Мрак и светлина в ноти

I am a man who walks alone… е първият стих от Fear of the Dark на британската хеви метъл група Iron Maiden. За много от почитателите на тежкия звук именно това произведение е мрачна светиня, в която се съчетават страхът от тъмнината, самотата и непознатото, съществата и усещанията на отвъдното. Същевременно те са толкова привлекателни и чудни, колкото красивата музика, която ни връща към тях. След повече от година „сценична тишина“ заради пандемията от Covid-19 шведският диригент Улф Ваденбранд покани 160 класически музиканти да бъдат заедно в невероятно онлайн изпълнение на една от любимите му групи – Iron Maiden. Маестро Ваденбранд застана пред едва десетима инструменталисти, но от всички краища на света към тях се присъединиха още 150. Така те изпълниха по спиращ дъха начин Fear of the Dark. Инструменталната интерпретация е завладяваща, а удоволствието да я чуем по Българското национално радио имахме в предаването „Изотопия“.

Макар това да не е първият път, в който произведение на Iron Maiden се изпълнява от симфоничен оркестър, реализацията на този проект е в пъти по-трудна заради пандемичната обстановка и почти нечовешките усилия да се синхронизират толкова много музиканти в различни части от света, които заедно да изсвирят любимо музикално произведение. Улф Ваденбранд намира мъдрост и красота и в мрака, и в светлината, защото за него музиката е живот. „По този начин си поемам въздух, така дишам. С музиката. Това е животът ми. 24 часа, 7 дни в седмицата, всяка секунда“, казва диригентът в едно от многото си интервюта, дадено за руска медия след концерт в Москва преди няколко години.

Маестрото обича да твори в различни жанрове, които комбинира с похватите на класическото звучене. Работи с много музиканти, а на своите студенти казва никога да не се страхуват да експериментират, да слушат много различна музика и да отворят сърцето и съзнанието си за нея. Защо именно в този труден момент шведският диригент избира да постави толкова мрачно произведение с тежко звучене? Отговора чуваме в репортаж по шведска телевизия, където Ваденбранд обяснява, че намира фактурата в произведенията на Iron Maiden за чудесна (бел. ред. – фактурата е начин на организация и разположение на звуковете. Тя обединява всички изразни средства и осъществява координацията между тях във времето и пространството).

Шведският диригент е категоричен, че мисията в живота му е да вдъхновява околните и обича да среща хора, които вдъхновяват него самия и му дават енергия. Обича да пее с дъщерите си, щастлив го прави всяко преживяване, в което има „хубави хора“ и смешни ситуации, което личи и в приповдигнатото му рокаджийско поведение на сцената. „Не мога да стоя в покой на сцената. Трябва да подскачам. По-високо и по-високо. Последния път, когато имах концерт в Москва, ми се скъсаха панталоните. Имаше ей такава дупка, но понеже бях с черни „калцони“, както ги наричаме в Швеция, никой не разбра. Беше много смешно“, спомня си с усмивка Улф.

„Аз съм образован едновременно в света на рока и на класиката. Бях барабанист и знам как се работи, когато си на рок сцената, просто го пренесох на класическата“, допълва Маестро Ваденбранд. В свободното си време се наслаждава на слънцето, докато поредната мелодия вълнува съзнанието му.

If the sun refused to shine
I don't mind, I don't mind (Yeah)

Това са първите два стиха от произведението If 6 Was 9 на Джими Хендрикс, за когото светлината на прожекторите (не на слънцето) донесе мрак. Хендрикс е един от великите музиканти, които не успяха да понесат славата и си отиде от нашия свят много млад. Такива са още Джим Морисън, Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джанис Джоплин. Всички те станаха част от т. нар. „Клуб 27” – печалния клуб на музикантите, които се срещат със смъртта на 27 години. Обяснението на всеки е различно – суеверие, проклятие, злощастно съвпадение, а някои смятат, че това е най-обикновена статистика. Едно обаче е сигурно – „Клуб 27” е културен феномен, който не може да бъде пренебрегнат, защото освен таланта и обичта на публиката, между по-голямата част от членовете на тази звездна група има още една обща нишка: причините за смъртта. Наркотици, алкохол, емоционално напрежение, стрес, пълно изтощаване на тялото и психиката. В този списък са имената и на двама българи – основателят на група „Нова Генерация“ Димитър Воев и Ники Николов от група NI.co. Те си отидоха по съвсем други причини, но въпреки това бяха точно на 27.

Докато Маестро Улф Ваденбранд радва почитателите си и музикантите, с които работи, с последния си проект, канадската организация Over The Bridge представи най-новата си кампания, която цели да обърне внимание именно на психичното здраве на музикантите. Тя носи името Lost Tapes Of The Club 27 („Изгубените записи на Клуб 27“). Проектът започна с представяне на четири песни, които са създадени от компютърна програма. Тя използва изкуствен интелект, който анализира информация, извлечена от вече създадени песни, включваща хармонии, мелодии, китарни рифове и текстове. След обработката на данните, програмата генерира нови компоненти, които впоследствие се обработват от звукоинженери и текстописци и се изпълняват от живи музиканти. Основната идея е песните да са максимално близо до стилистиката на вече създадената музика от някои от музикантите в „Клуб 27”. Засега разполагаме с песни, които интерпретират творчеството на Кърт Кобейн, Ейми Уайнхаус, Джими Хендрикс и Джим Морисън, но предстои да бъде издадена още нова музика, вдъхновена от „залезлите богове“.

Първите реакции са разнопосочни. Част от хората са впечатлени от концепцията и признават, че проблемът с менталното здраве на музикантите трябва да бъде разгледан много по-задълбочено. Немалко музиканти обаче са на мнение, че изкуственият интелект не може да създаде толкова качествено произведение, което да завладее душите на почитателите на красивата музика, независимо от жанра ѝ. Въпреки това идеята е оригинална и заслужава внимание, коментират анализатори и допълват, че в момента музикантите са точно на обратния полюс и им липсват голямата сцена, турнетата, срещите с публиката на живо, което също може да се окаже негативен фактор за психиката им.

„Без музика животът щеше да е една грешка”, пише Фридрих Ницше в „Залезът на боговете“, а от канадската организация Over The Bridge ни напомнят, че и музикалните богове правят грешки, които понякога са непоправими. 

Ако сте пропуснали музикалното пътешествие на „Изотопия” из дебрите на мрака и светлината, поправете грешката,  като си пуснете звуковия файл.

Снимки: www.wikipedia.org, magnifisonz.com, wadenbrandt.com