Платформата "Климатека" отпразнува една година от създаването си:
"До момента нямаше такава платформа в България. Проблемът с климатичните промени е част от ежедневието ни вече и решихме, че, въпреки че 2020-а беше много турболентна и белязана с икономическа и социална криза, не може повече тази тема да няма информация за нея“, каза за БНР Пламена Маринова от платформата „Климатека“.
По думите на Пламена Маринова има голям скептицизъм по отношение на климатичните промени.
"Реално в глобален мащаб има научен консенсус, че климатичните промени съществуват и разговорът, и диалогът са минали на ново ниво, в което се дискутират какви биха могли да бъдат решенията за смекчаване на ефекта от климатичните промени“.
На сайта на платформата "Климатека" има секция за митовете:
"Мисля, че най-често разпространеният мит е, че човекът няма нищо общо с това, че климатичните промени се случват и че не можем да направим нищо, ние хората. Истината е, че ние имаме принос и за причините, и за климатичните промени с нашата икономическа дейност, която допринася за парниковите газове. Другото е, че има как да ги намалим и да имаме по-отговорно потребление и поведение цялостно, за да смекчим тези климатични промени и да се адаптираме към справянето с тях", допълни Маринова.
Според нея прекомерната употреба на пластмаса за еднократна употреба може да бъде заменена с по-устойчиви опаковки, за да не нанасяме вреда на околната среда:
"Един от проблемите, който е свързан с климатичните промени е, че те винаги звучат много далечно и дистанцирано за хората. Чуваме, че нещо се случва на Антарктида, в Амазония, но то е в другия край на света и звучи все едно нас не ни касае. Истината е, че природата е една обща система и това нещо се случва в другия край на света. Със сигурност в някакъв момент ще има отражение и на нашите географски ширини", подчерта Пламена Маринова.
В предаването "Графити по въздуха" Зорница Спасова коментира, че климатичните промени са признати като рискови фактори за човешкото здраве, скоро Световната здравна организация го определи този фактор като най-голямата заплаха за здравето през XXI век.
"Очаква се годишно между 2030 и 2050 година да загинат 250 хиляди души само от преки последици, свързани с изменение на климата, без да включваме косвените последици, свързани със замърсяване на води, недостатъчно водоснабдяване, ниски реколти".
По думите на Зорница Спасова в момента сме в навечерието на голяма промяна в екологичен мащаб и се смята, че имаме 10 години, в които можем да спрем затоплянето на климата и климатичните промени след това ще бъде късно.
"В момента и в България можем да кажем, че сме в период на гореща вълна, въпреки че имахме преминаване на един студен фронт, когато се усети едно захлаждане, особено на нощните температури, което е много важно. Много неблагоприятно е въздействието на високи дневни температури и на нощни температури над 20 градуса, които се определят като тропични нощи и не дават възможност на тялото да си почине".
Повече можете да чуете в звуковия файл.
В Кипър по европейски проект ще бъдат засадени 18 000 дървета, образуващи 30-километров жив плет, за борба с климатичните промени и риска от превръщането на земеделски райони в пустиня. С две големи акции днес се открива новият залесителен сезон на острова, който продължава до края на януари. Около 7000 устойчиви на суша дървета и храсти ще бъдат..
Ново финансово споразумение за подпомагане на най-уязвимите държави беше постигнато на 29-ата климатична конференция на ООН в Баку, предадоха световните агенции. Целта е то да помогне на най-засегнатите правителства да се справят с последствията от глобалното затопляне, но сумата, която те ще получават всяка година, вече беше разкритикувана като..
Младежи от няколко училища в Смолянско създават благотворителни и еко каузи по проект "Активни младежи в Родопите" по Програма "Еразъм+". Той е насочен към възможностите за младежко участие в разработване на политики за подрастващите от общините Смолян, Девин и Рудозем. Проектът предвижда семинари за обучение на младежи във всяка от трите..
Лондон е сред първите градове, които се индустриализират. За 100 години британската столица се превръща в един от най-големите градове в света. Интензивната индустриализация в комбинация с увеличаващия се брой на домакинствата, които се отопляват с изгаряне на дървесина, довеждат до силно замърсяване на атмосферния въздух. През 1952 г., заради..
" Много са поводите за притеснение , когато човек погледне към това как се управляват отпадъците в България. Сякаш има паралелна реалност ". Това каза пред БНР Евгения Ташева от екип "Нулеви отпадъци" в Екологичното сдружение "За Земята", която представи изводите от доклад, разкриващ слабостите и нуждата от реформа на управлението на битовите..
Най-мащабният филмов фестивал за екстремни спортове, планини и приключения в България предлага на публиката неповторим формат с усещане за истинска фестивална атмосфера в подножието на любимата ни Пирин планина – 5 дни, 75 филмови премиери от 39 държави, 16 презентации, срещи и дискусии с най-големите легенди със световни имена от света на планинарската..
29-ата световна конференция за климатичните промени започва днес в азербайджанската столица Баку. На форума се очакват около 100 световни лидери, а ключова тема ще бъдат финансите, свързани с климатичните промени и последствия. Около 50 хиляди правителствени представители, инвеститори и активисти ще се съберат на събитието, което вече е..
Тежки обвинение към посланика на България в Украйна - Николай Ненчев, е отправила бившата вече служителка в мисията - преводачката Олга Хвостенко. В..
Кълнях се, че ние ще сме различни от другите партии, а се оказа, че на някои нива - вземане на решения, нарочване на тези, които не са съгласни - не е..
"Дълбоко съм убеден, че на България са ѝ необходими нови политически субекти . Тези са изчерпани. " Това заяви пред БНР Бойко Ноев, бивш министър..
Разкъсана облачност