Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Смъртта в академичното огледало - какво виждат учените

Снимка: Pixabay

Обикновено си мислим, че заради стреса, трафика, мръсния въздух градът е по-опасното място за живот, в което сме изложени на повече рискове. Всъщност градът е място с по-добра инфраструктура и достъп до по-специализирано лечение. Комбинацията между градските условия и споделения живот в семейна общност се явяват фактори за дълголетие и за намаляване на риска от преждевременна смърт. Това обясни в предаването „Изотопия“ д-р Велислава Петрова от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. 

Извън идилията, извънградските условия крият по-голям риск, отколкото си даваме сметка, посочи тя и даде пример - във Франция например едни от най-страдащите от ракови заболявания са земеделските работници, заради излагането им на въздействието на пестициди и различни химикали. В много от изследванията става ясно, че това да имаш човек до себе си значително намалява риска от сърдечно-съдови заболявания, повишава продължителността в живота, допълни Велислава Петрова. 

В контраст с микроморт - статистическия „шанс“ да намерим смъртта си всеки един ден, със същия успех бихме могли да мислим каква е възможността ни да оцелеем всеки ден – би звучало по-приемливо и не толкова мрачно, смята гл. ас. Галя Гончарова от от Катедра „Културология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Снимка: БТА

В последните години и с Covid пандемията се повиши интересът към смъртта, по чисто естествени причини. Всички ние имаме познати, починали от Covid, пък и непрекъснато слушаме статистики за смъртността, отбеляза тя.

Може би това е някакъв опит за контрол над смъртта – като непрекъснато я калкулираме, изчисляваме, вкарваме в таблици. Има елемент на илюзия – когато човек може да изчисли нещо, когато го рационализира, го разомагьосваме, изтъкна Гончарова. 

Докато при възрастните усещането за края е по-близо, по-осезаемо, и е логично те да се подготвят за смъртта, за младите това е нещо екзотично, каза още тя. Представата на възрастните хора как да бъдат облечени на собственото им погребение Гончарова тълкува като усилие и мъртвите да останат в света на живите.

Снимка: Pixabay

„Има един такъв специален термин за социализация на мъртвите. Както и друг – дълготрайна биография, тоест как мъртвите и живите да са заедно в едно общо пространство на паметта. Да не бъде мислен траурът, съответно загубата само по негативен начин.“

Велислава Петрова и Галя Гончарова имат общ проект. Те изследват дали казусите, които ни поставят на ръба на осъзнаването ни, че сме смъртни и крайни – било като човешки същества, като вид или като цивилизация, ни променят, дали ни карат да променим начина си на живеене заедно. Катализатор на изследването бил първият локдаун на пандемията миналата пролет.

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Проявата на крайни реакции спрямо епидемията е насочила вниманието им към граничността.

„Наскоро разбрах за познати, близки, които са прекарали една година почти, без да излизат, за да съхранят живота си. И обратното – до факта на пълно отричане: че Covid няма и това е някаква безкрайна конспирация, или пък фаталистично, почти бохемското отношение – така или иначе ще умра, да става каквото ще. Цялата тази нова палитра поведение заслужава специално внимание: за начина, по който ние като човешки същества си предефинираме жизнения смисъл“, коментира Галя Гончарова. 

Двете използват метода на биографичното интервю. Прилагат и стандартни за социалните науки методи – архивни документи, фотографии, артефакти, анализ на медийно съдържание.  

Преди време Галя Гончарова е участвала в проект за маркирането на житейски фази през ритуали. Изследването е било проведено в Румъния, България и Великобритания.

„Появиха се доста разлики, по отношение на религиозния бекграунд, религиозните системи, които стоят зад системите на траур. В България имаше еднакъв процент на граждански и на религиозни погребения, докато в Румъния погребението беше мислено само като религиозно. В Англия пък търсене на бягство от традиционното английско погребение и развиване на една култура на погребение без Бог“, разказа тя. Така се запознала с практиките на „зелено погребение“ в Германия - прахта на починалия в капсула да се превърне в дърво или да бъде погребан в гора.

„Хората имат най-неочаквани представи за телата си след края“, допълни Галя Гончарова. 

Двете гледни точки изслушайте в звуковия файл. 


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ

Без сценарий - околоселските пътешествия на Десислав Лафчиев

"Идеята се зароди още във Факултета по журналистика. Тази тема със селата открай време ми е доста интересна. Исках да направя поредица за българските села ." Така обясни своята страст по околоселските пътешествия журналистът Десислав Лафчиев в интервю за БНР. " Без никакъв сценарий да тръгнеш към случайно село , без да знаеш какво ще..

публикувано на 15.07.24 в 11:09

Пътуване във времето с калоферската дантела и традиции, подчинени на род, Родина и роден край

"Аз като калоферец имам много причини да се гордея освен със сламното историческо минало на града, но и с настоящето на града, каза за БНР Наньо Чолпанов от Народно читалище "Христо Ботев" - Калофер. Със стихове на Ботев и Яворов започна разаговорът с Чолпанов, за който Калофер и България са раят на Земята . "Тук имаме уникална природа -..

публикувано на 15.07.24 в 11:08

Етнология на спорта "като истинския живот" - всичко, навсякъде, наведнъж

Европейското първенство по футбол и "Копа Америка" белязаха лятото на 2024 г., но истинската любов към царя на спортовете не се побира в календара и статистиката от големите първенства . Същността ѝ личи в селския и аматьорски "ритнитоп" , както са се изразявали в зората на играта по нашите земи, но и в очаквани и неочаквани..

публикувано на 14.07.24 в 19:24
Софийската синагога

Улица в Тел Авив ще носи името на главния равин на България Ашер Хананел

Тел Авив е един от най-бързо развиващите се градове в света. Уличка в Източната част  на града, която досега носеше само номер, вече е наречена на основателя на Еврейския исторически институт в София, сега част от Института по Балканистика при БАН, Ашер Хананел. Той е бил и главен равин на България по време на Втората световна война. В своето слово..

публикувано на 14.07.24 в 06:05

Как живеят хората в украинското българско село Камчик?

19-та световна среща на българските медии, организирана от БТА, отведе журналистите в украинското българско село Камчик. Как живеят хората там и как пазят в сърцата си вече близо 200 години България? Валентина Кашчи - единствената учителка по български език във Всеукраинския център за българска култура  Отзвук от 19-та Световна среща на..

публикувано на 13.07.24 в 07:15
Гергана Василева Румен Иванов

Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите

Гергана Василева е маратонец множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите.  От 15 години Гергана Василева живее с диагнозата множествена склероза, но болестта не й пречи да бъде маратонец, колоездач, съпруга, майка и журналист. Нито за миг тя не се отказва да  живее пълноценно. Предстоят й 6 маратона, на 6 континента заедно с Румен..

публикувано на 10.07.24 в 17:33
Милена Кирниколова

Милена Кирниколова - гост в "Горещо сърце" за победите в Шотокан карате-до за 2024 година

Милена Кирниколова е известен инструктор по карате в Плевен. Нейните възпитаници непрекъснато печелят престижни отличия. Тя е гост в "Горещо сърце" по "Хоризонт". Истинска гордост са победите на световното първенство по карате в японската столица Токио.  Самата Кирниколова завоюва бронз при ветераните в родината на този спорт.  Тя е изключителен..

публикувано на 08.07.24 в 10:37