Патриша Гибни за БНР: Писателят прави своя герой по-истински, ако му предаде нещо от себе си

„Сюжетът на книгата е като паяжина – в него има много придружаващи линии. Историята ни отвежда в едно много мрачно, готическо близко минало на Ирландия. През 80-те имаше много скандали, свързани с насилието над деца и домовете за неомъжени майки с деца. Книгата разказва за един човек, който се опитва да разбере мрачна тайна от миналото си. В историята е намесена и друга личност, която е готова на всичко, дори да убие, за да запази тази тайна погребана. Това накратко е сюжетът. Като всяка уважаваща себе си криминална мистерия и тук има детектив, който трябва да разкрие убийствата. В случая, това е моята героиня Лоти Паркър“. Това сподели в специално интервю за БНР Патриша Гибни. Нейният дебютен роман „Изгубените“ вече е на българския пазар. 

Криминалната история, разказваща за убийства в малко ирландско градче, първо е издадена като електронна книга. След като е продадена в над 100 000 бройки, става ясно, че Патриша ще е следващият успешен европейски писател. 

Героинята, която трябва да разреши сложните ребуси и да спре поредицата от убийства в градчето - Лоти Паркър, е част от голямата криминална поредица, начало на която е „Изгубените“. Книгата и нейната вече популярна героиня се появяват в труден период за Патриша. 

„Трябва да кажа, че започнах да пиша за Лоти поради емоционалното време, през което преминавах. 2009-а съпругът ми беше диагностициран с рак. Беше на 49 години. Отиде си три месеца след диагнозата. Преминавах през много мрачен период от живота си. Трябваше да се откажа и от работата си, за да се грижа за трите си деца – тийнейджъри по това време. Бях в много депресивно състояние. Когато започнах да пиша, образът на Лоти се появи в съзнанието ми като емоционален герой, който, подобно на мен, има три деца и е вдовица. Лоти е много сложен герой. Вътре в себе си тя е развалина. Външно обаче опитва да поддържа всичко под контрол. Нищо обаче вече не е нормално в живота ѝ. Когато случаите започват да се появяват, тя веднага започва да работи по тях, концентрира се изцяло в тях. Дотолкова, че дори семейството ѝ е поставено в риск. Много читатели ми казват, че тя е много достъпна, лесно можеш да се окачествиш с нея. Всеки от нас познава по една Лоти Паркър в живота си. Тя е реална за хората, а и за мен – в нейно лице можех да предам всичките си емоционални преживявания по това време. Ако преживееш нещо такова, толкова тежка травма, е по-лесно да придадеш това в героя си. Не всичко, но можеш да предадеш поне част от собственото си преживяване в него, защото си преминал през тази драматична ситуация. В реалния живот аз никога не съм виждала убийство – тази страна от книгата премина през въображението ми и чрез различни проучвания. Но, ако авторът предаде нещо, през което е преминал, на героя си, то той го прави по-истинска личност“. 

Лоти Паркър се появява в точния момент при Патриша Гибни. Нейната създателка е на кръстопът в живота си, опитвайки се да намери правилната посока, която малко по малко да я освободи от коварните вериги на депресията и да ѝ покаже, че животът продължава. Въпреки всичко. 

Съществува ли рецепта за добра криминална история? 

„Трябва да имаш добра история, написана талантливо. В ядрото ѝ трябва да има мистерия – дали ще е убийство, или изгубен човек, няма значение. Трябва стабилна мистерия, която читателят да опита да разреши до края на книгата. Темпото на историята също е от значение – читателят трябва да поглъща страница след страница. Особено когато пишеш поредица, основният ти персонаж трябва да е много интересен. Толкова интересен, че да устои на теста на десет или петнайсет книги“.

Интервюто с Патриша Гибни можете да чуете в звуковия файл.