Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Как се променя Европа

Снимка: unsplash.com/Christian Lue

Как се отразиха на гражданското общество в Европейския съюз трудностите от последното десетилетие – финансовата криза, миграционната криза, Брекзит и пандемията? Отговор дава най-новото проучване на Лондонското училище по икономика и политически науки, проведено в периода 2018 – 2020 г. в осем страни – Австрия, Гърция, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Словакия и Испания. То отчита промяна в настроенията на гражданското общество към Европейския съюз. Вместо про- и антиевропейски нагласи дебатът се измества към въпроса каква трябва да бъде Европа за в бъдеще. Наблюдава се и политизиране на гражданското общество на континента.

Изследването на Лондонското училище по икономика и политически науки показва и друго важно нещо – че освен традиционните въпроси, които са на дневен ред – климатичните промени, социалната справедливост, борбата с неравноправието и правата на мигрантите, преди всичко се настоява за по-силно гражданско участие в управлението на Европейския съюз. Най-новата инициатива на Брюксел в тази посока е Конференцията за бъдещето на Европа. Към момента на многоезичната цифрова платформа гражданите от целия Съюз могат да споделят и обменят идеи и мнения, да изразят какво очакват от Брюксел, което впоследствие да спомогне за определянето на бъдещата посока и политики на блока.

Нови данни на „Евробарометър” сочат, че 90 процента от европейците настояват гласът на гражданите да се взема в по-силна степен под внимание в решенията за бъдещето на Европа, 6-има от всеки 10 мислят по-активно за бъдещето на Европа в резултат на пандемията, ¾ очакват Конференцията за бъдещето на Европа да има положителен ефект върху демокрацията в Евросъюза и 50 на сто от участниците в допитването искат да участват в конференцията.

Тъй като тя е под формата на дигитална платформа надеждите са да привлече участието на младите хора – т.нар. милениъли – родените между 1981 г. и 1996 г., и поколението Z – родените след 1997 г. Реалистични ли са тези очаквания? Отговора потърсих от проф. Николас Гонсалвес-Галего от университета „Сан Антонио” в испанския град Мурсия, който е автор на проучване, посветено на доверието на по-младите поколения в институциите на Европейския съюз, националните правителства, правната система на блока и политиците:

„За всички тях доверието при по-младите поколения е значително по-високо, отколкото при останалата част от европейското население. Въпреки това отчетохме съществен спад на доверието в Европейския съюз, и като цяло в либералните демокрации, особено след икономическата рецесия. Нашето проучване показва, че младите имат по-силно доверие в институциите, когато правителствата полагат повече усилия общественозначимата информация да е по-леснодостъпна за гражданите. Хубавото нещо, което искам да подчертая, е, че според констатациите ни, европейските правителства са на прав път и доверието може да се засили като институциите станат по-прозрачни. Европейският парламент, Европейският съвет и Европейската комисия заедно декларират, че младите европейци трябва да играят централна роля в оформянето на бъдещето на европейския проект. И докато вероятно младите граждани подкрепят европейските ценности, те не виждат ясно как европейските институции прилагат политики, за да ги подсилят. Многоезичната платформа беше пусната в действие и вече ще се проведат няколко европейски, национални и дори местни събития. По-важното е, че ще е в сила по-ефективен механизъм, с помощта на който идеите и заключенията от тези събития ще бъдат представени като по-конкретни препоръки за действие към Европейския съюз. Можем да изчакаме или да участваме, и да видим какво ще се получи.”

Развитието на доверието на младите, както и на останалата част от населението в Европейския съюз, спрямо Брюксел, ще зависи от справянето с коронакризата, обяснява проф. Николас Гонсалвес-Галего:

В момента почти половината от европейците имат доверие в Европейския съюз. И по този показател българите са дори над средното ниво. Последните данни на „Евробарометър” сочат, че най-важните проблеми пред Съюза са здравеопазването, икономиката, публичните финанси на държавите членки, климатичните промени и имиграцията. Българите не са изключение, техните тревоги са подобни, но издръжката на живота заменя имиграцията в списъка. Ясно се вижда, че всичко, свързано с пандемията, интересува европейците. 43 процента от гражданите са удовлетворени от мерките на Евросъюза в борбата с коронавируса. България е страната с най-ниския дял от населението, които казват, че не са доволни от отговора на Брюксел – само 32 на сто. В настоящия момент коронакризата дава тласък на доверието, но икономическата криза ще определи посоката му на движение през следващите години. Критична роля ще изиграе и прилагането на Спасителния план на стойност 750 милиарда евро, тъй като това е предизвикателство за европейските многостепенни правителствени системи.”


Д-р Жолт Дарваш от експертната организация „Брьогел” в Брюксел наскоро публикува анализ на кохезионната политика на Европейския съюз и ефекта й върху икономическия растеж на различните региони. Блокът разпредели 367 милиарда евро, или 34% от бюджета на многогодишната финансова рамка 2014-2020 г. за целите на политиката на сближаване. След анализ на над 1000 документа по темата, сред заключенията са, че ключови фактори за доброто изпълнение на европроектите са времевата рамка – колкото повече време, толкова е по-успешен проектът, и по-малкото приоритети, което говори, че слабото звено е стратегическото планиране. Управление на национално, а не на местно ниво, също дава по-добри резултати. Трансрегионалните проекти допринасят повече за икономическия растеж.

„Основен извод от проучването ни е, че дългосрочни и стратегически проекти носят повече ползи и следователно е препоръчително фокусът да бъде върху подобни големи проекти вместо диверсифицирането и харченето на пари по много на брой, но малки проекти. Въпреки това е необходимо първо да се анализират ясно основните проблеми на региона и цел да бъде тяхното решаване. Друго важно заключение е, че междурегионалния фокус на кохезионната политика трябва да бъде значително увеличен, защото понастоящем много малък дял – под 5%, са трансрегионални проекти. А европейските пари осигуряват големи възможности за регионите в различни страни да работят заедно. Още един урок е, че по-доброто управление е това на национално ниво, но инициативите трябва да идват отдолу. Иначе казано – идеите какво трябва да се направи трябва да идват от местно ниво, но за предпочитане е проектите да се управляват по-централизирано.”

Какво трябва да направи Европейският съюз, за да бъде по-гъвкав и адаптивен спрямо бъдещите рискове в икономически аспект?

„Ако цел на кохезионната политика са съществените регионални проблеми, на основата на дългосрочни стратегии за развитие, не е необходима много голяма гъвкавост, защото слабостите на регионите са ясни, както и целите на проектите. От друга страна, като цяло за европейския бюджет е нужна гъвкавост. Например Евросъюзът се изправи пред голям миграционен поток през 2015 г. и 2016 г., но не успя да преразпредели много пари за справяне с тази криза. Неблагоприятен ефект върху икономиката имаше и пандемията от коронавирус и отново – пренасочените средства бяха много малко. Така че много полезно би било европейският бюджет да разполага с гъвкави инструменти, за да се справи с неочаквани трусове.”

Пожеланията за Деня на Европа на заместник-председателя на Европейската комисия Маргаритис Схинас, и младите евродепутати – от Германия Никлас Нинас, и от Словения Ирена Йовева:

„В Европа всички можем да бъдем горди от това, което отстояваме – солидарност, свобода, многообразие, сътрудничество отвъд границите. Бъдете сигурни, че можете да разчитате на нас. Имаме обща цел и сме по-силни заедно като Съюз. Честит Ден на Европа! ”

„Аз вярвам в Европа. Тя е най-великата осъществена идея. Благодарение на нея хората не просто са преодолели войната, а различни култури се обединяват. Те празнуват заедно и честват различията си. Това е нещо страхотно, което никой друг проект в целия свят е постигал някога. Така че трябва да отбелязваме този ден. Да се надяваме, че това ще е последният Ден на Европа, който ще трябва да отпразнуваме по домовете си.”

„След година на предизвикателства, изолация, страх, трудности и несигурност научихме значението на солидарността и сътрудничеството. Това означава Европа за мен – солидарност, растеж, подкрепа, възможности, Еразмус, пътуване, свобода, мир, достъпно образование, иновации, култура, демокрация, трансгранични възможности.”

Снимки: unsplash.com и pixabay.com

Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Дупки в силистренското село Калипетрово

Повече от 30 години улици в село Калипетрово не са ремонтирани

Повече от 30 години няколко улици в силистренското село Калипетрово не са ремонтирани. Жителите недоволстват, но от общинската управа отговарят, че предстои изпълнението на проект за канализация, а след това и асфалтиране, но хората не вярват. Изронен асфалт, камъни, прах - това е ежедневието по улица „Руен“ от години. С всеки изминал ден..

публикувано на 23.06.21 в 18:01

Зрелостници от Украйна и Молдова не успяха да положат онлайн изпита по български език

Дванадесетокласници от български произход от Украйна и Молдова сигнализират за сериозни проблеми, съпътствали онлайн изпита за владеене на български език. За първа година този тест се провежда в електронен формат . Още по време на пробните изпити са били регистрирани сигнали от преподаватели и родители, че платформата не работи добре...

публикувано на 23.06.21 в 07:44

Преслав Райков: Икономическият шок предстои в Европа

Американската икономика има резерв още няколко месеца да абсорбира покачване на инфлацията, заяви в 16-тия брой на подкаста „На всяка цена“ финансистът Преслав Райков , който следи отблизо дейността на централните банки. По думите му в момента инфлацията расте заради проблемите по веригите за доставки и поскъпването на суровините в..

публикувано на 22.06.21 в 15:33

Полярният мечок Миша и пандата Маша ще радват децата в "Магичен цирк"

В рамките на летните месеци от "Stars of the magic" са подготвили изцяло иновативен спектакъл наречен "Магичен цирк" , който ще се покаже в няколко по-малки града на България.   Представлението вече беше представено в град Пещера. Предстои спектакълът да се играе пред публика и в Приморско, Роман, Ябланица, Килифарево, Златарица, Смолян..

публикувано на 22.06.21 в 15:15
Събор на овцевъдите

Овцевъди се събраха на събор

Кукери от Разлог прогониха злите сили и дъжда при откриването на деветото издание на Националният събор на овцевъдите , който се проведе край Петропавловския манастир до Лясковец. Повече от хиляда чистопородни животни показват фермери от цялата страна, а под мотото „Български храни от български суровини“ се предлага изобилие от кисело мляко,..

публикувано на 22.06.21 в 14:30

Трябва ли да има велоалея на бул. "Витоша"

Защо на булевард „Витоша“ да не може да има велоалея - този въпрос се обсъжда в социалните групи за велосипедисти в София. След ремонта преди години, минаването с велосипеди беше забранено по Витошка. А нарушителите получават глоби. Илиан Петров е колоездач, от онези, които обичат да карат велосипеди, но не само за удоволствие, а и..

публикувано на 22.06.21 в 12:35
Сладоледът е от продуктите, в които се добавя титанов диоксид

Предлага се забраната на титановия диоксид като хранителна добавка

В свой анализ европейския орган по безопасност на храните предупреди, че оцветителят Е171, или титанов диоксид, в храните не е безопасен .  Изследването е в рамките на продължаваща преоценка на разрешените преди 2009 г. за употреба в ЕС оцветители за храни. На ниво работна група по добавки в храни към Европейската комисия е било взето решение..

публикувано на 22.06.21 в 11:30