Италианец създаде филм за богомилите, премиерата е на София филм фест

Мащабната копродукция на Франция, България, Босна и Херцеговина проследява в 200 минути раждането на богомилското учение през X век и разпространението му в Европа.

„Богре“ е пътуване във времето и пространството по следите на катари и богомили - еретиците на Средновековието, които са стигнали от България до Западна Европа.

„Тези, които говорят окситански език, знаят, че „богре“ (чете се бугре) означава българин, но от векове думата е приела значението на „негодник“, на - който прикрива истината. През XII век „богре“ се използва като обида към катарите от Окситания, оприличавани с българските богомили, от които всъщност произлиза западното учение на катарите. От своя страна привържениците на тези еретични учения са се наричали помежду си „добри хора“ и „добри християни“, защото са смятали, че връщат християнството към първоначалната му чистота“, казва Фредо Вала в интервю за БНР.

Катарите и богомилите са поддържали идеята за Бог, основаваща се на съществуването на доброто и злото или на противопоставянето между дух и материя. „Богре“ преоткрива една тема, заличена в учебниците по история и, разказвайки за ерес, която прекосява европейското Средновековие, ни кара да се замислим за нашето близко минало, белязано от преследвания и геноцид като Холокост, както и за настоящето с неговите прояви на нетърпимост, отбелязват създателите на филма.

Екипът посещава и снима Преслав, построен като първата християнска столица в Европа, както и Рилския манастир по време на нощното бдение на 19 октомври за Успението на Св. Иван Рилски, крепостта Царевец и Патриаршията, манастира в село Крепча и много други места. Сред учените, с които Вала разговаря във филма, са проф. Казимир Попконстантинов, проф. Аксиния Джурова и доц. д-р Георги Николов.

„Живея в планината на 1350 метра надморска височина срещу масив във формата на пирамида, както обикновено децата рисуват планините. Това е Монвизо, много известен връх в Италия, защото от там извира река По. В живота си съм вършил различни дейности: бях занаятчия като ковач при баща ми, после станах детски писател. Публикувал съм  към 30 книги, не само в Италия и Европа. Работил съм в италиански списания и важни месечни издания като „Айроне”. Работил съм и за „Мики Маус”. В началото на 90-те години реализирах мечтата си да правя кино - завърших школата на Ермано Олми. Оттогава се занимавам с кино, когато е възможно и с телевизия. Като режисьор правя документални филми. Този жанр ми допада, защото хората разказват за себе си. В игралното кино съм преди всичко сценарист“, разказва за себе си Фредо Вала.

„Живея в алпийски район, където се говори езикът на трубадурите, известен още като окситански, който се говори в Южна Франция чак до Пиренеите. В Италия, в област Пиемонте има 12 долини, където се говори този език. Той не е защитeн, бил е много престижен през Средновековието чрез поезията на трубадурите. Още като младеж се интересувах от този език и култура и неведнъж покрай историите на трубадурите съм се сблъсквал с тези на катарите, свързани с историята на Южна Франция. Когато бях в България за реализирането на телевизионни серии, се запознах с много учени. Тогава открих, че катарите спадат към обществото на българските богомили“, допълва Вала, запитан откъде идва идеята да заснеме филм за богомилите.

„Избрах „Богре - голямата европейска ерес” за заглавие на филма, защото това е била наистина голямата европейска ерес, развила се на територията на Балканите от България, в Северна и Централна Италия, Южна Франция, която се нарича и Окситания. Засяга също Босна, Фландрия, както и част от Германия. Едно движение през Средновековието с много широко разпространение като църковна алтернатива на  Римокатолическата църква или на Източноправославната в Константинопол“, пояснява още режисьорът. 

Да се прави филм за катарите и богомилите е изключително трудно, защото един филм е съставен от изображения, не само от думи, признава Фредо Вала.

„Богомилите и катарите не са имали църкви, култови места, не са оставили стенописи или скулптури. Според тях, църквата на Бога е общността, която се събира на едно място, като например в нечии дом или друго помещение или навън сред природата. Ето защо реших да отида на местата, където българските богомили и западноевропейските катари са видели с очите си. Така и аз с очите си и с окото на камерата гледах местата, където те са живели. Бях в Преслав, където Презвитер Козма е написал вероятно своя трактат от десети век срещу богомилите. Бях във Велико Търново, където цар Борил пред голям църковен събор отправил анатеми срещу тях. Бях и в Рилския манастир, а след това в центъра за проучвания „Дуйчев”. Там с Аксиния Джурова прегледахме антични кодове, принадлежащи на манастирските библиотеки, кодове, чрез които монасите да разпознават еретиците. Бе уникално като преживяване дори само да се гледат тези книги и кодове от 12-и 13-и и 14-и век. Бих казал, че моят избор бе да бъда не само режисьор, но и исторически изследовател, човек,  който се движи в онези пространства, из онези места в търсене на следа, която не се вижда, защото не е изображение, а е само въображение.“

Според Фредо Вала историческият момент, отразен във филма „Богре”, се вписва в настоящата европейска действителност.

„Като си помислим само как през Средновековието една идея за вяра в Бога емигрира от България към Запада, разпространява се в Италия, Босна, Франция, във Фландрия и Германия. Европа е в това, а не в трактатите и в междудържавните договори. Европа е една идея, духовна или друг вид идея, която мигрира в това голямо териториално пространство, което наричаме Европа, и пуска корени из него. Това е смисълът на Европа. Средновековието не е било тъмно и мрачно, както много от нас са учили от учебниците в училище. Имало е идеи и тези идеи са пътували, но не с автомобили или дигитално. Пътували са пеша, на кон, с карети, с керваните и търговията. Пътували са и как само са пътували!“

Разпространението на филма на Фредо Вала е в ръцете на английска агенция, която го предлага на различни телевизии в Италия, Франция, Канада, Полша.

„За съжаление, заради пандемията в Италия кината са затворени. Чакаме те да отворят отново врати, за да започнат вече договорените прожекции на филма в различни италиански градове, както във Франция през лятото и есента. Аз съм много доволен от международния дебют на „Бугре” в България на фестивала в София, защото се представя официално. Той бе готов преди месеци, но заради пандемията не можеше да бъде показан. Сега филмът се представя официално там, където е родено богомилството. Струва ми се, че така се затваря един кръг, който е много хубав. За мен е като значим начален сигнал за неговия път към Запада от Балканите, откъдето е тръгнала идеята на богомилите, разпространила се на запад, приемайки различни имена, но оставайки дълбоко свързана с България чрез наименованието „бугре”.