Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Димитър Фердинандов: Космическият блясък на красивия ум

19-годишният студент по Авиокосмическо инженерство има собствена теория за колонизиране на Слънчевата система

Димитър Фердинандов
Да гледаш към звездите с жадно мечтание за нови знания, да имаш собствена теория за колонизиране на Слънчевата система, да посветиш стотици часове в самоусъвършенстване, събиране и синтезиране на информация от научни източници, за да информираш другите. Това не е Малкият принц, а 19-годишният Димитър Фердинандов - млад визионер и мечтател, студент по Авиокосмическо инженерство в Бирмингам.
„Изотопия“ го откри и си поговори с него. Заради усложнената ситуация с вируса във Великобритания, Димитър не е в Бирмингам, а в родния Пловдив. Не се бавим, а веднага го питаме - по-ярки ли са звездите над тепетата?

Димитър Фердинандов: „Бирмингам е много светъл през деня, но вечер винаги е облачно, така че трудно могат да се видят звезди там. Над Пловдив небето винаги е хубаво. Тук виждаме по-голяма част от интересните звезди, защото се намираме по на юг. Можем да кажем, че от тепетата небето винаги е по-красиво.“

 Гледайки звездите потъваме в размисли за житейските премеждия и предизвикателства от последната година. Според нашия млад гост „опознавайки света, който ни заобикаля, ние съществено променяме начина си на живот. „Важно е важно да говорим за науката и да споделяме достиженията навременно, за да не допускаме страха и недоверието да ни превземат.“


Разговорът за наука като антидот

Живеем във времена на коронавирусна пандемия и социални мрежи, бликащи от претенции за лесни обяснения на сложните въпроси. „Винаги, когато имаме грешни схващания, породени от неправилно разбиране на науката, ще се появяват конспиративни теории и ще се прокрадват фалшиви новини, казва Фердинандов.
Лесно достъпната информация всъщност е нож с две остриета, защото доверявайки се на нея взимаме грешни решения, които понякога могат да ни навредят.

Димитър дава пример с ваксините срещу Covid-19 в България: „Много хора бяха предубедени за това как са направени ваксините, дали те са безопасни. Не искаха да чуят какво имаха да им кажат учените. Може би защото самите учени не обясниха нещата достатъчно достъпно. Да, науката е изключително сложна, но винаги може да бъде представено по интересен начин. Защото науката е светът около нас.“

Младият ни гост приема разяснителната кауза присърце и в своя канал в YouTube публикува подробно обяснително видео за ваксините - как работят и защо трябва да се ваксинираме, дава разяснения и за самия вирус - как ни заразява и какво се случва с тялото ни, когато ни поставят ваксина.


Димитър Фердинандов работи по видеото почти месец - чете усилено и синтезира информация. Дори посещава курсове и семинари на авторитетни университети и институции, като Харвард, Йейл, Джонс Хопкинс, Масачузетския технологичен институт.

„Те подготвят нещо подобно на селекция от лекции на теми, свързани с коронавируса, в които обясняват как всъщност се случва инфектирането, как помагат ваксините. Използвах наученото по време на тези курсове, за да създам това видео", разказва Димитър.

Скептицизъм и опасения без адрес
При наличието на толкова обширна информация по темата, кому е нужно още такава? Причината е, че на много места по света има притеснения, които създават добра почва за виреенето на конспиративни теории.

„За съжаление хората слушат и разбират избирателно - дори да им се даде невероятно точна информация и да им се покаже, че ваксините работят и са безопасни. До голяма степен това може би се дължи на проблеми с доверието в институциите.“
Скептицизмът у нас има социални корени, смята Фердинандов.
„Проблемът е, че в България много хора не живеят добре. А науката винаги е била по-скоро средство, което са използвали хората с по-нормален начин на живот. Винаги по-напред в науката са били по-заможни държави. Имаме хора, които се борят всекидневно с това да преживеят. Няма как да очакваме от тях да застанат зад науката. Разбираемо е, че откриват проблеми при ваксините, дори когато тях ги няма, защото ги е страх.“

Питаме Димитър с какво тогава се различава британският от българския скептицизъм. Според младия ни гост това е свързано с начина, по който обществото комуникира и взаимодейства с институциите.
По думите му в страните с по-добре социално развитие, процентът на желаещите да се ваксинират е висок. На места е дори над 80%.



СОКОЛ, който пази Земята

Да оставим за малко спринцовките и да погледнем нагоре. Димитър Фердинандов има разработена мащабна програма за колонизация на Слънчевата система. Тя се казва SOCOL (SolarSystemColonizationProgram). В нея е залегнала идеята за създаване на космически асансьор, който се ускорява от лазери и система от сателити, които да предпазят Земята от астероиди.

Плановете на Димитър са проектът да се осъществява в следващите 150 до 200 години. Една от основните идеи е създаване на програма която да следи за астероиди, които застрашават Земята и от рано предупреждава и взима нужните мерки за отстраняването на опасностите.

Иновативната програма включва и колонизирането на други планети. Но не за сметка на Земята.

Димитър Фердинандов: „Ще може да живеем по някакъв начин в скафандри на Марс, на Луната, но това няма да е пълноценен живот, такъв какъвто го имаме днес на Земята. Докато не открием някоя друга далечна планета някъде и създадем технологиите, които биха ни помогнали да достигнем до тези звездни системи и планети, дотогава Земята остава нашият единствен дом, за който трябва да се грижим, както тя се е грижила за нас през последните милиони години.“

А вие не е нужно да излизате от дома си или да чакате милиони годиин, за да чуете цялото интервю с младия визионер Димитър Фердинандов, а просто да си пуснете звуковия файл.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Директорът на Националната астрономическа обсерватория

Доц. Никола Петров от Рожен: Не можем да обърнем хода на климатичните промени, но можем да се предпазим от бедствия

Високите температури през това лято дори в планинската Смолянска област бяха непоносими за родопчани, които са свикнали на прохлада.  В най-горещите дни живакът стигна до 38 градуса, но след първия дъжд температурите в курорта Пампорово и високите части паднаха до 12-15 градуса. Има места, където средните температури се повишават, но и..

публикувано на 07.08.24 в 12:04
Димо Райков

Димо Райков: Най-нещастният български творец е писателят

Аз съм един щастлив писател , казва за себе си Димо Райков, който в края на месеца ще навърши 70 години. Животът му е разпънат между две епохи – на социализма и на прехода: "Може би оттам тръгва и моето щастие. 35 години в единия начин на живот, коренно различен от другия, и 35 години в другия. Това са две епохи, взаимно мразещи се,..

публикувано на 24.07.24 в 12:04
Вероника Христова

Професия театрален педагог: да накараш дете с увреждания да се забавлява

Тя е актриса, режисьор, театрален педагог. Тя е Вероника Христова и въпреки че преодолява ежедневни прегради с инвалидната си количка, живее за мига и за споделените преживявания. В „Горещо сърце“ ви срещаме с още един човек от екипа на Дневния център за хора с епилепсия в София – човек, който провокира децата да се забавляват и да..

публикувано на 21.07.24 в 04:48
 Боян Ангелов

Боян Ангелов: Ако по безскрупулен начин се отхвърлят класически произведения, ние сме обречени на неуспех!

Значимостта на личностите от миналото за съвременните творци, е темата на "Нощен хоризонт" в разговор с п редседателя на Съюза на българските писатели Боян Ангелов . Заедно с нeго се връщаме назад във времето към важни и вдъхновяващи моменти за мястото и ролята на родните ни класици в днешния свят , влиянието им върху нашата..

публикувано на 18.07.24 в 13:14
 Проф. Панайот Карагьозов

Проф. Панайот Карагьозов: "Петте кьошета" е роман пъзел, в които героите постигат катарзис

"Може би преди три години започнах да пиша романа , паралелно с разказите, които изненадващо за себе си, също започнах да пиша по време на пандемията, сподели за "Нощен Хоризонт" проф. Панайот Карагьозов, преподавал дълги години в СУ и автор на новата си книга-  "Петте кьошета" . "Петте кьошета" е първият роман на проф. Панайот Карагьозов , който..

публикувано на 16.07.24 в 10:42

Кристина Александрова: Човек до последно трябва да опитва да постигне дори невъзможното

Весела и небрежно звучаща като италианска канцонета – така описва себе си оперната певица Кристина Александрова, гост в рубриката „Горещо сърце“. Тя е незряща и от няколко години работи като музикотерапевт с деца и младежи от Дневния център за хора с епилепсия в София.  На 44 години Кристина Александрова продължава да сбъдва мечти, да се..

публикувано на 14.07.24 в 07:05
Надка Денчева

77-годишната Надка Денчева - спортната гордост на Павликени

Павликени има своята нова спортна гордост. 77-годишната Надка Денчева смая всички и с майсторство и издръжливост спечели златния медал за ветерани на 50-ия национален мастърс турнир по тенис на маса в курортния комплекс "Албена". Бившата трактористка не се дава на младите , продължава да спортува, готви се за следващия си турнир и е запалена фенка..

публикувано на 13.07.24 в 07:50