Боряна Росса показа видео инсталация в Гьоте-институт в София

Видео инсталацията „Отклонение“ включва интервюта с единадесет жени, представителки на различни професии, които анализират женските образи в шест български филма, създадени между 1945 и 2019 г.: „Вълчицата“ (1965), „Отклонение“ (1967), „Понеделник сутрин“ (1968), „Последната дума“ (1972), „Шивачки“ (2007) и „Воевода“ (2017).

"Проектът се състои от интервюта с тези жени, които са представени във вид на видео. Тези интервюта са монтирани заедно с откъси от филмите и също предшествани от анимация, в която се разказва в самия филм, защото много т филмите предполагам,че не са гледани от широката публика, така че трябва някак си тя да се запознае с тях", каза за БНР Боряна Росса, интердисциплинарен художник и куратор, който работи в областта на електронните изкуства, филма, видеото, пърформанса и фотографията.

По думите ѝ филмите "Вълчицата", "Понеделник сутрин" и "Отклонение" показват героини, които са носителки на революцията.

"Те са носителки на измененията, на критиката на патриархалното общество, което продължава да функционира по много подобен начин от преди измененията, които са се случили по отношение на равенството на половете или женската еманципация по времето на социализма. Имаме от една страна много неща, които са подобрили равенството между половете, състоянието на жените, майките, социалната грижа за детството и за образованието, но патриархалните порядки продължават да съществуват в домашната сфера и в обществената. Има място за революция, за протест".

Тя коментира, че разглежда филмите като отражение на действителността:

"Това вглеждане, за което аз говоря смятам, че е необходимо, за да разберем къде сме ние в цялото това развитие или деградация между равенството на половете, която аз наблюдавам, за да разберем какво трябва да правим и да се свържем с по-възрастните поколения, които в някои области са много по-освободени от нас жените и имат съвсем различен емоционален и социален капитал".

Боряна Росса е разработила дисертацията "Полът след Студената война", която прави анализ на киното в България, Съветския съюз и Русия.

Тя е доктор по електронни изкуства (RPI, Троя, Ню Йорк, 2012) и доцент по Transmedia в Школата за визуални и сценични изкуства, Университет Сиракуза, Ню Йорк.

Повече можете да чуете в звуковия файл.