Астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей отговориха на въпроси на деца

Кое дете не би искало да зададе въпрос на човек в Космоса. И най- вече да чуе отговора на въпроса си, защото, макар и малка стъпка за малкия човек, това би била огромна крачка към познанието за бъдещия учен. Това, казаха организаторите на събитието, е и мотивът да се направят усилията за връзката с Космоса. Най-старата космическа станция обикаля около 15 пъти света за денонощие от близо 23 години. Затова и децата бяха развълнувани кои въпроси ще попаднат в селекцията, на която астронавтите Тома Песке и Марк Ван де Хей да отговорят. Един от въпросите беше как се празнуват рождени дни в Космоса?

"Мога да ти кажа това, което не правим. Не палим свещички. Празнуваме рождените си дни, като се опитваме да изненадаме рожденика, украсяваме с балони, има и подаръци, показваме колко са специални за нас и колко ги ценим. Ако има дете в Космоса или такова, което да е живяло през целия си живот в Космоса, бих му дал бастун, за да може да ходи по-стабилно", каза Марк Ван де Хей. 

Марк Ван де Хей успокои децата, че космическата станция е изградена, като е взета предвид суровата среда на Космоса. Че дори проследяват космическите боклуци и останки, за да бъдат избегнати. А колегата му Тома Песке допълни, че общите цели правят екипа на станцията: 

"Много неща ни сближават като екип. Имаме общи цели, които се опитваме да постигнем заедно. Изследванията са нашата обща цел и ние вярваме в тази цел. Ние сме много различни помежду си, от различни държави сме, говорим на различни езици, но се опитваме да намерим общите неща и да се фокусираме върху тях. Това не се постига само в Космоса, но тук помага". 

Дали е страшно да се излезе в открития Космос, попита Боян. Французинът Тома Песке каза - да, но не съвсем.

„Прекрасно е, но на първо място е страшно, защото не си защитен от тези дебели стени, зад които се намираме. Няма нищо, което да те предпазва. Под краката си виждаш една безкрайна празнота, но когато преодолееш този страх, наистина чувството е невероятно. Ако се обърнеш с гръб към станцията, ти самият се чувстваш като космически кораб, който лети самостоятелно в Космоса. Виждаш Земята като една топка със стотици цветове, която се върти под теб. И когато имаме време, наблюдаваме всичко това, опитвайки се да си създадем спомени, които са завинаги". 

Децата, оказа се, са доста нетърпеливи. Те искат да полетят още сега. Затова Михаела се поинтересува дали това е възможно с асансьор. Пак Тома Песке отговори:

"Това е труден въпрос. Ако имаме асансьор от Земята до Космоса, той ще трябва да се движи по една крива, която като центъра на масата на този асансьор трябва да бъде в точка на 36 хиляди км от Земята. Ще трябва да имаме противотежест дълбоко в Космоса и много дълъг кабел. Това в момента е много трудно постижимо. Трябват ни и материали с необходимата здравина. Може би това ще се случи в края на настоящия век и тогава няма да имаме нужда от ракети, а ще се качваме с асансьор". 

А ако няма асансьор детската логика казва - трябва да има позволение. Затова Дария се поинтересува кога на децата ще бъде позволено да летят в Космоса?  Обяснението на Тома Песке: 

"Мисля, че не в толкова далечно бъдеще. Пътуването със самолет в началото се е смятало за нещо много опасно, а после е било достъпно единствено за по-богатите. Сега то е достъпно за всички. Надявам се, че това ще бъде постигнато и с космическите пътувания и скоро в Космоса ще пътуват и частни лица, защо не и деца? Мисля си, че до 10-20, максимум 30 години ще видим семейства, които пътуват в Космоса“. 

По време на срещата децата научиха, че трябва да се учат, за да станат космонавти. Всичко, или каквото на вас ви харесва, отговориха от Международната космическа станция, може да учите. Има космонавти, които са завършили физика, химия, биология, има лекари, имунолози. Защото учените горе решават сложни проблеми. А за това са нужни хора с различни специализации. С въпросите си пък хлапетата подсказаха какви искат да станат. Йоан Дичевски се поинтересува дали програмата “Артемис” планира да изследва и да развие екстракция на минерали от Луната като хелий 3 и други. Астронавтът Тома Песке обясни, че колкото по-дълбоко навлизаме в Космоса, толкова по-малко ресурси може да вземаме със себе си. 

"Решението на този проблем е да намерим ресурси по пътя си. От Луната или от астероиди, в Космоса има достатъчно ресурси и ние сега изследваме как бихме могли да ги използваме, как бихме могли да използваме повърхността на Луната като база. В момента редица космически агенции провеждат такива изследвания и ако можем да използваме повърхността на Луната като база, бихме се развили много повече. В момента сме в Космоса и е много готино. Изпратени сме в една далечна точка, но аз бих отишъл и по-далеч, за да видя какво е зад хоризонта. Опитваме се да идем и на Луната, и на Марс, защото Марс е нещо като близнак на Земята и ще ни помогне да разберем отговорите на много въпроси. Стъпването на Марс е нещо многообещаващо и това е основната ни цел“. 

По време на срещата Тома Песке и Марк Ван де Хей посочиха важността на космическите изследвания за подобряване на живота на Земята. Американския астронавт Марк Ван де Хей обясни, че колкото повече интерес има към Космоса, толкова повече ще оценим родната си планета. 

"В момента въздействието на пътуванията в Космоса е много по-малко от това на търговските самолетни полети. Важно е обаче всички ние да вършим всичко с мисъл за околната среда. Колкото повече хора могат да видят Земята от Космоса и да разберат колко тънък е слоят въздух, който я обгръща, толкова повече хора ще внимават дали замърсяват атмосферата". 

И допълни, че ако изучаваме повърхността на Луната, можем  да получим повече информация за Земята и нейното развитие. Защото Луната и Земята се намират много близо и са имали сходна история, но липсата на вода и растителност на Луната означава, че нейната повърхност е останала непроменена много дълго време за разлика от Земята. Друг от въпросите на децата беше - могат ли кокошките да снасят яйца в Космоса и ако могат, ще бъдат ли деформирани яйцата им. 

"Чудесен въпрос, но ще трябва да го докажем експериментално. Имали сме птици в Космоса, но никога не сме правили такъв опит със снасяне на яйца. Ще помислим в бъдеще да го направим, каза Марк Ван де Хей.

А Лъчезар попита:

„Вселената е безкрайна, но се разширява. Как може нещо, което е безкрайно да се разширява".

„Много труден въпрос. Едно от нещата, които харесвам в науката, е, че тя се опитва да намери отговори на такива въпроси. Не знам какъв е отговорът на твоя въпрос, но се надявам, че представител от твоето поколение ще може да ми даде отговор някой ден в бъдеще“, каза Марк Ван де Хей. 

А астронавтите си представят в бъдеще да има достъпни космически пътувания. Ще има много планети, където човечеството ще има колонии. Не сме много далеч от този момент.

„Вече 20 г. хора живеят непрестанно в Космоса. Преди 100 г. никой не е можел да си представи такова нещо, а какво да говорим за преди 1000 г.! Не бива да ограничаваме въображението си. Всичко, което си представяме сега, вероятно ще е постижимо след 1000 г. Не мога да си представя как ще изглеждат нашите кораби след 1000 г., но ще сме достигнали много далеч“, каза за Тома Песке.

Този оптимизъм сподели с българските деца и първият български космонавт Георги Иванов. Той припомни на хлапетата, че и България има своя принос в космическите изследвания. И то от времето, когато техните родители са били малки като тях. 

„Работата на космонавтите и астронавтите на международната комическа станция е образец на най-висша форма на сътрудничество между народите и държавите от наша родна планета Земя за мирното изследване и овладяване на космоса, защо не и след вас да има бъдещи големи български учени, посветили живота си на Космоса. Вярвам, че вие ще продължите нашата космическа слава“.