Уникалното в Епископската базилика на Филипопол са добре съхранените мозайки

• play
• pause
• stop
• mute
• unmute
• max volume

00:00 / 00:00

• Репортаж на Кремена Данева в предаването ''Рано в неделя''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Днес, когато ЮНЕСКО отбелязва Международния ден за опазване на паметниците на културата, в Пловдив ще бъде открита Епископската базилика на Филипопол. След дълги години на проучване археолозите са категорични, че тя е функционирала от средата на ІV в. до края на VІ в., а през средновековието върху нейните руини е възникнал християнски некропол.

Смята се, че е най-голямата базиликална сграда от този период на територията на България и че е една от най-големите на Балканите. Времето със своите исторически превратности, разбира се, е заличило  внушителните размери на пищната в миналото постройка. Сега са само загатнати под покрива на новоизградената сграда и могат да бъдат възпроизведени от посетителското въображение включително и с помощта  на новите технологии.

Това обаче, което привлича вниманието и прави този културно - исторически обект уникален, са  добре съхранените два пласта изключително красиви мозайки, които са експонирани на два етажа, а общата им площ е над 2 хиляди квадратни метра. Процесът по цялостното разкриване, проучване и изграждане на посетителския център и обществено пространство на базиликата започва  през 2014 г. Вече може да се каже, че финалът е днес, а дългият път в тази вълнуваща среща на история и съвремие става благодарение на публично-частното партньорство между Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерството на културата.

Откриването на раннохристиянската базилика става през 80-те години на миналия век при строителството на подлеза под Централната поща. Това първо проучване обаче приключва с прибирането на част от мозайките в музея. Дълги години надеждата на археолозите, че работата по обекта ще продължи са напразни.

Мястото е покрито с метална конструкция, поддала се в един момент на разрушителната сила на времето. Така се стига до 2014 година, когато идеите за ново бъдеще започват  постепенно да се реализират.  2016-2017 година вече Епископската базилика е изцяло проучена от екип на Регионалния археологически музей, воден от Жени Танкова и реставратори под ръководството на доц. Елена Кантарева-Дечева.

Църквата е широка 36 метра, дълга над 90 метра и е с впечатляваща архитектура - централен и два странични кораба, апсида, нартекс и атриум с колонади. В централния кораб се е издигал украсен с мрамор презвитериум.

Вътрешността ѝ била украсена с колони, с капители с християнски символи, стенописи и пищни мозаечни подове. Разказвайки за пластовете уникални мозайки, пазещи спомени за стъпките от миналото, доц Кантарева навлиза и в детайли относно това защо се е наложило подът на базиликата да претърпи реконструкции.   

"В процеса на реставрация, когато отделихме горния слой на мозайката и разкривахме долния слой се установи, че във високите части имаме пълнеж от 5 сантиметра хоросан, а в потъналите части има до 40 сантиметра пълнеж с камъни, с тухли, каквото са намерили, дори разрушена мозайка. След което имаме изравнителен хоросанов слой т.е. още в античността подът на базиликата е бил нивелиран. Чисто функционална е била причината да бъде сложен втори мозаечен под".

В Южния кораб на базиликата на първия етаж може да се види част от долния мозаечен слой. Интересно е,  че тази много красива мозайка е направена изцяло от естествени камъни в невероятни цветове, продължава разказа си доц Кантарева.

"В повечето мозайки на територията на бившата римска империя има мозайки с такава цветност, но те не се дължат на естествени камъни, а на така наречения изкуствен камък, докато при нас дори колеги, които гостуват от чужбина се удивляват на тази пишна цветост".

Намерена  при разкопките монета на император Лициний всъщност дава основание на хипотезата, че базиликата е сред първите, построени в Римската империя след легализирането на християнството през 313 г.

Размерите, украсата и централното разположение на църквата в близост до форума на античния град свидетелстват за голямата и влиятелна християнска общност във Филипопол.

В центъра на южния кораб на базиликата археолозите през 2015 година правят и друго значимо откритие - надпис, който потвърждава пък хипотезата от 80-те години на миналия век на Елена Кисякова,  а именно че базиликата е епископска. А иначе при разлистването на времевите  пластове става ясно , че Църквата е била сърцето на християнския живот в града между IV и VI в. преди да бъде разрушена и изоставена, може би в резултат на силно земетресение.

Историята на мястото обаче се оказва много по-богата и обхваща поне 12 века, защото Базиликата е построена върху развалините на антична сграда, вероятно от I в.сл.Хр. След изоставянето на църквата, през Х-ХII в. пък на мястото се появява голям християнски некропол с гробищна църква, украсена с изящни стенописи.

Определено прекрачващите прага на новия културен център  ще бъдат най-впечатлени от мозаечните пана на втория етаж , където оживяват над 100 медальона  с различни видове птици - от танцуващи токачки до пауни с разперени опашки, от бъбриви папагали до птичка, която храни малкото си.

И още - има  интерактивни стени, които забавляват посетителите, зала за временни експозиции, детски кът, както и зала за работа на реставраторите. Така с внимание и отговорност  съвремието подава ръка на миналото , за да се получи тази красива спойка.

Не беше леко, казва Десислава Тальокова, изпълнителен директор на Фондация „Америка за България“.

„Беше трудно и предизвикателно, защото беше от изключителна важност да се избере подход, който да постави тези повече от 2000 квадратни метра мозайки в центъра на преживяването, но  и да се разкаже за тях с уважение към историята науката по интересен и разбираме начин  за съвременната публика от различни възрасти, интереси и нива на познание. Прибегнахме и до виртуалната реалност, която може да накара посетителите да преживеят това  което вероятно от древния Филпипол са чувствали, когато са прекрачвали прага на базиликата“.

През 2018г. кандидатурата на Епископската Базилика и римското мозаечно наследство на Филипопол беше вписана в индикативната листа на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Същинската кандидатура предстои да бъде подадена след година работа на  новия културен център. Официалното откриване може да бъде проследено  онлайн. От понеделник са на ход посетителите.

Репортажа можете да чуете и в звуковия файл.