Възможните механизми за опазване на недвижимите паметници на културата

"Струва ми се, че досега културното наследство и изобщо културата винаги е била на заден план, т.е. ако останат някакви средства, последна дупка на кавала, както казва народа - това нещо би трябвало да се промени. Ние сме известни като най-бедната държава в Европа, а имаме такова огромно богатство и не би трябвало да се чувстваме бедни.

Поради тази причина си мисля, че нещата в държавен план би трябвало да бъдат обърнати и културата да е водеща, защото това е поведение, дух, воля, традиции и най-накрая разбира се и материя. Точно опазването на това наследство на нашата обкръжаваща среда. Това, което е най-ценното, него трябва да съхраним и то би трябвало да е водещо, за да можем да развием задно с културата и останалите отрасли на стопанството", каза за БНР арх. Габриела Семова, председател на Българския комитет към Международния съвет за паметниците на културата и забележителните места - Български национален комитет.

По думите й в икономически добре развитите страни държавата финансира до 50, 70 % от необходимите разходи за поддръжка на сградите паметници на културата:

"Трябва да се намери някакъв вариант, независимо, че хазната не го позволява, но могат да се намерят механизми и да се стимулират собствениците да им се помогне с дългосрочни кредити, с ниски лихви. Голямо очакване беше Фондът на фондовете да осигури средства за наследството, но това не стана и няма един механизъм в момента, който да стимулира собствениците, за да могат те да опазят, това, което имат", допълни в предаването "Хоризонт до обед" архитект Семова.