Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Задава се глад за експерти, които да се грижат превантивно за срутища и свлачища

Снимка: БГНЕС

От обилните валежи от сняг и дъжд в последните седмици, интензивното снеготопене и големите температурни амплитуди на много места се активизираха срутищни процеси. С повишаването на температурите нараства опасността от активизирането на нови критични точки, особено в дeфилетата и в планинските райони. 

Във връзка с това председателят на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“ Георги Терзийски разпореди на областните пътни управления и на пътноподдържащите фирми да извършват регулярни обходи на трасетата, на които има опасност от свличане на скална маса. Работата им ще се подпомага от екипи на тол контрола.

При опасност от големи срутища превантивно ще се затварят участъци, за да се гарантира безопасността на пътуващите. Към момента заради срутища, активизирали се по републиканската пътна мрежа от интензивните валежи през януари, са въведени ограничения в 7 участъка.

При интензивни валежи, снеготопене, замразяване и размразяване на скалните масиви е нормално да възникват срутищни процеси, обясни пред БНР проф. Николай Добрев, от Геологическия институт при БАН, ръководител на секция „Геоложки опасности и рискове“.

Огромен скален къс бе блокирал пътя към Рилския манастир скоро след ремонт на участъка. Снимка: БГНЕС

Това, което напоследък наблюдаваме при гара Елисейна, при Рилския манастир, край Мало Бучино, са срутищни процеси, не са свлачища, уточни експертът. Основна причина за тях е топящата се след замръзването вода. „Когато се разтопи, масивът е разхлабен и преминава много често в нестабилно състояние.“

Когато подкопаваме един склон, винаги можем да смятаме, че един от дестабилизиращите фактори е човешката дейност, поясни проф. Добрев.  Антропогенният фактор през последните години се увеличава, потвърди той. „Особено крайпътните склонове – там човешката дейност е един от факторите.“

Относно различните противосрутищни съоръжения Николай Добрев изтъкна, че „не се прилагат мрежи, които да улавят късове с голяма тежест и с висока енергия“.

Снимка: БГНЕС

При оценка на един скален масив трябва да се отчетат всички характеристики на потенциалните скални блокове и да се направи анализ как ще падат, като по този начин се оразмеряват и мрежите за задържане, уточни специалистът. „Масовата практика е, по мои наблюдения, с най-обикновени мрежи.“

Специализираните мрежи за улавяне на скални блокове с определени характеристики са няколко пъти по-скъпи от обикновените, поясни проф. Добрев.

Мерки следва да се вземат и за отвеждане на водите извън потенциално опасните срутищни участъци, допълни той.

Всеки склон, всеки скален откос е потенциално срутище. Зависи обаче от различните характеристики на самата скала.“

Запитан има ли човешки ресурс от специалисти за обявените обходи на критичните участъци, проф. Николай Добрев коментира, че се задава „глад на експерти в тази област“ и че те „може би са на критичната граница“.

Снимка: БГНЕС

Превантивните дейности са задължителни – превантивните огледи и превантивните мерки, подчерта геологът, визирайки постоянно наблюдение, обрушвания, изграждане на подпорни стени в рисковите зони.

Има национална програма за борба със свлачищата, която се актуализира на няколко години. В момента има около 2 200 регистрирани свлачища, посочи проф. Добрев, като акцентира върху оценката и картографирането на геоложките рискове както за свлачищата, така и за срутищата.

Тази система действа. Въпросът е какви са средствата, с които държавата разполага. Дали държавата разполага с достатъчно хора и достатъчно средства, за да могат да изпълнят целия този обем от необходими дейности.“

Цялото интервю слушайте в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владислав Христов

Натрупването на многословия в литературата и в кулинарията води до блокиране на сетивата

"Храната е част от основните стимули за творчество и си мисля, че когато храната не се приема само като обект за наяждане тя влиза в сферата на изкуството ", каза за БНР Владислав Христов, той е журналист, поет и фотограф. Автор е на рубриката "Големите творци и храната" в списание "Бакхус". По думите му литературните спорове не трябва..

публикувано на 01.08.21 в 09:00
Барикада от контейнери за боклук по време на генерална стачка в Бейрут, Ливан, 17 юни 2021 г. Стачката беше организирана в знак на протест срещу политическата и икономическа криза в страната на фона на непрекъснатото спиране на тока, високите разходи за живот и ниската покупателна способност, както и неспособността на политическите лидери да сформират правителство.

ЕС готов да наложи санкции на управляващия елит в Ливан

Европейският съюз обяви готовност да наложи санкции на управляващия елит в Ливан във връзка с политическата криза, която е завладяла страната, предаде АФП. В Ливан няма действащо правителство още от експлозията на пристанището в Бейрут през август миналата година. Това доведе страната до най-тежката икономическа криза, описана от..

публикувано на 31.07.21 в 08:07

43-ма бъдещи военни пилоти получиха първо офицерско звание

В Плевен първо офицерско звание получиха 43-ма курсанти от випуск “Раковски“ на Висшето военно въздушно училище „Георги Бенковски“. За проблемите пред единственото висше училище за военни пилоти , възстановено преди година, разказа пред БНР началник бригаден генерал Юлиян Радойски: "През тези години не можаха да натрупат практически опит, но..

публикувано на 30.07.21 в 16:52
Стефан Караджа

„Караул на паметта“ пред паметника на Стефан Караджа в Добрич

„Караул на паметта“ организират учители и ученици от ЕГ „Гео Милев“ в Добрич. Инициативата е по повод 153-та годишнина от смъртта на Стефан Караджа. Младежите са подготвили интересни факти за живота на революционера, направили са и вестник, който е бил издаден през 1935 година със статии и стихове за Стефан Караджа. Това е шестият поред..

публикувано на 30.07.21 в 08:50
Димитрина Петрова

Димитрина Петрова: По време на пандемията медиите бяха рупор на властта

По време на пандемията медиите у нас не са застанали на критична дистанция, а са се превърнали в рупор на властта - това установява проучване на Българската общност за либерална демокрация (БОЛД), Българския хелзинкски комитет и Сдружение „Маргиналия“. По време на пандемията е констатиран  проправителствен уклон , „особено на..

публикувано на 30.07.21 в 07:58
Лияна Панделиева

Лияна Панделиева: Санторини е много популярно място за фотосесии за двойки

Журналистката Лияна Панделиева посети Санторини заедно с 5 нейни приятели: „За първи път на такова място аз отидох с дрон и всяко излитане с дрона е това великолепно откритие на свободата на птица и изведнъж това, което виждаш се оказва или още по-красиво или фасадата е онова, което скрива нещо, което не е предвидено всички очи да видят",..

публикувано на 29.07.21 в 22:30

Програма „Хоризонт“ на БНР и „Пътна полиция“ започват кампания за намаляване на катастрофите

Програма „Хоризонт“ на БНР и „Пътна полиция“ започват кампания за намаляване на нарушенията от страна на шофьорите и ограничаване на катастрофите. Кампанията се казва „Летните послания на „Хоризонт“ и Пътната полиция“. „Лятото е изключително приятно за всички, защото са във ваканция, започват отпуските и човек си почива. Много е..

публикувано на 28.07.21 в 17:04