Тодор Тодоров: Има ненаучени уроци от авариите като тази във Фукушима

Тази вечер от 18 часа във Фейсбук страницата на сдружението ще покажат няколко петминутни късометражни филма, които не са катастрофични, не разказват за  директните последици от разрушенията, а ни срещат със семейства, пострадали по един или друг начин от ядрената катастрофа във Фукушима.

„Много е впечатляващо например едни тийнейджърки как обясняват, че когато пътуват из Япония, не казват, че са от Фукушима, защото отношението към хората от Фукушима е като към такива, които носят радиация, носят болести“, обясни Тодоров.

„Единственият смисъл да припомняме тази трагедия, както и Чернобил, е да си опитваме да не повтаряме грешките, които са направени“, коментира Тодор Тодоров пред БНР. 

Той цитира научен доклад на ООН за въздействието на радиацията, в който се твърди, че радиацията от аварията не е увеличила риска от рак над нормалното и не е нанесла статистически измерими щети на населението. Световната здравна организация след Чернобил по същия начин излиза с доклад, че няма такова повишаване и няма официални данни за връзка с радиацията. Японското правителство след аварията приема, че допустимата граница на облъчване е 4 пъти по-голяма от тази, приета след Чернобил.

„Има ненаучени уроци от тези аварии, затова сме принудени всяка година да отбелязваме и да ги припомняме, защото те са очевадни. И за хората, които са пострадали, и за останалите“, допълни Тодоров. 

Високотехнологична Япония, която е водеща икономика в света, не може да се справи с последиците от аварията вече десет години, въпреки отделените 200 милиарда долара, изтъкна той.

„Това, до което са стигнали те, е да изливат радиоактивна вода, т.нар. обезопасена, в океана. Всеки се интересува рибата да не е хваната около Фукушима.“

Изливането на водата в океана не е решение, категоричен е Тодоров. „На далечни разстояния в океана от Фукушима се открива радиоактивност. В самата Япония на стотици километри от централата също се откриват такива огнища. Това е процес, който не може да бъде спрян със съвременните технологии.“

С тези огромни суми страната покрива дейности по откриването и обезопасяването на разтопеното гориво от реакторите. „Над 40 години ще отнеме обезопасяването му“, уточни Тодор Тодоров.

„Основният извод е, че тази енергия не е нито евтина, нито безопасна, нито чиста“, обобщи той.