Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Учени от БАН търсят неизвестни факти в стари ръкописи

Проф. Елисавета Мусакова, доц. Маркос Скарпа
Снимка: Мая Данчева

Кирило-Методиевският научен център и Институтът по математика и информатика към Българската академия на науките изпълняват проект "Южнославянски кописти и скриптории от XIV век (палеографска атрибуция и онлайн реперториум)". Проектът се финансира от Национален фонд „Научни изследвания“.

По думите на проф. Елисавета Мусакова всичко, което ще се събере в проекта, ще бъде изненада и за учените:

„При положение, че ние съберем тези дигитални изображения и това трябва да стане с много високо качество образи, поне такова е желанието на проекта, изведнъж ще започнем да виждаме нещата по съвсем друг начин“, каза за БНР проф. Елисавета Мусакова, хоноруван преподавател в Националната художествена академия.

По думите ѝ 14 век не е само края на Второто българско царство, а и Златен век на българската книжнина.

„Това е век на изключително богати книжовни събития, на много промени. От нашата по-тясна гледна точка на хора, които се занимават с ръкописите, това е време, от което вече имаме много повече запазени ръкописи, много повече подписани от средновековните книжовници ръкописи. Епохата е много богата на събития, много сложни от една страна и, от друга страна, една необичайна свобода в развитието на книжовните връзки и отношения“, допълни в предаването „Нощен хоризонт“ проф. Елисавета Мусакова.

Проф. Елисавета Мусакова                Снимка: Мая Данчева

Според нея е много важно да се има предвид влиянието на монасите исихасти, защото това е едно течение в християнската религия, което се връща към чистотата на словото, към чистотата на вярата и в същото време поставя на много централно място молитвата и всичко това много променя отношението към книгата, към начина на писане.

Това влияе върху издирването на старите образци, в които са търсили тази чистота на словото и текат едновременно процеси на връщане към най-старите ръкописи, към глаголическата и ранната кирилска традиция от една страна и от друга страна това е сравняването с гръцките ръкописи наново. Това е времето, при което се правят нови преводи и нови редакции на текстовете. В целия този процес е много важна ролята на Атонските манастири“.

Доц. Маркос Скарпа                                Снимка: Мая Данчева

Най-голяма част от ръкописите, които ще бъдат проучвани са богослужебни текстове, каза доцент Маркос Скарпа, италианец по произход, който работи в Кирило – Методиевския научен център в БАН.

В манастирите не е имало само текстове за служба, а и текстове за четене. Това може да е общо четене. По време на трапеза се чете житието на светци“, каза доц. Скарпа.

Повече можете да чуете в звуковия файл.


БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Новините на Програма „Хоризонт“ - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Андрей Арнаудов

Андрей Арнаудов: Няма тема, по-важна от демографията!

Потенциалът от българи в чужбина, които могат да се върнат в страната, е огромен. Това заяви в интервю за БНР Андрей Арнаудов, създател на платформата "Bulgaria wants you"/"България те иска". 81% от българите, живеещи в Берлин, обмислят завръщане в страната – сочат резултатите от онлайн анкета, проведена на кариерен форум там през..

публикувано на 09.05.24 в 09:51
Снежана Тодорова

Снежана Тодорова: И до днес наш девиз е този на Йосиф Хербст - "Никому в угода, на никому напук"

През последните 130 години организираното журналистическо движение в България е преживяло множество промени и предизвикателства, но някои от основните въпроси, които вълнуват журналистите и обществото, остават вечни и неделими. Дори и през годините на големи промени, въпросите за моралността и етиката в журналистиката, както и за справедливото..

публикувано на 08.05.24 в 13:38
Късноантична сграда

В археологическия подлез на Пловдив може да видите късноантичната сграда "Ирини"

Епископската базилика на късноантичния Филипопол вече трета година е един от най-посещаваните културно-исторически обекти в Пловдив, а уникалните мозайки от 4-6 век , разположени на две нива предизвикаха интереса и на прочутата Бетани Хюз – професор, историк, телевизионна и радиоводеща, автор на книги. Филмът от поредицата й "Съкровищата..

публикувано на 05.05.24 в 16:34

Димитър Димитров успя да съгради храм в село Искър

За Димитър Димитров ви разказахме за първи път преди три години. Тогава неговата мечта да съгради храм в родното плевенско село Искър беше в самото начало на реализирането. Днес градежът на параклиса „Света Параскева“ е към края си. Преди три години Димитър Димитров малко притеснен ни разказа за завета на дядо си  – да съгради храм в..

публикувано на 05.05.24 в 09:12

Ученици от столичните училища взеха участие във Великденски базар

По традиция и по програма в училищата и детските градини текат интензивни приготовления за Великденските празници. В тазгодишния базар за Великден, който се провежда в Министерството на образованието, се включиха близо 500 деца и ученици от над 60 учебни заведения. Коридорите на два етажа от министерството на образованието се..

публикувано на 05.05.24 в 07:11

Манастирите на България от IV век до днес

Нови манастири се строят от църквата, но винаги има някой инициатор, който става ктитор , той дава средства. Това каза пред БНР Христо Шанов, автор на книги за манастирите на България, работил 45 години като експерт в Националния институт за паметниците на културата.  "Книгите ми "Манастирите на България", които са три тома, обхващат периода от..

публикувано на 03.05.24 в 18:33
Мерим Тенев

Мерим Тенев: Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие

" Това, което съм правил в професионалния си живот, ми дава невероятно спокойствие и мога да спя спокойно , защото никога не съм се продал, никога не съм правил услуги, не съм заблуждавал с информациите, които съм предавал. Проблем е отношението на другите към професията ни, защото много хора се постараха тя да бъде подценявана и да девалвира"...

публикувано на 03.05.24 в 15:44