Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Професорът по история Джеймс Рентън пред БНР:

Хаосът след сгромолясването на Османската империя - причина за израелско-палестинския конфликт

Снимка: ЕПА/БГНЕС

За израелско-палестинския конфликт много хора погрешно смятат, че се корени векове назад в историята. Но всъщност между двете общности в Светите земи не е имало значими сблъсъци преди края на Първата световна война. Основната причина за израелско-палестинския конфликт е хаосът след сгромолясването на Османската империяТя властва в Близкия изток четири века и когато настъпва краят ѝ през 1918 година, британската и френската империи са искали да вземат тези територии. Трябвало е да го направят в съответствие с тенденциите в геополитиката тогава - с идеята за национално самоопределение. Така се е появила обърканата картина, че с поемането на контрола върху Палестина британците е трябвало да са поборници за еврейския, но и за арабския национализъм. И от този момент насетне двете общности водят битка за контрол върху тези земи“. Това обобщи пред БНР професорът по история Джеймс Рентън - директор на Международния център за изследване на расизма към университета Edge Hill, графство Ланкашър. 

Историята на конфликта между израелци и палестинци неминуемо се свързва с името на Великобритания, тъй като британците на практика са били гарант за създаването на две държави в древните библейски земи между река Йордан и Средиземно море. 

„Една от най-важните части от световната система на Британската империя през Първата световна война е бил Египет - заради Суецкия канал с изключителното му значение за световните търговски пътища и за прекия достъп до Индия. Палестина е като входна точка към Египет и затова във възникналия властови вакуум там британците са били решени да поемат контрола. Те пристигат с цялата си военна мощ в края на Първата световна война и окупират Палестина. Но в тогавашния нов световен ред империите не са могли вече просто да нахлуват в земите на други народи и да си ги присвояват. Това е можело да става само от името на международната общност. Обществото на народите, след основаването си през 1919 година, решава, че народите в Близкия изток не са били готови за независимост и че е трябвало да бъдат направлявани от британската и френската империи до узряването си за това. Така британците получават временно Палестина, с мандат от Обществото на народите. В този мандат са били посочени няколко неща, но в основата му е било задължението на британците да осигурят създаването на „национален дом за еврейския народ“. По онова време този термин не е имал точна дефиниция, но до края на управлението си - за 3 десетилетия до 1948 година - британците създават политическа система, която да е в основата на такъв „национален дом“. Така става възможна огромната вълна от еврейски имигранти по време на фашизма в Европа. Ционистите успяват да купят значителни площи земя. Но и най-важното - нещо, което ционистите никога не биха могли да направят при управлението на Османската империя - те създават необходимите институции, които в крайна сметка ги правят независима нация. Това не е влизало в плановете на британците, но наложената система е позволила на ционистите да го направят. И това е включвало всичко - самоуправление, демократични институции, система на здравеопазване, образователна система, военна самоотбрана, която към 30-те години става и повече от самоотбрана“, припомни проф. Рентън историческите факти в предаването „Събота 150“. И допълни: 

Палестинският народ не е признат нито от британците, нито от Обществото на народите като обособена нация. И макар палестинците да са били близо 90 процента от населението на Светите земи по време на Първата световна война, в Мандата за Палестина те са били споменати просто като „нееврейска общност“. Затова мандатът не им е отреждал политически права. Имали са само граждански и религиозни такива. Така се е стигнало да взрив на напрежението през втората половина на 30-те години на ХХ век с арабското въстание. Британците са използвали военна сила срещу палестинското националистическо движение. 20-хилядна армия е хвърлена да разрушава домовете на замесени в съпротивата, да ги тъпче в лагери като добитък. Имало е екзекуции и масово избиване на невинни цивилни. В края на това въстание през 1939 година палестинското национално движение не само продължава да не бъде признато, но и военният му капацитет е елиминиран. Когато британците напускат през 1948 година, в Палестина вече има много добре изградени ционистки институции и огромен ръст на еврейското население. Остават и много евреи, които са служили в британската армия през Втората световна война и са много добре обучени да водят бойни действия. И освен това, заради Холокоста, ционистите се радват на съпричастност от цял свят за тежката си участ“.

Историкът подчерта, че не може да се каже, че Великобритания е предала Палестина на Израел

„Към навечерието на Втората световна война Британската империя вече възприема ционизма като опасен за нея. Причините за това са били няколко. Но основната е била, че с наближаването на войната за империята е било по-важно да съхрани съюзничеството си с различните държави в арабския Близък изток, отколкото да угажда на ционистите. Така през 1939 година Британската империя изоставя ционизма и започва да води изцяло нова политика, като през 1945-а вече е твърдо против създаването на еврейска държава. Това води до яростна съпротива срещу британците от въоръжени еврейски групировки в Палестина. На практика, еврейската държава се появява през 1948 година против волята на Британската империя. Тя се е страхувала да не бъде обвинена от арабските държави за създаването на Израел. А това би било особено опасно предвид започналата година преди това Студена война“.

Няколко поуки могат да се извлекат от британската политическа история в Палестина. 

„Една от тях е, че в израелско-палестинската ситуация трябва да се подхожда на принципа „добро за всички хора в тези земи“. И да не се правят сметки по отношение на целия регион или на други елементи на глобалната политика. Усилията трябва да са насочени към специфичните нужди на народите на Израел и Палестина. Вторият урок е, че трябва да разберем голямото влияние на Британската империя в историята на конфликта. Без британците еврейската държава нямаше да бъде създадена и съдбата на палестинците можеше да е много по-различна. Още от самото начало Великите сили са изиграли огромна роля за този конфликт. Сега е същото. Чиста фантазия са твърденията от Белия дом, от „Даунинг стрийт“ и от други центрове на властта, че решение трябва да намерят самите палестинци и израелци. Това е напълно погрешно. Конфликтът може да бъде решен само ако големите световни сили предприемат конкретни стъпки за това. През 1948-а имаше възможност за постигане на мир, защото ООН беше обявила година по-рано, че трябва да има две отделни държави в Светите земи - палестинска и еврейска. Британската империя избра да не приложи този план - от регионални геополитически съображения“.

Интервюто с проф. Джеймс Рентън можете да чуете в звуковия файл. 

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Владина Цекова

Владина Цекова за филма си за професор Минко Балкански "Моето име е Минко"

Владина Цекова е обиколила над 70 държави , продуцент е на телевизионни предавания. Била е фотомодел, рекламен директор , има стаж и като детска учителка. Автор и сценарист е на филма за професор Минко Балкански "Моето име е Минко" . Владина Цекова е родена в семейство на глухонеми родители , майката е по рождение с това състояние, а..

публикувано на 20.03.25 в 08:27
Старинната аптека

Разходка до старинната аптека "Хипократ“ в Стария Пловдив

Ще ви поведем на една разходка по калдъръмените улици в Стария град на Пловдив, където с красотата си примамват емблематичните за града възрожденски къщи. В една от тях се пазят тайните на фармацията.   Прекрачвайки прага ѝ ще попаднете в Старинната аптека "Хипократ" и ще разберете как в края на 19 и началото на 20 век са се приготвяли..

публикувано на 20.03.25 в 06:05
Поля Станчева

"И стигнаха до края на света" - българите в Аржентина в документален филм

Днес от 18.00 ч. във Военния клуб в София ще бъде представен документалният филм на Поля Станчева "И стигнаха до края на света", посветен на българската диаспора в Аржентина. Станчева е бивш генерален директор на БНР. Тези българи са заминали преди 100 години . В онзи момент много европейци тръгват към Аржентина. Аржентина им подарява земи и..

публикувано на 19.03.25 в 11:26

Какво е да продаваш баници в Брюксел, където въздухът мирише на гофрети?

Следващата история ще ни отведе на едно място в Брюксел, където странно или не, традиционната българска баница е предпочитана пред гофретите и кроасаните .Това специално място е пекарна "Добруджа", където по стари български рецепти, които се предават от баща на син , се правят баници, тутманици, козуначени кифли и принцеси. Оказва се, че..

публикувано на 18.03.25 в 15:11
Гергана Василева

Гергана Василева за каузата - "Шест маратона на шест континента"

"Шест маратона на шест континента": инициативата, която е част от каузата "Бягай с множествена склероза", вече е започна!  Зад гърба на Гергана Василева – маратонец и автор на кампанията, вече са два от континентите: Европа и Северна Америка.  Гергана Василева - маратонецът с множествена склероза и с кауза в помощ на себе си и на другите..

публикувано на 17.03.25 в 13:29

Чудовището Йонгари и паразитът Халю. Културата на Южна Корея за начинаещи

Новият филм на Пон Джун-хо "Мики 17" вече е на екран и в България. Премиерата му бе на 31 януари в Южна Корея. Своеобразно завръщане на голям екран за режисьора, взел "Златна палма" и "Оскар" с "Паразит", но дали научнофантастичната черна комедия ще подсили ефекта "халю" по света, а и у нас? Самият Мартин се..

публикувано на 16.03.25 в 20:12

Започва изграждането на нов Младежки център в София

„В дни като този се радвам, че съм заместник-кмет точно в този ресор, защото образованието и младите хора са приоритет на кмета Васил Терзиев. Това не е първият работен ден за строителите, а началото на една нова визия за младежките политики в София – визия, която поставя младите в центъра на вниманието и им дава възможност да се развиват и да..

публикувано на 16.03.25 в 07:05