Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

Майк Викинг пред БНР: Добрият живот е ястие с много различни съставки

Майк Викинг
Снимка: Издателство „Хермес“

„Мисля, че винаги съм бил заинтригуван от темата за щастието. Винаги съм се интересувал от хората. От това как се създават условия за добър живот. Започнах „Института за изследване на щастието“ преди 8 години. Направих го, защото ми беше любопитно как така Дания винаги е по върховете в класациите за щастие. Реших, че е добре да има някой местен, който да внесе повече яснота по темата. Усещах, че има много хубава енергия в това поле. Будувах нощем, мислейки за всички проекти, които могат да се развият по темата „щастие“. 

В края реших да напусна ежедневната си работа и да започна „Института за изследване на щастието“. В началото бях аз, добрата идея и един лош лаптоп. Сега сме 10 души – множеството са в Копенхаген, но вече имаме хора и в други части на света. Това бе най-доброто решение, което някога съм вземал. Работим за различни клиенти, в различни страни. Целта на работата ни е да отговорим на три въпроса – как се измерва щастието, защо някои хора са по-щастливи от други и как да подобрим качеството на живот. Питаме се и как да преправим политики, градове и работни места, за да сме по-щастливи“, каза за БНР Майк Викинг.

Майк Викинг e имал много добре платена работа преди да основе „Института за изследване на щастието“. Въпреки колебанието се случва нещо, което го убеждава да тръгне към своята мечта. Негов колега умира на 49 години. Точно на толкова е и майката на изследователя, когато той я губи. „Спомних си, че никой от нас не е вечен“ – споделя още той.

„Мисля, че колкото повече говоря с хората, независимо дали е в София, Пловдив, Бейджинг или Мексико, все повече забелязвам колко еднакви сме, когато става въпрос за щастие и благополучие. Искаме малко или много едно и също от живота. Всички търсим смислена работа, но и свободно време. Всички търсим връзката с другите хора. Не само романтична и приятелска, но и стабилни отношения със семействата ни. 

Мисля, че всички търсим своя смисъл в живота. Понякога това идва във формата на работа, понякога по друг начин. Всички се надяваме да бъдем здрави и щастливи. За мен добрият живот е ястие с много различни съставки. Разковничето е в ежедневното удоволствие. Да си позволиш приятна вечеря с хубаво вино, насред приятелите и семейството ти, това е добро начало на хубава вечер за повечето хора. Независимо дали си в София или в Копенхаген. Има ли проблем, който всички срещаме в търсене на щастието си? Няколко са основните. Някои хора страдат от самота, особено днес, това е много актуален проблем. Други страдат от липса на смисъл в живота си. Мисля, че всеобщ проблем е и бедността. Разбира се, парите не са гаранция за щастие, но ако липсват, могат да бъдат причина за нещастие. Да, има някои всеобщи глобални проблеми, с които всички се сблъскваме, но всеки човек е в различна ситуация“, допълни в предаването "Нощен хоризонт" Майк Викинг.

Първа стъпка като автор на бестселъри Майк прави с написването на „Малка книга за хюга“. Без да очаква, че това ще стане световен феномен, това е поредният риск, който се оказва успешен.

„Беше забавно, защото хюга е голяма част от датската култура. Нещо, за което говорим постоянно. Отиваш на парти и казваш – о, това е толкова хюгърли, изкарвам си много хюгърли време. То е част от езика ни. Част е от националната ни идентичност. Датчаните го виждат като нещо наследствено. Не мисля, че това е така. Чувствах се толкова хюгърли в София и Пловдив, колкото в Копенхаген. Датчаните си мислят, че е нещо много датско. По същия начин американците мислят, че свободата е нещо американско. Харесва ни да мислим, че хюгата е нещо наше. Беше забавно да започна да изучавам този феномен“.

Какво всъщност значат термините хюга и люка?

„Най-кратката дефиниция за хюга е изкуството да създадеш приятна атмосфера, люка е датската дума за щастие. Хюга се отнася до атмосферата. За датчаните хюга е начин да намериш ежедневното щастие. Не става въпрос за някакво огромно усещане, което срещаш веднъж в живота. По-скоро чрез хюга искаме да открием приятни моменти. Преди това интервю се наслаждавах на чаша кафе навън, на терасата. Ето това е приятен момент на ежедневно щастие. Това е нещо, което мога да контролирам. Не мога да контролирам пандемията например, но мога да изпия кафето си в приятна атмосфера за 10 минути преди този разговор. Построяването на моменти като този, може да ни доведе до цялостното удоволствие от живота“.


Важна част от пътя към щастието са и спомените. Онези малки моменти, към които се връщаме от време на време. Те провокират различни емоции.

Според Майк ние и сами можем да изберем как да ни въздействат. Нещо, което описва в книгата си „Изкуството да правиш спомени“.

„Написах книгата, защото осъзнах, че спомените са страшно важни. Виждаме, например, когато хората страдат от депресия, те не просто не се чувстват добре в момента, а много от тях имат проблем с това да си спомнят за щастливите времена. Виждаме и другата крайност - когато хората могат да извлекат положителна стойност от живота си благодарение на миналото. Помислих си, добре, щом можем да сме щастливи, спомняйки си минали неща, как можем да създадем щастливи моменти сега, за да сме сигурни, че преживяното преди ще ни направи щастливи и за в бъдеще. Мисля, че най-големият „аха“ момент бе, когато осъзнах, че мога да направя много, за да въздействам на това, което аз, приятелите и семейството ми ще помним в бъдеще. Така можем да станем архитекти на спомени. 

Най-важната съставка е вниманието. Преди няколко години, на едно от представянията на книгата си, говорих с читател от Полша. Тя си спомни за времето, в което е била на осем години. Вечеряли заедно с майка ѝ и сестра ѝ. Спомняше си за това прекрасно време, в което се смеели и се чувствали добре. В един момент майката ги погледнала и казала – надявам се, че ще си спомняте за този момент. Това подчертава колко силен инструмент е вниманието. В книгата разказвам за това как да използваме различните сетива – миризма, звук, зрение и вкус, за да си спомняме неща. Както и как да помагаш на децата си да се държат за щастливите моменти, когато пораснат“.

Цялото интервю можете да чуете в звуковия файл.
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Александър Цонков - Лостов

Александър и постоянните процеси в „Играта продължава“

Александър Цонков - Лостов е от града на стоте войводи – Сливен. Още от тийнейджърските си години пише книги и кратки разкази. Наскоро издаде своята дебютна книга – сборника с разкази „Играта продължава“.  Идеята на книгата е да покаже какво се случва с нас, когато се сблъскаме с необяснимото. Сборникът е носител на съпътстваща..

публикувано на 23.06.21 в 17:04
Ваня Кастрева - директор на РУО - София

Ваня Кастрева: За децата бих направила всичко

Веднъж казали на внучката ѝ: "Баба ти е много усмихната", а детето отговорило: " Тя така се е родила ".  Тя нито брои, нито помни добрините , които е направила. Била е много пъти обиждана от хора, които без да я познават, са говорили срещу нея - неверни твърдения. Въпреки това, запазва добротата си и продължава напред, в името на децата. Тя..

публикувано на 20.06.21 в 09:32
Петър Дундаков

Спектакълът "Песента на ветровете" на Петър Дундаков на 1-ви юли в Театър "Азарян"

" Първоначалната ми идея беше "Песента на ветровете" да не е единичен концерт , а да е платформа, която да се развива, във всяко ново издание да има нещо различно".  Това каза специалният гост в "Хоризонт за вас" - композиторът Петър Дундаков.    Той сподели, че концертът има постоянна публика и интересът към него става все по-голям:..

публикувано на 18.06.21 в 17:01

Космическият архитект Калина Калчева и градът в пещерите на Марс

Калина Калчева е архитект и дизайнер. Тя стигна до полуфинала в конкурса на НАСА „Марс Сити Стейт“ с проекта си за град на Марс „Марс 25“.  С него Калина се дипломира във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.  „В гимназията моите приятели се занимаваха с астрономия и в средата на гимназиалните си години бях привлечена и аз...

публикувано на 18.06.21 в 11:19

Араш в "Нощен Хоризонт" - за музиката, вградена в корените

"Аз винаги съм бил дете с много енергия.  Винаги съм искал да правя хората щастливи . Когато започнах да се занимавам по-сериозно с музика, всичките ми приятели бяха шведи. По това време слушах предимно американска, английска музика, шведска. В корените си - от по-ранните ми детски години  в Иран бях запазил спомена за една песен, която..

публикувано на 16.06.21 в 01:20
Кристиян Калоянов

Кристиян Калоянов: За мен е голяма тръпка да бъда и солист, и камерен изпълнител

Концерта "Рапсодии" на Симфоничния оркестър на БНР с диригент маестро Марк Кадин ще се състои на 18 юни в зала България. Събитието ще се излъчва от Глобалния медиен алианс "Еврорадио" на няколко континента в реално време. Освен емблематичните рапсодии на българските класици, кулминацията на вечерта ще бъде "Вардар" на Панчо..

публикувано на 14.06.21 в 17:06
Диана Ковачева

Диана Ковачева: Усеща се тревожност сред тийнейджърите заради пандемията

„ Учениците се усещат тревожни и по-малко мотивирани да се върнат в една по-контролирана и стриктна среда, каквато е присъствената форма на обучение, и когато след моя среща с ученици от Столичната професионална гимназия „Княгиня Евдокия“ те ми казаха, че биха се срещнали с психолог , но ако може това да е анонимно, реших още в петък и поставих..

публикувано на 14.06.21 в 11:32