в разглеждането, в слушането на историята – именно съпреживяването. Високият патос не ни позволява да разберем, че това отсреща там, в историческия разказ, са били живи хора. Не са някакви приказни или легендарни герои, митологични герои. И голямото геройство на живите хора е, че въпреки своите чисто човешки качества, своите чисто човешки слабости, въпреки че са изпитвали студ, тъга, глад – те са успели да направят това, което са направили“, допълва Джасим в предаването „Хоризонт до обед“.
Още любопитни детайли за историческата рубрика – в звуковия файл.
Репортажът е част от поредица, посвeтена на 50-годишния юбилей на програма „Хоризонт“.Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите. От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..
Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио. Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт. Тя е изключителен..
В разгара на кандидатстудентската кампания , когато пътя си избират хиляди зрелостници у нас, ще ви срещнем с отличника на випуска от Природо-математическата гимназия в Габрово . Той отдавна е наясно с какво иска да се занимава и решава да продължи образованието си в България. Ясен Пенчев е един от осемте стипендианти в програмата за..
Три седмици по-късно: от светски към църковен вот. Преди историческия избор на нов +Български патриарх: Какво означава за нас това и как и къде църковните традиции намират място в ежедневието ни, както и къде се срещат и противоречат ли си православието и съвремието? По тези и други въпроси в "Изотопия" си говорим с Ангел Иванов - писател,..
"Живея извън града, извън Синсинати в гората, място, което рехабилитира хищни птици. Понякога хората се учудват как мога да съчетавам природа и гори, и планини с театър, защото едното изисква голям град, другото изисква спокойствие, но аз съм си намерила място, което съчетава и двете, каза за "Хоризонт" 33 годишната актриса Даниела Ненова гост в 51..
Това пък е пародия на "Лошото момче" на Били Айлиш в изпълнение на плюшен Доналд Дък със собствен канал в YouTube . Музикалните пародии с патока са плод и на изкуствен, и на естествен интелект, но не са новост. И в киното, и в игрите, и в комиксите Доналд има сатирични двойници, за част от които Disney се разправя в съда с..
В село Паскалевец, община Павликени, са превърнали делниците в празници. Баби, снахи и внучки пазят и предават българските традиции и обичаи. Селото е създадено преди повече от 550 години и има интересна история. Било е околийски център, а негов мирови съдия е бил прословутият Марко Тотев. Хората в Паскалевец са дружелюбни и с чувство за..
Поискахме създаване на комисия за "Исторически парк" , защото трябваше да дадем много ясен знак за това, че трябва да се даде много точен и ясен..
С пети пореден законопроект се прави опит да бъдат консолидирани ВиК услугите. Общините за пореден път се обявяват "против" окрупняването на водния..
Общностните механизми в ДПС са базата, върху която Ахмед Доган е стъпил. В това е неговата сила - тази общностна солидарност и вътрешна сплотеност...